Духовното старчество не култ, а благодат

Из книгата на о. Георги Металинос
“Старецът Порфирий спомени и свидетелства”.

На 2 декември се навършват десет години от бла-жената кончина на преподобния старец Порфирий († 2.12.1991). Неговото име вече е известно и на християните в нашата страна, макар че все още няма преведена на български книга за неговия подвижнически живот и подвиг. По повод годишнината от неговото успение в Господа публикуваме част от разговора с известния гръцки богослов отец Георги Металинос, публикуван в най-популярната книга за живота на стареца “Старецът Порфирий спомени и свидетелства”. виж още: Из спомените на о. Георги Евтимиос за стареца Порфирий

      -- В църковните среди се чуват гласове на миряни, но и на клирици, срещу т.нар. феномен на “геронтолатрия” (култ към стареца) в Църквата. Какъв е вашият коментар?

      -- Първо искам да кажа, че терминът не ми харесва. Ние се покланяме само на Триединия Бог и Него почитаме в светиите. “Дивен е Господ в Своите светии.” Нашата Църква има доказани светии, обожени, тоест постигнали обожение.

      Искам много кратко да спомена свидетелството на големия Кефалонитски светец на Православието от 19 век св. Козма Фламиат, който е бил изключително духовен човек. Този голям народен богослов много правилно подчертава голямата опасност да загубим същността на истински духовния, на истинския старец. Старец е този, който има благодатта на Светия Дух и може и нас да приведе към волята Божия, така че и ние да достигнем до очистване на сърцето и до просветление на Светия Дух, което води до обожение.

      За съжаление има хора, в това число напълно искрено поставям и себе си, които си присвояваме званието на старец или приемаме да бъдем такива, без да имаме тези благодатни дарования, т.е. без да имаме истински опит в духовния живот. И често пъти ставаме убийци на души.

      Вероятно ще ме попитате: “Нима няма критерий? Плашите вярващите, отец Георги.”

      Не. Вярвам, че има старци, които имат благодатта на Светия Дух. Благодатта която носят е видима и осезаема в смирението и любовта им. Кой обаче е критерият за истински старец?

      Критерият е този, че той никога на налага своята воля, а волята на Бога, както тя се проявява в Свещеното Писание, отците на Църквата, в решенията на съборите, с други думи в единното и живо църковно предание. По тази причина и аз често повтарям, че не съм духовен наставник, тъй като не съм стигнал до това състояние на просветление.

      От друга страна, след като имам благодатта на свещенството, аз съм длъжен да бъда духовен ръководител на тези, които търсят ръководството ми. Как? Изучавайки църковното предание затова и следвах, затова и сега продължавам да се занимавам с богословие.      

      Защото, както казва светоотеческото предание, дори и този, който не е достигнал до състояние на духовно просветление, макар и още несъвършен и недостоен, чрез благодатта на Бога е призван за духовен наставник, Духовник, защото учи не своето, а предава учението на светците, учението на преданието.

      Лъже-старец е този, който се занимава с неща, които прокарват неговата воля, а не волята на Бога.     

      От своя личен опит със стареца Порфирий мога да кажа, че за него важат думите на св. апостол Павел: “Младенците на света избра Бог, за да посрами мъдрите”. Винаги чувствах, че освен светостта, у него живееше и нещо детско, че бе едно дете на Бога. Същото усещане имах и когато срещнах стареца Софроний от Есекс. Какво можем да кажем за тези деца на Царството?

      Тази простота, детската невинност, за която говорите, е завръщане към райското състояние на човека и е доказателство за истинността на истински духовните личности.

      Точно към това се стреми и монашеската общност. Това ни казва и Господ: “Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно.”

      Има стари и нови духовници, известни със светостта си, които казват, че когато всяка святост в света пресекне, тогава светът ще се разруши, защото ще стане ненужен.

      Светът ни е създаден, за да отива към святост и обожение. Нелогосната природа да се доведе до осветяване, а логосната природа, която е човекът, да се доведе до обожение. Следователно обожението на човека и осветяването на цялата природа е целта на съществуването на света. Ако този свят престане да има светии, ако с други думи, престане препредаването на светостта и няма осъществяване на светостта, тогава, казват светиите, светът ще стане ненужен.

      Личности като стареца Порфирий, които се завръщат към райското състояние преди грехопадението и имат възможността, отново чрез благодатта на Бога, да постигнат обожение, са доказателство за продължаването на светостта и за истинността на Църквата ни.

      Старецът Порфирий ни доказва реалността на живота в Църквата и че светостта се придобива от човека с помощта на Божията благодат, но и с личната борба на човека.

      Ако помислим, следователно, че единствената цел на живота ни, причината заради която същестуваме, е да бъдем доведени до просветлението на Светия Дух и до обожение, тогава ще разберем колко жив трябва да остане в паметта ни споменът за стареца Порфирий.

      Да се помолим Господ да го настани в страната на живите, в страната на светиите нещо, в което вярваме и сме напълно убедени. И да търсим молитвите на преподобния старец за нашата духовна борба, която е пътят на светиите, пътят на Православието.

    виж още: Из спомените на о. Георги Евтимиос за стареца Порфирий