Обителта на св. Йоан Рилски е не само една от най-големите светини на България, но и неизчерпаема съкровищница на православната ни култура с над хилядолетна приемственост. Неочакван пример за такава приемственост намираме между стенописи с високо богословско съдържание от ХIV и ХIХ век.
Един от най-силните периоди в развитието на манастира е първата половина на ХIV век, когато местният феодал протосеваст Хрельо вдига нови сгради на рило-манастирския комплекс на сегашното му място. Сред тях са кулата (1335 г.), църквата (1343 г.) и др. По това време балканските православни земи се намират в период на пагубни размирици и братоубийствени войни, които по-късно ще доведат до османското нашествие. Независимо от този политически упадък, по същото време тук е налице забележителен духовен и културен разцвет, следи от който намираме в малкото съхранени до днес паметници на тогавашната ни духовна култура.
До наши дни в манастира е оцеляла само една средновековна сграда - Хрельовата кула - отбранително съоръжение, на чийто най-горен етаж има малък параклис „Св. Преображение”. В 1944 г. в него са открити следи от покрити с мазилка средновековни стенописи. Тяхното цялостно разкриване завършва в 1970 г., с което европейската култура се обогатява с един изключителен паметник.
Параклисът се състои от две куполни помещения - притвор и наос - покрити с прекрасни фрески, които днес носят пораженията на времето. Този стенописен ансамбъл представя
истински богословски трактат в образи,
основан на възхвалата на Христа чрез старозаветни теми и предобрази. В куполния притвор са изписани образи от последните три Давидови псалми, обединени около темата „всякое дихание да хвалит Господа”. В купола на наоса е композиционната и идейна кулминация на стенописния ансамбъл: образът на Христос-Премъдрост Божия в съчетание с текстове от началото на девета Соломонова притча. Това е най-старото запазено изображение на тази рядка и специфичната иконография.
Духовните и художествени бисери, които са съхранени в този миниатюрен параклис, досега се разглеждаха без връзка с по-късните етапи от творческата история на манастира и по-специално с неговото голямо обновление в ХIХ век.
След големия пожар в 1833 г. рилските манаси събарят средновековната Хрельова църква и от 1834 до 1837 г. построяват новия по-голям манастирски храм. Можем само да предполагаме какви безценни средновековни стенописи са украсявали старата църква, която впрочем не е била пострадала от пожара. Нямаме никакво описание на тяхното съдържание и никакво документално свидетелство дали майсторите, които са зографисвали храма през ХIХ век, са били идейно повлияни от старите фрески в предишната църква.
Новият храм е бил изписван в периода 1840-1847, доста години след събарянето на стария, тъй че по време на това мащабно ново стенописване единствените запазени стенописи от ХIV в. са били в Хрельовата кула. Дали са ги виждали майсторите-образописци, когато са рисували новата църква пет века по-късно, дали са ги разбирали и дали са се вдъхновявали от тях?
В науката имаше авторитетно мнение, че стенописите в параклиса на Хрельовата кула са били покрити с мазилка по време на обновление в 1792 г. По-късно обаче се доказа, че това предположение е невярно. Остана в сила само твърдението, че замазването е станало някъде между края на ХVIII и края на ХIХ век.
Понастоящем вече можем категорично да твърдим, че има несъмнена петвековна идейна приемственост между стенописите от ХIV и тези от ХIХ век, при това връзка на най-високо богословско равнище.
В купола над главния вход на манастирския храм виждаме едно извънредно рядко, може би единствено по рода си изображение. В зенита на купола е изписан Христос (от типа Пантократор) с благославяща десница и с книга в лявата ръка. Уникален е текстът изписан в отворената книга:
Господь созда мя начало путiй своихъ...
прежде векъ основа мя.
Този цитат е от знаменитите стихове 22 и 23 от глава 8 на Притчи Соломонови, които многократно са били предмет на разгорещени и задълбочени богословски дискусии още от времето на Първия вселенски събор в 325 г. В съвременния превод този пасаж звучи така: „Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време” (Притч. 8:22).
