Св. Харалампий.
Епископ на Малоазийския град Магнезий през ІІІ в. Пострадал за Христа. Бил е лечител. Паметта му се чества на 10 февруари. Тогава в православните храмове се освещава мед, който може да се приема за здраве през цялата година.

Публикуваме откъс от книгата на проф. Стефан Мутафов „Светците - покровители на професиите, социалния статус и здравето”, която би била полезна на нашия читател като изследване на обичая отделни социални и професионални прослойки да обявяват определен светец за свой покровител. Разбира се, че подобно „профилиране” на светците е условно и независимо от вида на нашите нужди можем да се обърнем към всеки един от тях като ходатай пред Бога. Защото Бог е Този, Който помага, лекува, укрепява. Условие за това молитвата ни да бъде чута е преди всичко вярата, с която пристъпваме към Него.
Като общ патрон за лекарите се приема, св. Пантелеймон (27.VII.). Той бил обучен в лечебното изкуство от дворцовия лекар Ефросин, а в християнството бил посветен от свещеника Ермолай. Ходел да лекува и по затворите, като излекувал успешно едно ухапано от отровна змия дете, един слепец и т. н. Мъченикът бил обезглавен (в 296 г.) до маслиново дърво, което изведнъж се покрило с плодове от горе до долу. Поради това се почита и от акушерките.
Особен интерес представлява за нас св. Стилиян Детепазител (26.ХI.), който се сочи за патрон на педиатрията и педагогиката. Според агиографски данни той е родом от Пафлагония (Мала Азия). Живял е в края на IV и началото на V век. Бил е чудотворен лечител на децата, заради което има прозвището „Детепазител”. Иконографски той не се представя като благославящ. Най-често с дясната си ръка извършва един особен „успокояващ” жест, а държи с дясната си ръка патерица или сочи с пръст детето, което задължително държи в лявата си ръка. Почита се особено много като покровител на кърмачетата. Детето обикновено е изрисувано в пелени и никога с ореол. В иконата на св. Стилиян от черквата в с. Сатовча, Разложко, е прегърнало даже 14 пеленачета!
В тази връзка не може да не подчертаем отново светите Седмочисленици и особено св. Климент Охридски (25.ХI.). Той е не само Охридски архиепископ, но още основоположник на българското образование от университетски тип, каквото получавали през Средновековието учениците му в Охридската школа. Част от тях били обучавани на лекарско изкуство, така че той полага основите и на българската медико-педагогика. А занимавайки се с лечението на разни психо-физически дефекти, той фактически е и първият български дефектолог (безспорно в сегашния смисъл на думата). У нас денят на св. Климент Охридски се почита като „студентски празник” не само в Софийския университет, но и от всички български студенти. Неговият живот и дейност го сочат още като непосредствен покровител особено на преподавателите по медицина и по дефектология.
Безспорно като патрон на всички лекари се явява преди всичко св. апостол и евангелист Лука (18.Х.). Той бил лекар и художник, който е и първият иконописец на св. Дева Мария - майката на Иисус Христос. Св. преп. Сампсон Странноприемец се почита като покровител на константинополските лекари, които на празника му (27.VI.) се покланяли заедно пред мощите му и след това пирували. Приживе Сампсон построил в Цариград дом, където приемал болни, сиромаси и странници, които лекувал чудесно. Веднъж, след като излекувал и опасно заболелия имп. Юстиниан, от благодарност царят построил по искане на Сампсона обширна болница и странноприемница. Той поел управлението й до дълбока старост.
Съществуват още и светци, и празници, които са профилирани за различни видове нервни и психични заболявания. Така например в Църквата има т. нар. „Неделя на разслабения”, която е специална за лечението на „разслабени”, т. е. различните паралитици. Сред стенописите на старата черква в с. Добърско е представен св. Аврений като лечител на душевните болести. Като типично български целител на психично болните и на глухите у нас се приема преди всичко св. Иван Рилски. Зографите на много места представят и тази му житийна сцена. Особено добре фигурира тя в икона на Йозеф Ноймайер (1866) със сцената „Св. Йоан изцеляет беснаго”. Лечител на различни психично болни (луди) бил и св. преп. Герасим (4.III.), а св. Сава Освещени (5.ХII.) е известен като „гонител на демоните и лечител на различни тежки заболявания” в основаната от него голяма лавра с няколко болници и две странноприемници.
