Достоен юбилей на достоен юбиляр


На 11 ноември т. г. Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан навършва 70 години - юбилей, достоен за отбелязване.
През 1987 г. тогавашният Знеполски епископ Дометиан бе единодушно избран от Св. Синод на Българската православна църква за Видински митрополит. Тогава публикувах в „Църковен вестник”, бр. 25-26/1987 г., кратки биографични данни за новия Видински митрополит.
Повтаряйки отчасти тази публикация, иска ми се по-нататък да се спра и на по-важни моменти от дейността на Високопреосвещения митрополит Дометиан в битността му на правоправещ на Видинската епархийска катедра в продължение на 15 години.
Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан (в мире Димитър Попвасилев Топузлиев) е роден на 11 ноември 1932 г. в китното родопско село Хасовица, Смолянски окръг. Той е второто от петте деца на свещеноиконом Василий Топузлиев и презвитера Руска Димитрова.
Детските и юношеските години на Димитър Попвасилев Топузлиев протичат спокойно. Баща му, буден и енергичен свещеник и родолюбец, е образец на достойно служение. Майка му, тиха и набожна, отдала се изцяло на многобройното семейство, насажда у чедата си чиста вяра в Бога и обич към хората.
Димитър се учи прилежно и с ангелския си глас пее на воля богатите и съдържателни родопски песни.
Завършил прогимназия, за юношата Димитър няма кръстопът, няма колебание. Следвайки веленията на своето сърце, той насочва стъпките си към Пловдивската духовна семинария. От есента на 1947 г. Димитър Топузлиев е ученик там. Заради приветливия му характер и духовна чистота е обичан както от учениците, така и от ректора, и от преподавателите. С всички се държи топло и непринудено.
Завършил през пролетта на 1952 г. Семинарията като пълен отличник, през есента на същата година е редовен студент в Духовната академия в София. Оттогава датира познанството ни, прераснало постепенно в чисто и искрено приятелство, вече половин век.
Почувствал още от детинство храма като място за молитва и славословие на Бога, младият студент-богослов изпитва непреодолимо желание да пее и възхвалява Всевишния. Затова още като студент в I курс той е назначен за всекидневен певец и диригент в известния столичен храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”. Обикват го и свещенослужителите, и богомолците. Всички се услаждат от прекрасното му пеене.
След завършване на Академията и след отбиване на войнския дълг пред младия богослов се откриват възможности за житейски избор, а да се направи такъв не е лесно. Напрегнатите размисли в такива случаи са нещо съвсем естествено, особено за човек с будна съвест и с чувство за дълг, още повече когато трябва да се избира между монашеската килия и многообразието на шумния живот. При младия и пълен с ентусиазъм Димитър тези размисли завършват с твърдото решение да се посвети изцяло на Бога, като поеме монашеския живот. Съдбовен момент, зареден с много неизвестни! Едно е да си монах в манастир, друго е да носиш монашеското расо в света. На новия монах беше отсъдено второто.
19 януари 1959 г. В Мъглижкия манастир, Старозагорска епархия, цари празнично настроение. Старозагорският митрополит Климент служи в манастирския храм. Протосингелът му - Високопреподобният архимандрит (по-късно Старозагорски митрополит) Панкратий взима под мантия млад момък с бледо лице, но с твърда стъпка. Пострижение! Трепетни минути, които навярно само от тези, които минават по този път, се изживяват в дълбочина и сила, за да останат неповторими и незаличими за цял живот. Размисли преди пострижението, трепетни вълнения при самото пострижение. Решилият се да тръгне по пътя на монашеството знае, че при пострижението си той умира за светския живот и се ражда за нов, духовен живот. Смърт и раждане, а между тях само мигове от вечността! Така стана и на този празник: умря за този свят Димитър, за да се роди монах Дометиан.
Новото раждане отваря нова страница. В нея и в следващите се отразяват моменти от живота на родения в Христа инок. Първият от тях не закъснява. На 10 март 1959 г., Неделя Православна, в катедралния храм „Св. Димитър” в Стара Загора митрополит Климент ръкоположи монах Дометиан в йеродяконски чин.