Това са думи изречени от Премъдростта, традиционно отъждествявана от светите отци с Бог-Слово, т. е. с Христос. Това светоотеческо тълкувание несъмнено се споделя от автора на стенописа. Самата композиция на стенописния образ (книгата в ръката на Бога) свидетелства, че именно Христос изрича тези думи, т. е. че Той е Премъдростта.
Около образа на Спасителя в купола виждаме илюстрации на последните три псалми Давидови (148, 149 и 150), обединени около темата „Всякое дихание да хвалит Господа”. Това е съвсем същата тема - и сходна композиция - която е изобразена пет века по-рано в куполния притвор на параклиса в Хрельовата кула. Там тя също е в пряка връзка с темата за Христос-Премъдрост, развита в купола на наоса, където е цитирано началото на глава 9 от Притчи Соломонови:
Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
Закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си... и т. н.
Стенописите в купола над входа най-вероятно са правени в периода 1843-1844. Както и фреските в целия открит притвор на главния манастирски храм, те са дело на самоковския майстор Димитър Христов Зограф заедно със сина му Замфир (който по-късно ще се преименува Станислав Доспевски). Не знаем кой е идейният автор - или автори - на тези стенописи. Най-вероятно това е самият Димитър Зограф заедно с някой от високообразованите манастирски старци. Несъмнено е обаче, че идейната програма на тези стенописи е задълбочено премислена от високопросветени люде и осъществена с учудваща творческа вещина и последователност.
Главната богословска идея на стенописа в купола над входа - възхвала на предвечния Христос като Премъдрост и Слово - е проведена по изключително изтънчен начин на още три места в открития притвор.
1. Непосредствено под куполното изображение, в централната ос, над входната врата е изобразен св. Йоан Богослов с отворена книга, на която се чете:
В начало беше Словото, и Словото беше в... (Йоан 1:1).
Темата за Бога-Слово се съдържа не само в този цитат, но дори и в самото прозвище на апостола (Бого-Слов), който е изрисуван в подчертано по-силна позиция, отколкото другите трима евангелисти.
2. В голяма стенописна сцена вдясно от входа е изобразена св. Богородица, патрон на храма, обградена с ангели и светци. Откъм нейната лява страна е св. Козма Маюмски. С десницата си той сочи нагоре - сякаш към Христос-Премъдрост от купола. А в лявата си ръка държи свитък с думите:
Премудрость Слово и Сынъ сущый Отца.
Без съмнение този образ и текст се отнасят не към св. Богородица, а към изображението - в съвсем друго пространство на няколко метра разстояние - на Христос в купола. По този начин темата за Христос-Слово-и-Премъдрост, която в другите стенописи е проведена чрез сложни символи и цитати, тук е формулирана изрично в прав текст.
3. Най-сетне, като допълнителен отглас на тази тема чрез символиката на имената, в една ниша горе вляво от входа е изобразена мъченицата София (=Премъдрост) с нейните три дъщери.
И така установяваме, че авторът на този прекрасен възрожденски стенописен ансамбъл - Димитър Христов Зограф със своите сътрудници - несъмнено се е ползвал от една петвековна образописна традиция. Той положително е познавал, изучавал и осмислял стенописите в Хрельовата кула с тяхното задълбочено и изтънчено богословско послание. Но възрожденският майстор не копира средновековния, а
изгражда свое собствено богословие в образи
Той борави свободно и творчески както със старозаветните теми (използва осма вместо девета Соломонова притча), така и с новозаветни и чисто християнски образи (св. Йоан Богослов, св. Козма и пр.).
Никъде по света по това време сложната и трудна тема за Христос-Премъдрост Божия не намира такова силно и богословски издържано образописно решение.
Обикновено се смята, че българските възрожденски иконописци не се занимават с високи богословски теми и не са способни на творчество в тази сфера. Примерът от открития притвор на Рилския манастир обаче ни убеждава, че това не е така. Задълбоченото проучване на стенописните програми на храмовете в комплекса на Рилския манастир, както и в други възрожденски църковни ансамбли несъмнено ще разкрие и други примери за високо православно богословие въплътено в образи.

E-книги