Паметта на св. Паисий Хилендарски и неистините

Жилището на св. Паисий в Хилендар не е „скромна килийка”, както си е въобразявал навремето Иван Вазов, а триетажна ъглова отбранителна кула (стълп) в югоизточния ъгъл на Хилендарския манастир. Паисиевата келия* е включвала два жилищни етажа и параклиса „Покров Богородичен” на третия етаж. Това научно откритие беше публикувано в пресата и показано на голяма документална и фотоизложба от 30 октомври до 7 ноември 1997 г. в Дома на архитекта (САБ) в столицата.

На 21 юни 2002 г. в Банско бе напра- вена първата копка на Културно-исторически център „Отец Паисий”, който инициаторите на почина желаят да построят на мястото на родната къща на великия хилендарец. Авторите на проекта са арх. Георги Лабов, проф. Михаил Енев (фотограф) и проф. Григор Григоров (художник-реставратор).
Но. Проектът за въпросния Културно-исторически център (КИЦ) е основан на неистина. Тази неистинност намираме във всички основни измерения на проекта: духовно, историческо, архитектурно, образно, естетическо, методологическо, функционално и възпитателно.
Поради тази основополагаща неистинност проектът следва да бъде спрян. За съжаление неговите недостатъци не са поправими, а същностни. Ето някои от тях:
1. Мястото. Предвидено е този „културно-исторически център” (КИЦ) да бъде изграден „на мястото на изгорялата къща на Отец Паисий”. Сега там има градинка с дървета и паметен камък с надпис: „Тук е бил домът, в който в 1722 се е родил отец Паисий”. Ако при евентуални изкопи за новия строеж се намерят основите на родната къща, то това ще бъде единствената веществена реликва от св. Паисий в България: светинята ще трябва да се експонира по най-добрия начин, а не да се бетонира с КИЦ. Ако не се намерят основи, тогава няма да е вярно, че „тук е бил домът”. Ще излезе, че преданието за „мястото на изгорялата къща на Отец Паисий” не почива на истинни каменни основи. Следователно и мястото на КИЦ става произволно и заблуждаващо, което би посрамило и Банско, и България. И в двата случая КИЦ няма място тук.
2. Неистинност на съдържанието. КИЦ уж си поставя за цел да се изгради „точно копие от килията на Отец Паисий” в Хилендар, но проектът почива на безспорно неточна, неистинна, неисторична и погрешна представа за „Паисиевата килия”. От 5 години насам вече знаем, че келията на св. Паисий е представлявала ъглова отбранителна кула на Хилендарския манастир, включваща два жилищни етажа и параклиса „Покров Богородичен” на третия етаж. Проектът на КИЦ предвижда копие само на втория етаж на Паисиевото жилище, но дори това копие е неточно: липсва малкото помещение от запад; неверни са дебелините на стените, а оттам и на нишите при прозорците и пр. И най-важното: Паисиевата келия не е помещение или сбор от помещения (интериори) - тя е сграда, включваща единство на интериор и екстериор. Отделянето на интериора от екстериора е методологически несъстоятелно. То е смъртоносно за всякаква истинност, автентичност, точност и пр. Така - обратно на заявените намерения - проектът е изграден върху принципно неистинна, противоисторическа и противоархитектурна представа за обиталището на нашия историк. Най-лошото е, че основополагащият недостатък - неистинността - не може да бъде поправен в рамките на сегашния проект. Ако искаме да направим действително точна възстановка на Паисиевата келия, трябва да изградим целия триетажен Паисиев стълп (височината между най-високата и най-ниската точка е 18 метра - колкото 6-етажна сграда) и поне част от прилежащата му външна крепостна стена на монастира. При това положение нищо от екстериора в проекта на КИЦ не може да бъде запазено. Ще трябва да отпаднат и експозиционната зала и пр. С други думи - проектът изцяло отпада и трябва да се започне отначало.
3. Неистинност на композицията и интериора. КИЦ предвижда да се изгради копие на (втория етаж на) Паисиевата келия, върху която - като трети етаж - да се изгради копие на параклиса „Св. Йоан Рилски” от Хилендар. Но тази композиция не отговаря на истината. Всъщност на третия етаж на Паисиевата келия има параклис - „Покров Богородичен”. Параклисът „Св. Йоан Рилски” в Хилендар се намира не над Паисиевата келия, а на съвсем друго място - в камбанарията. И още. Параклисът не е просто помещение (интериор), а сграда - при това неотделима част от хилендарската камбанария („пирга камбански”, както се казва в ктиторския надпис). Ако правим достоверна възстановка на параклиса „Св. Йоан Рилски” от камбанарията на Хилендар, това не може композиционно достоверно да се съчетае с възстановката на Паисиевата келия, освен ако не възстановим цялото крило „от Покрова до пирга камбански”, както това е направил хаджи Вълчо в 1757 г. Друг е въпросът за смисъла на подобно начинание.