Оставайки верен на влеченията на сърцето си, йеродякон Дометиан жадува за манастирска обстановка: иска да се вглъби в себе си; в безмълвието на монашеската килия да отправя топли молитви към Всевишния - да го укрепва в борбата с неизбежните изкушения; иска да влезе в по-непосредствен духовен досег с тайнствения живот на вечността.
Но истинският монах подчинява своята воля на волята на духовния си старец и на висшата църковна власт. Духовният старец на младия инок Дометиан иска той да бъде по-близко до него, за да го ръководи и наставлява в нелекия монашески живот. По негово предложение йеродякон Дометиан е назначен за епархийски дякон, за проповедник и певец при храма „Св. Богородица” в Стара Загора.
Но, от друга страна, Църквата има нужда от добре подготвен, квалифициран монашески кадър. Старозагорският митрополит Климент и протосингелът му архимандрит Панкратий следят отблизо духовното развитие на младия и надежден йеродякон Дометиан и оценяват по достойнство проявените му качества. Той е предложен на Св. Синод да бъде изпратен на специализация в Московската духовна академия. Изминали са само седем месеца от пострижението му и в началото на м. септември 1959 г. той заминава за Москва. Дошлите да го изпратят го отрупваха с цветя и бонбони и с най-топли благопожелания.
В Московската духовна академия йеродякон Дометиан прекарва три години, като диша атмосферата на руското благочестие и се наслаждава от красотата на руското богослужение.
За йеродякон Дометиан ще остане паметен денят 18 юли 1962 г. - празникът на преп. Сергий Радонежки. Службата в храма на Московската духовна академия е тържествена. Служат Техни Светейшества Московският и на цяла Русия патриарх Алексий I и Българският патриарх Кирил. По предложение на Св. Синод на Българската православна църква Светейшият патриарх Алексий I ръкополага йеродякон Дометиан в йеромонашески чин. Този благодатен акт свързва новия йеромонах завинаги с Руската православна църква.
На 1 септември 1962 г. йеромонах Дометиан се завръща в България и от 1 януари 1963 г. е протосингел във Великотърновската митрополия. Тук в продължение на четири години той работи с жар и всеотдайност: придобива административен опит; служи редовно в различни храмове.
На 1 декември 1963 г., в изпълнение на синодално решение, Великотърновският митрополит Стефан го възвежда в архимандритско достойнство в катедралния храм „Рождество Богородично” във Велико Търново.
Израз на висока оценка на изявите на архимандрит Дометиан и съобразно интересите на Църквата ни Св. Синод го изпраща на 10 март 1967 г. на стаж в икуменическия монашески център Тезе във Франция.
Времето, прекарано в Тезе, е време на интензивен труд в запознаване с монашеския живот там и в усвояване на френски език. От м. октомври с.г. архимандрит Дометиан продължава стажа си в Икуменическия институт при Световния съвет на църквите в Босе, Швейцария. И тук, както и в Тезе преди това, напрегнат труд и благородни амбиции да се усвоят актуалните икуменически проблеми и да се оправдаят надеждите на върховната ни църковна управа.
От м. февруари до м. август 1968 г. архим. Дометиан слуша лекции в Богословския факултет в Лозана.
От м. август 1968 до м. август 1969 г. той прекарва в Лондон и Оксфорд. Едногодишният престой в Англия използва най-рационално: прилежно и системно изучава английски език; слуша лекции в англиканския колеж „Кадестън”; установява контакти с англикански богослови; запознава се с учението и устройството на Англиканската църква.
Придобил солидни познания по френски и английски език, запознал се със структурата и дейността на западните християнски общности, архим. Дометиан се връща в България на 1 септември 1969 г. От същата дата до 31 октомври 1970 г. той е протосингел в Софийската митрополия.
Разностранната подготовка и личните качества на архимандрит Дометиан са оценени по достойнство от висшата църковна управа и от 1 ноември 1970 г. той е назначен на високоотговорната и представителна длъжност „главен секретар на Св. Синод”. На тази длъжност с такт, умение и компетентност работи в продължение на осем години и половина и остави прекрасни впечатления у всички, с които беше в служебен и личен контакт.
