Празникът се посвещава на християнското семейство. Значението на това посвещение е да се изтъкне какво е и какво трябва да бъде християнското семейство и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство, за един истински християнски семеен живот. Християнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. То е школа за здрави семейни добродетели - на чиста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие и пр. То е домашна църква, в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и благочестието.
Макариополски епископ д-р НИКОЛАЙ Из „Слово за Въведение Богородично”
Да любите един другиго така, както Аз ви възлюбих... Тези думи достигат сърцето ни и радват душата ни, в същото време ни се струва изключително труден подвиг, когато трябва да ги изпълним, да ги въплътим в живота.
Кога и къде е възникнал първият девически манастир в българските земи е трудно да се каже. Безспорно е обаче едно, че това е станало веднага след покръстването (865 г.) на българите и то по византийски модел.
Старай се, колкото можеш, да се отнасяш към съпругата си духовно, за да има помежду ви любов и разбирателство. Стреми се към това и в отношенията с децата си. Истински духовният човек умее да отстъпва, както твърди и св. апостол Павел.
Книгата „Ктиторът” на Траянополския епископ Иларион е още една вдъхновена творба, която ще даде повод за размисъл върху личността и делото на св. цар Борис-Михаил. Увлекателно авторът разказва едно предание за последните години от живота на Покръстителя на българите. Мястото на събитието е с. Марян, намиращо се в Еленския балкан. Годината е 1835. България е под турско робство. Независимо от това, първенците на селото успяват да издействат чрез главния везир на Цариград ферман за строеж на храм на мястото на някогашния манастир „Преображение Господне”. Така по Божие благоволение при разкопаването на „Старата грамада” се открива беломраморният саркофаг на св. цар Борис-Михаил. Доказателство за това, че този е именно гробът на българския покръстител, е фактът, че до главата на покойника е намерена царска корона. Знаем, че години преди смъртта си той е бил монах в манастир, където и умира. Въпреки желанието на сина му цар Симеон, да бъде пренесен и погребан с царски почести в столицата Преслав, като най-добро място за вечен покой на душата му се оказва манастирът „Преображение Господне”. Такава е била волята му. За пътя му на монах епископ Иларион пише: „Влязъл в път на монах, не вдигаше прах в своя жизнен друм. Не изтъкваше себе си, затова и блестеше, не говореше за себе си, затова бе почитан”. На смъртния си одър венценосният монах се обръща към наобиколилите го монаси с думите: „Не плачете, а се молете Бог да пази България и народа във вяра и благочестие!” Така превърнал преданието в разказ за живота и смъртта на един от най-силните духом български царе, авторът не без основание е озаглавил книгата си „Ктиторът”. Това заглавие означава: освен че е покръстил народа си, че е построил над 40 църкви и манастири, св. цар Борис-Михаил е подарил и самия себе си на Църквата.