В стенописите на старата черква в Добърско като прогонващи демоните (бесовете) са изписани още св. Юстин Философ (1.VI.), св. Антоний Велики (17.I.) и св. Андроник Ефески (12.Х.). Руският светец Нифонт се сочи също като „бесопрогонител”. Особено известен „Прогонител на злите сили в бесноватите” бил св. Партений, Лампсакийски епископ (7.II.), който от младостта до завършване на образованието си се занимавал с чудотворно лечителско дело. Когато веднъж трябвало да изгони някаква зла сила, тя го попитала къде да се засели. Той отговорил: „Живей в мене!” Но като обгорен злият дух избягал, като викал: „Как бих могъл да влезна в Божи дом?!”
Лечител срещу лудост и маниачество е св. преп. Теофан Изповедник (12.III.), който също е сред стенописите на с. Добърско. Той създал голяма обител, известна като „велико село”, където извършвал лечебни чудеса не само приживе, но и послесмъртно чрез мощите си.
Безвъзмездната грижа за болните на някои лечители дала основание те да бъдат наречени „безсребърници”, т. е. лечители без пари (без сребро). Това те извършвали в изпълнение на Христовата повеля към апостолите: „Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте - даром давайте” (Мат. 10:8). Като св. Врачове - Безсребърници се сочат и честват главно следните 12 светци-лечители: Козма и Дамян (1.VII.), Кир и Йоан (31.I.), Пантелеймон (27.VII.) и Ермолай (26.VII.), Сампсон (27.VI.) и Диомид (16.VI.), Мокий и Аникита (12.VIII.), Талалей (20.V.) и Трифон (1.II.). В тяхната иконография също често се пише формулата на тяхната безвъзмездна помощ, а именно: „Туне прясте - туне дадите нам!” - като молитва на болните към тях! Дори в житието на първите двама от безсребърниците се сочи, че веднъж св. Дамян се изкушил и приел като благодарност за оказаната от него помощ три яйца. Това възмутило до такава степен св. Козма, че той не само се отрекъл от брат си, но и заявил, че не желае да бъдат погребани двамата един до друг.
Трябва да подчертаем, че повечето от различните медицински специалисти имат и „по-тясно профилиран” патрон, т. е. за конкретната специалност. Така например хирурзите са с патрони св. Козма и Дамян, които често иконографски се представят да държат скалпел или копие. Рентгенолозите пък са под покровител-ството на св. архистратиг архангел Михаил (8.ХI.). Той е и „душевадник”, като върши това чрез смъртта. Тя иконографски се представя под формата на скелет, какъвто пък рентгенолозите разчитат ежедневно. Специалистите по балнеотерапия (хидротерапия) и физиотерапия пък празнуват деня на „Живоносния източник”, представян от зографите чрез шадраван с лечебна минерална вода.
Известно е, че дори през периода на социалистическия държавен атеизъм у нас не можа да бъде заличено честването на Бабинден, известен като Ден на акушеро-гинекологичната помощ (21.I.), т. е. патрон на „лекарите акушер-гинеколози и на акушерките („баби”). Св. Сава Богати се приема също, че лекува жените, особено бездетните от тях. Освен това св. вмчца Екатерина (24.ХI.), още се почита от „жените, които раждат мъчно”, а св. вмчца Марина (17.VII.) от всички родилки, защото тя още приживе обещала „да помага на жените, които я призовават, докато раждат”.
У нас зъболечението е под патронажа на св. мчк Антипа (11. IV.), който е споменат още от св. Йоан Богослов в неговото „Откровение” (Откр. 2:13). При мъченията му накрая той бил заведен на идолското капище, където го хвърлили в нагорещен до червено идол на меден бик (който според легендата е бил с много големи зъби). А на икона от ХIХ век (съхранена във Врачанския исторически музей) под образа му зографът изписал и текста на една „Молитва свещенному мученику Антипу от болезни зубния”. Аптекарите пък имат за свой патрон св. Николай Мирликийски Чудотворец (6.ХII.) и т. н.

E-книги