Живите и покойниците Темата за смъртта и за взаимоотношенията между живите и покойниците никога не е била периферна или неудобна за Църквата. Това е тема първостепенна и насъщна за Православието. Защото, по думите на апостола, Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Иисуса, та и животът Иисусов да се открие в тялото ни (2 Кор. 4:10). Няма християнство без възкръсналия Христос, а Неговото Възкресение не би било истинско без Неговата истинска смърт. Неслучайно Христовото Възкресение се изобразява върху православните икони като Негово слизане в ада, откъдето Той извежда за вечен живот Адам, Ева и вехтозаветните праведници. Смъртта не е край на нашия живот, а само на неговия земен дял: тя е излаз и врата, през която да минем към спасението и вечността. Затова различните измерения на отношението ни към смъртта и към нашите покойници - молитвеното общение, канонизациите, отношението към гробовете и пр. - са мерило за нашата духовна зрелост.
|