Не само че е първият мъченик в тази зона, но автентични източници от IV-IХ в. свидетелстват за широко почитане и развит култ в целия християнски свят. Непрекъснат е интересът към доростолския (силистренския) светец и сред научната общественост, който датира от миналия век и се задържа до ден днешен. Специални изследвания и нарочни глави в монографии на св. Дазий посветиха светилата на раннохристиянската археология, история, епиграфика и литература - Х. Делайе, Н. Цойлер, Ф. Кумонт, А. Бутлер, Е. Крумбахер, Х. Крафт, В. Заимова, Й. Барня, А. Аморе и др. Наскоро излязлата книга за мартириума на св. Дазий от проф. Р. Пилингер от Виенския университет обобщи достигнатото и способства за доуточняването съдбата на този достоен Христов мъченик. Нека спомена и множеството наративни, археологически и художествени източници, разкриващи съдбата и мъченическата смърт на св. Дазий - житието му от IV-V в., съхранявано в Парижката национална библиотека, Санаксариумът на Цариградската патриаршия от IХ в., Сирийския календар от Едеса и Мъченическата история на Иероним от средата на V в., Менеалогия на Василий II от началото на ХI в., Историята на страданията на Роман, Миниатюрата от Менеалогия, Саркофага от Анкона и надписа от Аксиополис от VI в. и пр.
Най-ранното изображение на светеца е върху Менеалогия (месецослова) на Василий II от началото на ХI в. Представен е като мъж над средна възраст, с посребрена коса и брада, в синя свободна туника, изправен пред палач с меч в ръка. Сцената се развива на равнинно място в подножието на 4 хълма. Като знаем, че в края на Х в. Дръстър (Силистра) е бил добре познат на константинополския елит, който вкупом бил тук на брега на Дунав през 971 г. с Йоан Цимисхи, то не е изключено художникът да е имал представа за топографията на града. Що се отнася до образа на св. Дазий, то засега той действително е най-ранният в изобразителното изкуство, но дали е автентичен и дали почива на стари художествени образци, не може да се каже нищо определено.
Много по-автентично и заслужаващо доверие и внимание е житието на доростолския светец. Написването му може да се определи най-рано след църковния събор в Никея от 325 г. и най-късно преди пренасянето мощите на Дазий от Доростол (Силистра) в Анкона, т. е. последната четвърт на VI в. Най-вероятно авторът да е сирийски християнин, а контактите между християните в Добруджа и Сирия са засвидетелствани в писмени и епиграфски паметници и вече са коментирани многократно в историческата наука. Само ще вметна, че около Силистра са разположени най-ранните на Балканите скални манастири, в които през IV-VI в. е служено точно според изискванията на сирийската литургика.
Фабулата на житието в общи линии следва схемата на тогавашната агиографска литература. Дазий, по произход от местните траки, служи като обикновен войник в ХI Клавдиев легион по време на съвместното управление на Максимиан и Диоклециан (т. е. между 284-305 г.). По време на новогодишните карнавални езически шествия в чест на Кронус на него се пада жребият да играе роля на земното превъплъщение на божеството и в продължение на 30 дни, облечен в царски одежди, да предвожда бесовските ритуали. Като истински християнин Дазий отказва да бъде съпричастен към езическия култ, поради което е изправен на съд пред легата на легиона Басос. При разпитите Дазий отново категорично отказва да се моли пред обожествените образи на императорите, като казва: „Аз изповядвам, че съм християнин, както много пъти изповядвах, и не се покорявам на никого, освен на единия безгрешен и вечен Бог - Отец, Син и Свети Дух в трите имена и начала, но в една същност.” Следват жестоки изтезания и на 20 ноември, петък, Дазий е посечен, за да се увенчае с мъченическа слава. При внимателно вникване в текста за просветения читател става ясно, че законите на жанра са спазени, но само донякъде. Близо една трета от разказа е своеобразно отклонение, за да се проследи езическият ритуал, посветен на Кронус и провеждан ежегодно в една войнишка среда като Дуросторум. И това не е случайно, а преднамерено внушение на автора, носочено към съвременниците му, които през V-VI в. още били подвластни на езическата обредност. Тази традиция явно е била толкова силна, та е достигнала до денднешен в българските земи под формата на кукерски игри.
Годината на мъченическата смърт на Дазий е при съвместното управление на Диоклециан и Максимиан (284-305), 20 ноември, петък, към четвъртия час (10 часа сутринта) на 24 ден от новолунието. В периода от 284 до 305 г. 20 ноември с петък съвпада с 20.ХI.292 г. и 302 г. Навярно в една от тези две години е посечен св. Дазий. Предпочитанията са към 302 г., поради засиления натиск срещу християните в по-късните години от съвместното управление на Диоклециан и Максимиан.
Любопитно е споменаването на св. Дазий в Мъченическата история на Хиероним и в други източници както в Доростол, така и в други градове на империята - Хераклея, Аксиополис, Путеоли и пр. Това най-вероятно отразява широката популярност на светеца в различни части на империята през V-VII в., в чест на когото в различни градове са издигани храмове или параклиси.
Един от солидните документи за мъченичеството на Дазий в Доростол е един саркофаг, съхранен в музея Диоцезиано на големия италиански град Анкона, върху който на гръцки е изписано: „На това място лежи св. Дазий, пренесен от Доростол”. Особено важно е наблюдението, че в надписа е използвана гръцката форма на тракийското име на града Доростол, характерна тъкмо за V-VI в. Несъмнено в този саркофаг са лежали светите мощи на Дазий, пренесени от Доростол в Италия при бягството на ромейските му обитатели-християни и при аваро-славянските нашествия в края на VI в. Споменът за родния град на Дазий обаче продължил да живее вековечно в сърцата на християните.

E-книги