Митът за шестиците в баркодa (наричан в България още ивичен код, щрихкод, лентов код) бе разгледан подробно в статията „Шестиците в лентовия код”, публикувана в ЦВ през 2000 г. В началото на 2001 г. на Интернет страницата на Сретенския манастир (www.pravoslavie.ru) бе проведена открита дискусия, която доведе до категорично експертно твърдение, еквивалентно с изводите от посочената статия: макар и за човека, владеещ машинния език, контролните линии в баркода да се асоциират визуално с едно от двете представяния на числото 6, нито машината разкодира разделителите като шестици, нито баркодът съдържа по някакъв начин числото 666 в електронен вид. Изводите на експертите бяха цитирани и в решенията от Седмото разширено заседание на богословската комисия на Руската православна църква. По думите на патриарх Алексий II, проблемът с руския Индивидуален данъчен номер е изкуствено измислен и там няма никакви шестици. „И самото число 666 няма никакво мистично значение - в Библията има страница 666 и ние не я късаме” - заяви предстоятелят на РПЦ.
За първи път тезата, че в баркода на стоките е закодирано числото 666, се появява през 1982 година в книгата на Мери Стюард Релф „Новата парична система 666”. Любопитно е, че в тази книга, която в един момент е била популярна дори в Гърция, е даден и преразказ на вече разгледаната от нас легенда за компютъра „Звяр” в Белгия. Проста проверка в Интернет показва, че Мери Стюард Релф е цитирана в огромен брой сектантски текстове, свързани с есхатологията. Коя всъщност е тази авторка?
Името на М. С. Релф е лансирано за първи път през 1981 г. от Питър Лалонди, водещ на телевизионно шоу с красноречивото име „Библейското предсказание тази седмица”. Всяка седмица в шоуто се появяват различни гости, които коментират злободневни проблеми от политиката и обществото и ги свързват с предсказания от Апокалипсиса. В предаването М. С. Релф е представена като Ph. D. (доктор на науките), макар да не се уточнява от кой университет и по каква специалност. Самата тя определя себе си като „преуспял бизнесмен, работещ с милиони долари”. След бестселъра си „Новата парична система 666” през февруари 1983 г. М. С. Релф публикува книгата „Икономически съветник” (!?!). В нея тя твърди, че получила пророчество по време на сън, според което Второто пришествие на Христос ще настъпи до 1999 година. Според нея през 1989 г. щяла да избухне трета световна война. „Америка ще изгори!”, пише тя в книгата си, като посочва 1993 г. или най-късно 1994 година.
Днес братята Питър и Пол Лалонди вече не водят телевизионни предавания, а работят като сценаристи на пълнометражни холивудски филми. Дори и протестантските критици определят продукцията им „Апокалипсис IV - Съдът” (2001 г.) за примитивен филм с прекалено плоски персонажи.
Страхът от електронни карти е свързан със страха от баркодове - и в двата случая те се определят като „предвестник на новата финансова система”. Но доколкото в баркода директно се търси „666”, то електронните карти са наречени „предобраз” на печата. Твърди се, че след време те ще бъдат заменени с невидими лазерни белези или имплантирани микрочипове под кожата. Междувременно ще тече рекламна кампания, в която хората ще бъдат убеждавани и манипулирани да разрешат поставяне на белези по ръцете и челата си. Като основание за това ще бъде посочвано, че картите могат да бъдат губени и използвани от престъпници, за разлика от „лазерните татуировки” с „числото на звяра” - сигурна идентификация на всеки човек. Първият документиран в България случай на подобни предупреждения е от 1990 г., когато сектата „Семейството на любовта” заля София с разнообразни цветни листовки на тази тема.
На първо място, тази теза подлежи на богословска критика - като пример можем да цитираме част от решенията на Седмото заседание на Богословската комисия на РПЦ: „Представата, разпространена в някои църковни среди, че „Антихристът още не се е явил, а печат вече слагат”, или че съществува някакъв „предпечат”, противоречи на църковното учение за явяването на Антихриста в „последните времена” на човешката история. Както вече бе казано в Изявлението на Светия Синод на РПЦ от 7 март 2000 г.: „Да уважаваме чувствата на вярващите и да пазим християнското трезвомислие, „На опитващите се да свържат идентификационните номера с „печата на Антихриста” напомняме, че в свето-отеческото предание печатът се е разбирал като знак, закрепящ съзнателното отричане от Христа... Въпреки тази традиция някои твърдят, че едно технологическо действие сякаш е в състояние само по себе си да направи обрат в съкровените дълбини на човешката душа, карайки я да забрави Христос. Такова суеверие се разминава с православното тълкуване на Откровението на св. Йоан Богослов, съгласно което „печатът на Звяра” се поставя на тези, които съзнателно повярват в него „единствено заради лъжливите му чудеса” (св. Йоан Златоуст). Никакъв външен знак не нарушава духовното здраве на човека, ако не е вследствие от съзнателната измяна на Христос и поругаването на вярата.”