Нов израз на висока оценка на личните качества, духовната извисеност, богословската ерудиция и богатия църковно-административен опит беше възвеждането на архим. Дометиан в епископски сан, което стана на 15 декември 1974 г. в патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски” в София. На новия епископ бе дадена титлата на древлепросиялата Знеполска епископия.
Тук искам да отбележа един особен момент. Вечерта преди хиротонията разговарях с бащата на още архимандрит Дометиан - отец Василий. Бяхме двамата. Най-непринудено и искрено споделих, че според мене комунистическата власт, която недолюбваше архим. Дометиан, е причина да се забави толкова хиротонията му. На тези ми думи о. Василий реагира бързо и дори остро, като каза:
- Защо мислиш, че хиротонията на моя син се е забавила? Всевишният е искал да изпита вярата му, а за това е необходимо време. Изпитанието можеше да продължи още.
Изповядвам искрено, че се смутих от реакцията на о. Василий. Той беше прав.
Достигнал напълно заслужено до третата, най-висша йерархическа степен, Знеполският епископ Дометиан продължи с нов импулс да работи като главен секретар на Св. Синод до 1 март 1979 г., когато Негово Светейшество Българският патриарх Максим и Св. Синод му възложиха ново, още по-отговорно служение - управляващ Акронска епархия в Америка.
Далеч от Родината, но неразривно свързан с нея, черпещ сили и вдъхновение от богатата ни църковно-народна традиция, епископ Дометиан с похвално усърдие работи неуморно в продължение на четири години за укрепване на Акронската епархия, за утвърждаване на православното и народностното съзнание на нашите съотечественици отвъд Океана.
Това многостранно, нелеко и отговорно служение бива правилно и по достойнство оценено от Негово Светейшество и Св. Синод. Външен израз то намира в 1982 г., когато за проявено усърдие и във връзка с 50-годишнината му управляващият Акронска епархия Знеполски епископ Дометиан е награден с църковния орден „Св. Йоан Рилски” - I степен. В решението на Св. Синод и в грамотата по случай награждаването са отразени ясно многостранните заслуги на епископ Дометиан.
След изтичането на мандата му като управляващ Акронска епархия от 1 април 1983 г. той отново е призован в пределите на Родината, за да бъде първи викарий на Софийския митрополит. Радвайки се на първосветителското внимание на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, който му предоставя широко поле за изява, епископ Дометиан се включва всеотдайно в многообразния живот на епархията: служи редовно в епархийските храмове; посещава дори и най-отдалечените й градски и селски енории; извършва тайнства и треби, благовести словото на Истината, приканва към християнско сближение; администрира с вещина и опит. Кабинетът му е винаги отворен за свещено- и църковнослужители, отворено е сърцето му за всички, които търсят духовно наставление или искат да споделят навестила ги радост. За всекиго той намира подходящи думи.
Избирането на епископ Дометиан за Видински митрополит дойде като естествен резултат от многоплодната и многостранната му църковно-патриотична дейност. От Всевишния му е отредено да оглави една епархия с богато църковно-историческо минало, да бъде приемник на бележити български йерарси от далечното и близкото минало, с достойни дела да впише името си до техните имена, да послужи като тях в полза на Църквата и Отечеството.
И това той прави вече в продължение на 15 години, прави го със сърце и с умение.
Позволявам си да отбележа някои по-важни моменти от дейността му като митрополит. Ще спомена първо един случай от въдворяването му като Видински митрополит. На предложената обедна трапеза на 9 август 1987 г. седяхме на една маса няколко души, между които неколцина от Видинска епархия. Казах съвсем непринудено, че Видинска епархия случи много с новия владика. Един от седящите на масата (ще спестя името му) ми отговори също непринудено:
- Епархията спечели с новия владика, но владиката не спечели с епархия.