4. Неистинност на екстериора. Паисиевата келия - триетажната отбранителна кула (стълп) в югоизточния ъгъл на Хилендар - е запазена в съвсем автентичен вид. Камъните, от които е изграден Паисиевият стълп, са същите - съвсем истински - които помнят присъствието на проигумен Паисий. Трите външни стени от каменна зидария са видими и днес. Проектът на арх. Лабов претендира да е „точно копие”, а всъщност изгражда един неистинен във всяко отношение (образ, стил, материал, размери, композиция) екстериор на сградата. Той произволно съчинява някакви външни помещения, балкони и арки, каквито в Хилендар няма. Нарушава се основополагащо изискване за всяка истинска архитектура - съответствие между интериор и екстериор.
5. Несъстоятелна функция. Още в началото на 70-те години по проект на арх. Лабов се изгражда с музейни цели в Рилския манастир копие на 2 етажа от Паисиевата келия. Днес това копие не функционира, макар че се намира в най-посещавания български културен обект. Дотолкова е забравено, че вече се е създала местна легенда, че това било „скривалището на Левски”. Несъстоятелен е починът за изграждане на второ копие. В този КИЦ няма да има нищо автентично от самия св. Паисий. Всички функции на евентуалния КИЦ могат да бъдат поети многократно от вече съществуващите музейни, културни и духовни институции и кадри.
6. Нередна процедура. Всички тези грешки не са случайни. Те произтичат от нередната процедура, при която се проектира на тъмно, недемократично, без конкурс, без предварително обществено обсъждане както в професионалните среди, така и в Банско. А става дума за обект, посветен на важна национално-емблематична личност и предвиден за важно национално-емблематично място. Подведено е цялото общество. То е представено пред уж свършения факт на взетото без неговото знание решение. Подведен е и президентът Първанов, който направи първата копка на небъдещия КИЦ - без да знае на какво го канят. Логично е да се предположи, че и цялата конференция с именити участници (проф. Вера Мутафчиева, проф. Андрей Пантев, проф. Минчо Семов, проф. Орлин Загоров, директора на Църковния музей в София Николай Хаджиев - всички те бяха обявени, но не дойдоха на конференцията и тя от двудневна стана за един следобед) на 21 юни в Банско е имала за цел не научната истина, а легитимирането на „мероприятието”, а оттам и на КИЦ.
7. Нецърковност. Проектът, който включва изграждането на храм-параклис, се прави без благословията на Българската православна църква. Церемонията по честването на св. Паисий в Банско се проведе без представител на БПЦ. „Първата копка” беше направена (от президента Г. Първанов) без присъствието на Неврокопския митрополит Натанаил. Присъстваха само разколнически свещеници.
8. Нередни действия със светини. На 20 юни т. г. в интервю по телевизията във връзка с проекта за КИЦ в Банско шефът на Общинско предприятие „Стара София” Петър Митанов разказа: „Ние използвахме тука един, не в лошия смисъл го използваме, нещо много свято за сърбите и специално за Хилендарския манастир - това са мощи на св. крал Стефан Милутин в църквата „Св. Неделя” (тя затова се е казвала „Св. Крал”), за което те бяха много благодарни. Ние занесохме дарове и подаръци”.
Защо? За да спечелят благоволението на братството и да си осигурят по-добър достъп до Хилендар? Не е съвсем ясно.
Но нито настоятелството на храм „Св. Неделя”, нито Софийската св. митрополия са били уведомени за подобно дарение. От чие име е станало дарението на една тъй важна за хилендарци и богата със символика светиня от софийската митрополитска катедрала? Как е било то представено в Хилендар? Какъв е бил поводът на дарението? Как е било подбрано времето за този жест? С каква цел се прави той и в чия полза?
И защо предприятието „Стара София” - във времето, когато в самата столица се унищожава раннохристиянската базилика с манастирски комплекс от IV-V век (в Южния парк в Лозенец) - вместо да решава проблемите, които са в неговата компетентност, се занимава с проблеми, които не са в неговата компетентност?
Но какъв е произходът на цялата тази неистинност и задкулисност? Защо се върши всичко това и кой има изгода от него - та да се правят всички тези тъй трудоемки и тъй пошли маневри? Елементарното обяснение - че банда мошеници иска да измами обществеността и да изсмуче от някого много пари (проектът е за около половин милион лева) - не може да обясни степента на несъстоятелност и некомпетентност, която граничи с подигравка и светотатство.
Отговорите на тези въпроси тепърва предстои да излязат на бял свят. Засега е достатъчно да знаем, че проектът е основан на неистинност и като такъв той трябва да бъде спрян.
Проектът за КИЦ „Отец Паисий” би компрометирал Банско, България, Българската Църква, паметта на св. Паисий Хилендарски, българските национални културни и научни институции, както и всички участващи лица и учреждения. По гореупоменатите причини той не може да бъде поправен, тъй като е несъстоятелна самата основа - неистинността - на която е положен. Предвидените за него пари би могло да бъдат насочени към други проекти, които наистина да са полезни за паметта на св. Паисий Хилендарски, за Банско и за България.