Образи на българската святост

Светите 26 Зографски мъченици - и опитите за тяхното унищожаване

 


На 10 октомври Църквата чества паметта на св. 26 Зографски мъченици, загинали за вярата в 1276 г.
Повече от седем века след тяхната смърт в българската историческа наука се правят сериозни опити самото съществуване на Зографските мъченици да бъде отречено.
В авторитетния сборник „Светогорска обител Зограф”, издание на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1996 г.), е публикувана статията на проф. Иван Божилов „Разказът за Зографските мъченици: легенди и факти”. Целият смисъл на текста е синтезиран в заключението: „Разорението на Света Гора и в частност на Зограф са събития, които са рожба на атонската легенда или фолклор, появили се най-рано през ХV в. (гръцката традиция). „Мъчението”, както и всички други български варианти на събитията, вероятно са се появили малко по-късно и тяхното възникване е в тясна връзка с изготвянето на известни фалшификати като „Сводна грамота” и „Калиманова грамота”.
Изминаха повече от шест години от публикацията на този текст с подобно съдържание и той все още не е получил своето опровержение. Означава ли това, че можем да се съгласим с твърдението на професора-историк?
Тук не става дума да противопоставяме верски доводи срещу „научните” аргументи на Божилов, а да покажем логическата и научна несъстоятелност на аргументите му.
„Разказът за Зографските мъченици” е добре известен и нееднократно публикуван. Съвсем накратко случката е следната. В 1275 г. в Лион се сключва уния между ромейския император Михаил Палеолог и римския папа. Повечето от монасите от Св. Гора се противопоставят на унията. В 1276 г. въоръжени „латини” нападат Зографския манастир и изгарят в неговата кула 22-ма монаси и 4-ма миряни.
Професорът изгражда своята атака срещу мъчениците върху няколко основни акцента.
1. Ив. Божилов твърди, че „целият текст подсказва или поне създава такова впечатление, че никой от намиращите се в манастира не е оцелял. Това поставя въпроса за извора на информацията, въз основа на която е изграден разказът.”
Това твърдение е невярно. Никъде текстът не подсказва подобно нещо. Напротив. Изрично се споменава, че дори един от 26-те мъченици - еклисиархът Партений - се е хвърлил от кулата и е проживял още 20 или 30 дни. Поне той би могъл да бъде източник на сведенията за мъченичеството на останалите 25 зографци.
2. Ив. Божилов твърди, че уж според текста при въпросния пожар „изгарят кулата и църквата или всичко, т. е. целият манастир”. И че следователно няма как да са се запазили 9 документа от преди 1275 г. „при положение, че всичко е опожарено и изгоряло”.
Това твърдение е невярно. Никъде в житийния текст не се твърди, че е изгоряло „всичко, т. е целият манастир”; казано е изрично: „кулата и църквата изгоряха съвсем”. А всеизвестно е, че освен църквата и кулата във всеки голям манастир - в т.ч. и в Зограф - има и множество други сгради: жилищни крила, трапезария, съдохранителница, болница, библиотека, параклиси, стопански крила и пр. Съвсем нормално е документите да са били съхранявани в някоя от многобройните неизгорели сгради.
3. Ив. Божилов оборва с множество педантични доводи колко несъстоятелен е броят на книгите („193”), които били изгорени при пожара. Но числото 193 не съществува никъде в текста. Там има просто една ръкописна грешка, която е прекрасно известна на всички, тъй като е указана още от първия публикатор на текста - проф. Йордан Иванов - който изказва хипотезата, че числото би могло да бъде 193. Дори и да обори това хипотетично число, Божилов не доказва несъстоятелността на текста, а само на хипотезата.
Впрочем грешки при боравенето с числа и цифри се правят често и от най-големите авторитети. Самият проф. Иван Божилов прави подобна грешка, като посочва годината 1275 за пожара в Зограф. Но годината е дадена 6784 от сътворението на света, което прави 1276 от Р. Хр. Тук Божилов механично повтаря по-раншна подобна грешка на проф. Йордан Иванов.
Ив. Божилов е съставител и редактор на том III от авторитетната поредица „Стара българска литература” (1983 г.), където самият той публикува житийния текст за Зографските мъченици под заглавието „Латините нападат Зограф”. В бележките към текста Божилов никъде не намеква за каквато и да било недостоверност на разказа. Дори числото 193 книги е дадено като част от текста - а не като хипотеза на Йордан Иванов.
4. Пак по същата логика - след като отново твърди, че уж било изгоряло „всичко” - Ив. Божилов посочва присъствието на Аравийската чудотворна икона на св. Георги (безспорно по-стара от края на ХIII век) като аргумент, че пожар не е имало. Но вече видяхме, че от целия манастирски комплекс са изгорели само църквата и кулата, така че Аравийската икона може да се е намирала в многобройните неизгорели сгради - и този аргумент отпада.
Всъщност нито един от аргументите на проф. Божилов не е основателен.
Латините в 1276 г. изгарят 26-те зографски иноци и миряни. Но тяхното злодеяние унищожава само тленните обвивки на мъчениците. Светлата им памет остава и до днес да носи прославата им.
Проф. Иван Божилов се опитва да унищожи не-тленната и вечна памет за мъчениците. Без нито едно състоятелно доказателство той се опитва да ги обяви за несъществуващи, за „рожба на легенда и фолклор”.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Георги ТОДОРОВ           

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!