В този момент си спомних разговора ни с бащата на дядо Дометиан - отец Василий. Развих неговата теза, че Всевишният изпитва вярата на всекиго от нас и на всекиго възлага това, което е по силите му и от което ще има духовна полза. С други думи, Видинската епархия имаше нужда именно от такъв архиерей, който с интелекта си, с богато надарената си духовна природа, с придобитите широки църковни и богословски познания, с мелодичния си глас и с благовестническата си дейност да утвърждава православния дух сред повереното му паство. И това той върши през цялото време, откакто възглавява Видинската епархийска катедра.
Като нов митрополит, още преди промените от 1989 г., той прави успешни опити да възстанови забранени и почти забравени църковни и местни обичаи и традиции. Така например през 1988 г. на Богоявление той хвърля кръста в р. Цибрица край Вълчедръм, което за онова време беше събитие. От следващата година тази църковна традиция се спазва стриктно в Лом, Видин и в други населени места в епархията.
По предложение на митрополит Дометиан Димитровден е обявен за празник на Видин, а св. Димитър - за патрон на града и негов небесен покровител.
Пак по инициатива на митрополита болницата във Видин е наименувана „Св. Петка”. Така тази известна православна светица става молитвена застъпница на лекуващите се в болницата, застъпница за тяхното оздравяване, а за отминаващите от този свят - ходатаица пред Бога да им прости волните и неволните прегрешения.
Благодарение на енергичните усилия на Високопреосвещения митрополит Дометиан и личния му авторитет, в епархията и извън нея са събрани и продължават да се събират материални средства, които се използват за възстановяване и стабилизиране на манастирите в епархията, за строеж на нови храмове и параклиси, които оказват своето благотворно влияние върху религиозното съзнание на православните християни във Видинска епархия и на тези, които по един или друг повод я посещават. Увеличи се броят на монасите в манастирите и на свещениците в отделните енории. Не е излишно да се отбележи, че това се дължи преди всичко на митрополит Дометиан. С благия си характер, с топлотата на сърцето си, с отеческия тон в думите си той запленява и увлича, сгрява и импулсира.
Ще кажа без преувеличение, че няма гражданско или църковно събитие в границите на епархията, на което митрополит Дометиан да не е поканен и, в зависимост от ангажиментите му, той да не присъства и да не топли с отечески слова. Той посещава лишените от свобода, говори им за неподкупната Божия отсъда и за неизмеримата Божия любов; освещава читалища и говори за необходимостта от религиозна просвета; посещава училища и наставлява учащите се в истините на вярата. Това той върши в рамките на поверената му епархия, която се оказа достойна за него като достоен продължител на делото на своите именити предшественици. Митрополит Дометиан на практика показа и доказа, че не е важно каква е епархията сама по себе си, а какво архиереят прави в нея. И тя е негово огледало. Дядо Дометиан може да се радва, че има хубаво огледало, което го представя какъвто е.
Съзнателно оставих в края на статията да отбележа най-важното от дейността на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан. Това са богослуженията, които той редовно извършва в празнични и в делнични дни. За него това е духовната сила, в която той се потопява изцяло. С мисъл и сърце, с вяра и благоговение пристъпва към престола на Всевишния, служи и преживява богослужението. Бог го е надарил с ангелски глас, вложил е в сърцето му топлота, надарил го е със златоустовско слово, което винаги отправя към паството си. Това е най-важното, което ще остане в съзнанието на богомолните слушатели. Ако пък словата му са и записани, добре е да видят бял свят, както тези на предшественика му митрополит Неофит.
За юбиляра митрополит Дометиан могат да се кажат и напишат още много слова. Пословичната му скромност ме въздържа и ограничава да пиша повече. Всеподателят Бог ще му въздаде според делата му, които само Той като всезнаещ знае и въздава обективно. Ние, мерейки по човешки, измерваме всичко през човешка мярка.
Завършвам с най-топли и искрени благопожелания към достойния юбиляр - Всевишният да му даде още много години да служи достойно на Българската православна църква, както е вършил това от юношеските си години до сега.
На многая и благая лета, обични Владико! Това е не само мое пожелание, но и на всички, които искрено Ви обичат и съпреживяват достойния Ви юбилей като достоен юбиляр!


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Проф. д-р Тотю КОЕВ         

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!