История

Православните християнски дружества в Пловдивска епархия до 1944 г.

Православните християнски дружества (детски, юношески, ученически, студентски, учителски и работнически) са второ по-мощно звено редом с енорийските православни братства в религиозно-просветната и социална дейност на Българската православна църква. Началото им у нас е поставено още в първите десет години на миналия век. На 23 януари 1905 г. в София е основано богословско православно дружество, обединяващо духовници и миряни с богословско образование, получено в Русия, Гърция или Европа. В ръководното тяло на дружеството влизат архим. Климент, ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”, семинарският преподавател Д. Божков, свещ. Н. Д. Крапчански и мирският учител Цв. Василев. Дружеството се нарича „Християнско съзнание”. В статия, публикувана в бр. 4 от 1905 г. на „Църковен вестник”, Д. Божков посочва неговите задачи: да проповядва „братство между хората”, да разкрива „не класовия, не съсловния, а човешкия дълг”, като посочва и средствата за постигане на това.
Същата година, по инициатива на бургаския архиерейски наместник прот. К. Христев, в Бургас е учредено православното християнско дружество „Св. Кирил и Методий”, в Карнобат - дружеството „Св. ап. и ев. Йоан Богослов”, а в Айтос - „Св. Димитър Солунски”. През 1907 г. 120 православни християни от Нова Загора, между които 25 свещеници, учредяват в града православното дружество „Милосърдие”. Дружеството има за цел „да подига народа в религиозно-нравствено отношение чрез църковни и публични речи, да подпомага бедни семейства, ученици и бедни болни и да пръска даром между народа популярни книжки с религиозно и научно съдържание”.
С нарастването на броя на православните дружества става ясно, че тяхната задача ще бъде изпълнена, ако бъдат създавани главно по местата, където протича всекидневният живот на православните християни. На първо място вниманието на Църквата е насочено към училищата и обгрижването на учащата се младеж. През 1922 г. по инициатива на гл. секретар на свещеническите братства в България и с одобрението на Св. Синод е учреден фонд „Християнизиране на младежта”.
В основаването на православни дружества в училищата Църквата среща пълното разбиране и подкрепа на държавата, в лицето на Министерството на народното просвещение. Ясно са осъзнати грешките „да се говори малко или нищо за Бога, да се подценяват заслугите и ролята на Църквата” в детското възпитание.
Първите дружества в училищата се появяват през 1923 г. До края на годината са основани девет такива дружества главно в София и Пловдив с общ брой на членовете 1400 ученици. На следващата година дружествата провеждат в салона на Софийската духовна семинария конгрес, на който се учредява Съюзът на православните ученически християнски дружества в България. Съгласно одобрения от Св. Синод и приет на конгреса устав, целта на ученическите дружества е чрез изучаването на Библията „да се стигне до придобиване на християнски светоглед и характер, телесно здраве и чистота”. Съюзът има своя емблема, печат, както и печатен орган - сп. „Зов”. Взето е решение празникът Въведение Богородично да бъде определен за Ден на християнската младеж.
В Пловдивска епархия основаването на православни християнски дружества преминава под зоркото ръководство на Пловдивския митрополит Максим (1908-1938), голям привърженик на идеята за развитието на братствен и дружествен живот сред православните християни. На централно място в своята архипастирска дейност митрополит Максим поставя грижата за християнското възпитание на учащата се младеж. Съгласно решението на Св. Синод по дружествените въпроси митрополитът нарежда на свещениците в епархията „да образуват християнски дружества там където няма, за да бъде приютена младежта под покрива на Църквата”.
Първото християнско младежко дружество в Пловдив е основано в началото на 20-те години на миналия век. То обединява православни младежи от енориите на храмовете „Св. Марина”, „Св. Петка”, „Св. Иван Рилски” и „Св. Кирил и Методий”. Дружеството се грижи за сто и двадесет физически слаби деца на бедни родители, както и за 50 деца от чиновнически и средно заможни семейства. През 1926 г. дружеството организира за децата лятна колония в Калоферския девически манастир „Въведение Богородично”. За издръжката на колонията са осигурени средства от Св. Синод, Пловдивска митрополия, Съюза на свещеническите братства, Окръжната комисия, Пловдивското училищно настоятелство и Пловдивска популярна банка.
Едно от първите детски дружества в Пловдив е дружеството „Св. Троица” при прогимназия „Иван Вазов” в кв. „Кючюк Париж”. То е основано през месец септември на 1932 г. Негови ръководители са енорийският свещеник от кварталния храм „Св. Троица” Николай Дойков и учителката Милка Тикерлиева. В дружеството членували сто и двадесет деца. То редовно изнасяло беседи в салона на прогимназията, като голяма част от тях били посветени на разясняване на св. Литургия.
В православното детско дружество „Св. Троица” при основно училище „Св. Троица” (днес не съществува) членували 163 деца. Ръководител на дружеството бил учителят Г. Иванов.
