На първо време турците избили много български народ по градовете заради християнската вяра, но хората от простотия и небрежност не описали страданията им и така от род в род страданията и имената им преминали в забрава.
Св. Паисий Хилендарски
Из „История славянобългарска”

Ние ходим по земя, пропита с мъченическа кръв и по стъпките на светци, за които не знаем. Или малко знаем.
Единствено народното предание запазва паметта на християни като Гана от провадийското село Кривен (др. Кривня) и шуменския учител Кузман, пострадали за своята вяра.
...Случило се през Страстната седмица на 1736 г. в провадийското село Кривен. Християните с тревога очаквали Великден. Турска войска идела от Айтос към Дунав и Влашко. А това значело опасност.
В Черниковия дом също били обезпокоени. Младият Черника, който неотдавна бил довел невеста, се обърнал към сестра си:
- Гано, научих, че утре аскер тъдява щял да мине. Може и да пренощува. Добре е като мома да те заведа в Провадия. Утре е Велики четвъртък, а други ден - Гергьовден. Като заминат, ще можете и яйца да вапсате, и краваи да опечете.
- Защо да ида в Провадия, че и ако дойде войска? Мама не е здрава. Кой ще шета? И кой друг, освен буля (жената на самия Черник), ще остане? А нали и тя е още като мома млада? - И братът замълчал.
В четвъртък аскерът дошъл и бил разпределен по всички околни села - Равна, Петрова река и др., тъй и в Кривен. Казали - ще седят и за утрешния Гергьовден. Докарали агнета за гергьовски курбан. Опекли ги, сложили трапеза. Големецът от войската и хекиминът - вече пияни - рекли на Черника:
- Ще ядете и вие, нали и за вас е Гергьовден!
- Не можем, ефендим, докато не ядем червени яйца. Не можем да ядем благо!
- Не, ще ядете! - скочил на бой големецът.
В това време Черниковата жена писнала. Втурнала се Гана да й помага. Турците се опитали да я хванат. Отбранявайки се, двете жени убили насилниците си.
Вбесените турци убили Черника, както и други местни чорбаджии - Димо Шуперков и Балуш цигуларина. А след това и Кривина и Равна обрали, и мнозина пребили.
Двете жени запрели първо в Провадия, а после в Шумен. Десет години лежали в тъмница, и то разделени. Един петъчен ден шуменският паша предложил, ако се потурчат, ще ги освободят. Ако ли не, ще ги обесят.
Братовицата на Гана се уплашила, приела исляма и веднага я пуснали.
Отговорът на Гана бил:
- Християнка съм! По-добре смърт, отколкото да си меня вярата.
Доложили на пашата, а той наредил:
- Кажете й, че до три дни ако не се врече, то в понеделник ще бъде обесена!
При Гана пратили братовицата й - вече ханъма с фередже. И тя я молила да не погубва младостта си. Бедната девойка не искала да я погледне. Само рекла:
- Как не те домерзя!
На тъмничаря казала:
- Моля те, ефенди, ако има някой от нашите села, викнете да ги видя.
И случили се него ден кривенски чорбаджии в Шумен, на които казала:
- Много здраве кажете на мама и тати, и да ми даровете раздадат, че утре ще ме обесят.
Обесили Гана на Св. Троица, 19 май 1746 г. След три дни предали трупа на майка й. На празника на св. Константин и Елена, 21 май, я погребали в Шумен.
От жалост към горката Гана хората я преименували на Ганча, Ганчица и запели песен за нея.
През онези години българите преживявали големи изпитания. Там където икономическите съблазни не помагали, мохамеданството прокарвало пътя си с меч.
Френският дипломат конт Дьо Хотерив, минал през 1785 г. по пътя от Факия и Карнобат за Силистра, пише: „Вероотстъпничеството между християните напредва до такава степен, щото в България сега има десет пъти по-малко християни, отколкото е имало преди 40 години (при това, без да има изселване)”.
В една приписка към богослужебна книга от 1787 г. е отбелязано: „Дойде Караасан с хилядо аскери, та право у Шуменграда, изтурчи селата. Три села изтурчи за умножение грех человечески. Лето 1787.
Даскал Кузман рече на Караасан: „Княз ли си, или цар, или войвода, то помисли от кого си приел тая власт!”
Та му отсекоа главата. В събота му отсекоа главата. (Писа) рука Сава, син Вълков.”
Българската същност е в българската святост. И преди, и сега, и в бъдеще...

E-книги