Българското общество и особено вероизповеданията още от началото на политическите промени в България настояват за приемане на нова законова уредба за вероизповеданията, която да отговаря на новите обществени потребности и европейските стандарти, установяващи се във всички сфери на обществено-политическия и икономическия живот.
В 39-то НС беше внесен за разглеждане и приемане Законопроект за вероизповеданията на н. п. Борислав Цеков. Тази инициатива заслужава внимание и подкрепа както поради актуалността на проблема, така и заради съдържателната страна на законопроекта. В тази връзка изразяваме следното становище.
- Законопроектът е в съгласие с духа и нормите на Конституцията на Република България и е съобразен с основни международни актове, гарантиращи човешките права, в това число и правото на вероизповедание.
- Той гарантира ненамесата на държавните органи във вътрешно-организационния живот на религиозните институции. Нов и положителен момент в този законопроект е предвидената съдебна регистрация на религиозните институции в едно охранително производство, но с оглед защита на обществения интерес в него участва и прокурор.
- Предвиденото от законопроекта признаване на Българската православна църква като юридическо лице по силата на закона потвърждава конституционния принцип за отдаване на дължимото на традиционното изповедание в Република България - източното православие заради неговите исторически заслуги за българската държавност. Такива традиции съществуват в повечето европейски страни и това не поставя в привилегировано положение традиционното изповедание, респективно официалните религии в тези държави. При това от формално-юридическа гледна точка няма пречка едно юридическо лице да възникне ex lege. По този начин са признати за субекти на правото Българската академия на науките, Софийският университет „Св. Климент Охридски” и много други институции, за които законодателят е преценил, че са обществено значими и следва да бъдат признати единствено по законов път.
- Държавата у нас фактически е признала БПЦ в лицето на нейното ръководство, като министър-председателят и президентът на Република България положиха клетва при встъпването си в длъжност пред Евангелието в присъствието на предстоятеля на БПЦ Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Този акт на фактическо признаване беше изрично подчертан наскоро пред медиите от председателя на НС проф. Огнян Герджиков. Следователно нужна е политическа воля за юридическото признаване на БПЦ, като единственият възможен начин е приемането на новия закон.
- Нещо повече - законопроектът дава категорични гаранции с §2 от ПЗР, че признатите до този момент религиозни институции чрез утвърдените устави от Дирекция „Вероизповедания” се запазват като юридически лица без да е необходимо да се регистрират по новия закон.
- Законопроектът осигурява вероизповеданията срещу злоупотребата с наименованията и имуществата на регистрирани религиозни институции, като забранява те да се ползват от граждани, които по една или друга причина не признават ръководствата им. В тази връзка подчертаваме, че основателно се изтъква в становището на главите на православните църкви и в последвалото обръщение на Вселенския патриарх Вартоломей, че никъде в правния мир не се допуска да съществуват две юридически лица с едно и също наименование и на това основание да се злоупотребява с права и имущества. Такава разпоредба не лишава от възможност гражданите свободно да се обединяват на основата на религиозни убеждения и да регистрират своя религиозна институция, но трябва да представят своя различна доктрина и друго наименование.
- Сегашната позитивно-правна уредба предоставя правни условия и управленски климат за абсолютна юридическа независимост на местните поделения, защото те са самостоятелни субекти на правото и са в пълна мяра с равни права с централното ръководство на съответното изповедание като юридическо лице, без значение че съществува духовна йерархическа зависимост. Поради това предлагаме в чл. 12, ал. 1, изр. 2 да се запише: „местните поделения не са юридически лица”. Правим това предложение с идеята местните поделения да запазят своята относителна самостоятелност, т. е. да имат статут по-скоро подобно на клон на търговско дружество или на банка, но да не са самостоятелни субекти на правото.

E-книги