Дори да пренебрегнем богословските аргументи, твърденията за картата като „предпечат”, който ще бъде заменен заради липсата на сигурност, показват еднозначно колко далече са разпространителите им от реалността. Ако потребителят не съобщава на никого ПИН кода си и го сменя редовно, дори картата да бъде открадната, рискът за неправомерна транзакция е минимален. Днес не може да се намери банкомат или ПОС-терминал, който да разрешава работа без ПИН кода. Системите за пазаруване в Интернет също станаха по-сигурни през последните години.
Дори в редките случаи на измама (в САЩ подобни кражби се наказват по-сурово от кражбите чрез взлом) притежателят на сметката не само, че може да въведе лимити или да блокира картата си във всеки момент, но дори в някои случаи е възможно и оспорване на вече извършени транзакции (стандартният срок за това е не по-късно от 60 дена след превода). Освен това за какво са ни нужни белези, които да доказват самоличността, след като съвременните технологии са достигнали ниво, при което няма нужда от никакви „инфрачервени скенери на дланта” или „имплантирани микрочипове”. Достатъчна е просто снимка на ириса на окото, а ирисовите скенери вече не са екзотика. Кой ще се съгласи да си прави татуировки по лицето и челото поради съображения за сигурност? И още: кой ще обедини насила банките и ще унищожи съществуващата конкуренция между тях, за да централизира корпоративните персонални записи?
В последната публикация ще разгледаме реалните и измислените проблеми около защитата на персоналните данни. Засега ще кажем единствено, че предизвикателствата имат преди всичко технически и правен аспект и изискват специализирани познания в тези области.
Преди около петнадесет години в Гърция са съществували различни интерпретации, според които миряните, „приели” лични или кредитни карти, следва да подлежат на епитимия. Благодарение на намесата от страна на Светия Синод на Еладската църква днес този проблем е преодолян. При контакти с гърци и при посещения в Гърция се вижда, че и православните християни използват кредитните карти и с тях може да се пазарува даже в църковните магазини.
Макар и преодолян в Гърция, отзвукът от тези спорове се пренесе в България.
Днес кредитни карти се издават от почти всички български банки. Това не попречи през изминалите години стотици банкови офиси в страната да бъдат осветени от канонични православни свещеници, което показва, че Църквата ни не счита издаването и ползването на кредитни карти за опасно за душата.
Между дебитните и кредитните карти не съществува никаква технологична разлика. От миналата година дебитните карти се използват активно в България. Десетки хиляди държавни и общински служители вече получават заплатите си чрез тях. Това решение се дължи на зачестилите кражби при пренасянето на големи суми в брой и разпоредбата на МВР, в такива случаи да се използват охранителни фирми. Използването на дебитни карти дава възможност сумата да бъде преведена по безкасов път индивидуално на всеки служител, и то на минимална цена. Парите могат да бъдат получени във всеки град на България. Всичко изглежда добре, но какво да прави християнинът, ако случайно възприеме насериозно предупрежденията, че в тези карти е числото на звяра? Нима всички учители в София несъзнателно са приели „сатанинския печат”, защото получават заплатите си през банкомат? Кой е в състояние да поеме отговорността дори за един единствен православен християнин, напуснал работата си заради фалшиви предупреждения?
Запознаване с технологията на издаването и ползването на кредитни и дебитни карти води до извода, че те по никакъв начин не могат да се считат за „пред-печат” на звяра. Те са създадени единствено и само, за да улесняват боравенето с пари. Това, в което донякъде могат да бъдат обвинени издателите и клиентите на тези карти, е стимулирането на потребителско отношение към живота, но и това е спекулативно. Дори и в този случай всичко зависи от конкретния човек. С кредитна карта може да се плати за оръжие, може да се приведат пари за благотворителни цели. Както в Гърция, така и у нас страховете, свързани с кредитните карти се появяват с началото на активната им употреба. Като всяко ново нещо те се свързват с някаква заплаха. Освен това до този момент при финансовите операции са се разменяли някакви конкретни банкноти и монети. Замяната им с „виртуални” пари е стряскаща и така лесно възникват легенди за скрити послания и предателства на вярата.
Ако свидетелството на вярата ни се състоеше в неприемането на кредитните и дебитните карти, то това би било лесно. Но от православните християни се изисква много повече. Както казва старецът от Псковско-Печорската лавра: „Вярващият човек е длъжен да се отнася любвеобилно към всичко, което го обкръжава. Любвеобилно.”

И рече старецът...

Въпрос: Не виждате ли опасност за душата в това?
О. Николай: Не. Да се пиянства, да се мързелува, да не се трудиш - това е грях. Това не трябва. А това, което трябва е да се работи. [...]
Ако човекът е вярващ, то няма никакъв грях. Нали там не пише „бий и граби”? Разбра ли?
- Да.
О. Николай: Там с нищо не се говори за това.
Въпрос: Но все пак някаква опасност няма ли в този номер?
О. Николай: Каква опасност?
Въпрос: Батюшка, какво бихте искали да кажете на всички православни християни за спасението?
О. Николай: Слушай, вярващият човек, той какво е длъжен? - Любвеобилно да се отнася към всичко, което го обкръжава. Разбра ли? Любвеобилно.

E-книги