Книгата „Ктиторът” на Траянополския епископ Иларион е още една вдъхновена творба, която ще даде повод за размисъл върху личността и делото на св. цар Борис-Михаил.
Увлекателно авторът разказва едно предание за последните години от живота на Покръстителя на българите. Мястото на събитието е с. Марян, намиращо се в Еленския балкан. Годината е 1835. България е под турско робство. Независимо от това, първенците на селото успяват да издействат чрез главния везир на Цариград ферман за строеж на храм на мястото на някогашния манастир „Преображение Господне”.
Така по Божие благоволение при разкопаването на „Старата грамада” се открива беломраморният саркофаг на св. цар Борис-Михаил. Доказателство за това, че този е именно гробът на българския покръстител, е фактът, че до главата на покойника е намерена царска корона. Знаем, че години преди смъртта си той е бил монах в манастир, където и умира. Въпреки желанието на сина му цар Симеон, да бъде пренесен и погребан с царски почести в столицата Преслав, като най-добро място за вечен покой на душата му се оказва манастирът „Преображение Господне”. Такава е била волята му.
За пътя му на монах епископ Иларион пише: „Влязъл в път на монах, не вдигаше прах в своя жизнен друм. Не изтъкваше себе си, затова и блестеше, не говореше за себе си, затова бе почитан”.
На смъртния си одър венценосният монах се обръща към наобиколилите го монаси с думите: „Не плачете, а се молете Бог да пази България и народа във вяра и благочестие!”
Така превърнал преданието в разказ за живота и смъртта на един от най-силните духом български царе, авторът не без основание е озаглавил книгата си „Ктиторът”. Това заглавие означава: освен че е покръстил народа си, че е построил над 40 църкви и манастири, св. цар Борис-Михаил е подарил и самия себе си на Църквата.

Мария АНТОНОВА