През 1933 г. при начално училище „Св. Патриарх Евтимий” в Асеновград е основано детско православно дружество със същото име, ръководено от учителката Надежда Х. Стоянова. Към дружеството били създадени детски хор и детска театрална трупа.
Активна дейност развивало ученическото православно дружество при средното реално училище „Св. Климент Охридски” в Копривщица с ръководители свещ. П. Лисичаров и учителя П. Горейнов. Дружеството редовно изнасяло беседи и театрални представления за копривщенци в салона на читалището. През 1936 г. то представя с голям успех комедията на Цанко Церковски „Халосникът”.
При Хасковската смесена гимназия било основано ученическото православно дружество „Св. Мироносици”. През 1926 г. дружеството раздало на крайно бедни ученици обувки и храна. То издържало в гимназията бюфет, в който закусвали двадесет и пет ученици. През 1937 г. дружеството записва на свои разноски осем ученика за храна в ученическата кооперативна закусвалня. На други ученици то раздава обувки и ученически униформи, а за семействата им брашно. През същата година изпраща петима ученици на поклонническо пътуване до Бачковския и Шипченския манастир. Дружеството редовно изнася за празника на християнската младеж - Въведение Богородично, забави в театър „Роял”, приходите от които се изразходват за благотворителна дейност. То поддържало и библиотека с 206 заглавия.
От юношеските православни дружества едно от най-активните в Пловдив било дружеството „Св. Климент Охридски” при храм „Св. Троица”. То редовно изнасяло коледни забави в салона и на Четвърта прогимназия. На 26 февруари 1939 г. ученическите православни дружества при девическата и мъжката гимназия в Пловдив изнасят в салона на Военния клуб общ концерт, на който присъства и Пловдивският митрополит Кирил.
С голям успех се развивала дейността и на православните дружества при различните професионални организации. Така например железничарите в Пловдив имали свое дружество на името на св. Иван Рилски, което редовно уреждало в салона на „Тракийски юнак” коледна елха за железничарските деца. Последните също имали дружество, ръководено от свещ. Павел Първанов. Под негово ръководство по време на елхата децата представяли коледна оперета. Своя театрална трупа имало работническото православно дружество „Родина” в Пловдив.
От този кратък преглед на православните християнски дружества в Пловдивска епархия до злополучната за Църквата (и страната) 1944 г. правим изводи, които могат да послужат за пример за живеещите днес във времето на религиозна свобода.
На първо място, основна причина за подема на дружествения живот е будното религиозно съзнание на православните християни у нас. Ако инициативата за създаването на енорийско братство идвала от свещеника или църковното настоятелство на даден храм, то главни инициатори за създаването на православно-християнско дружество са били самите християни, било в една енория, населено място или училище. Те са тези, които радостни в общата си вяра се обединяват в дружество и търсят Църквата да благослови и подкрепи обединяването им. От своя страна Църквата ясно вижда в сдружаването на християните възможност чрез тях да бъде там, където не може един свещеник да присъства всеки ден и час, така както е в храма - в училището, клуба, местоработата. За това тя не само подкрепя тази форма на църковен живот, но и поема нейното развитие под своето покровителство.
Втората причина за успешното развитие на дружествата, особено на ученическите и студентските. В учебните заведения Църквата и държавата в лицето на Министерството на просвещението работят рамо до рамо за постигане на една и съща цел: „пробуждането на религиозното чувство у децата и укрепване вярата в Христос”, което ще ги превърне и в бъдещи достойни граждани.
Не по-малко важна е, разбира се, и третата причина - Църквата осигурявала добре подготвени кадри за работа в православните дружества - свещеници, богослови и учители. За тази цел Пловдивска митрополия организирала в близките до града манастири, Мулдавски и Кукленски, курсове за учители - ръководители на православни християнски дружества. Курсовете ръководел протосингелът на митрополията, а за лектори били канени преподаватели от Богословския факултет в София и Пловдивската духовна семинария „Св. Кирил и Методий”. В две посоки се развивала програмата на курсовете - методи на религиозното образование и основи на православното християнство, изложени в апологетична светлина.
Днес възстановяването на православно-християнския дружествен живот е особено необходимо, най вече в училищата. Светът е пълен с изкушения, а най-уязвими от тях са децата. Православните дружества са местата, където те биха могли да развият посетите в тях семена на вярата и в бъдеще те наистина да дадат добри плодове.



Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         дякон Емил ПАРАЛИНГОВ

Виж още:
Енорийски православни братства в Пловдив до 1944 г      

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!