Тайнството в това се и заключава, че в него се създава семейството като единен духовен организъм в благодатно съединение. Ако тайнството венчание не се извърши, то мъжът и жената живеят заедно, имат общо домакинство, но семейство като единен духовен организъм нямат.
В Православната църква преходът към самостоятелен живот е ясно обозначен - той започва с венчание. Дотогава ти си дете, длъжен си да се покоряваш на родителите си, да живееш семеен живот, но в семейството на родителите си, а с венчанието създаваш свое собствено семейство. Тайнството венчание започва с думите: „Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си”. Това трябва да се осъзнава и от родителите, и от децата - ако венчанието се е състояло, значи младите трябва да продължават да почитат своите родители, но вече да живеят за своя сметка, сами да издържат семейството си. А задължение на родителите е да не се месят в живота на младоженците, а само да се молят за тях и при необходимост да им помагат. Щом са благословили, значи са отдали детето си на неговия избраник. Разбира се, за всяка майка нейният син е най-добър от всички, както и дъщеря й, и всички са убедени, че детето им заслужава по-добър живот. Но щом Господ ги е допуснал до брак, щом тайнството венчание се е състояло, значи Бог ги е благословил за съвместен живот. Ако не е угоден на Бога този съюз, множество обстоятелства щяха да попречат на това тайнство да се състои. Щом Господ го е допуснал - не се съмнявай: Божи дар стои редом с теб и само чрез него можеш да се спасиш.

E-книги