От отец Константин Стратигопулос

Темата за абортите, както и всички въпроси свързани с нероденото дете имат за своя основа човешкия ерос.

Еросно творение

По природа човекът е еросно творение. У него е вложен стремежът към единение. Нивото, на което се осъществява това единение, е троично. Човекът желае единение с Бога, с ближния, а чрез душевните си и умствени дадености единява всички сили, които характеризират неговата личност.

По-конкретно казано, еросът подтиква човека:

· да изследва живота и смъртта и да се интересува от онова, което е отвъд видимия свят;

· да търси общение с другите хора;

· да се опитва да преодолява вътрешните разделения, които разкъсват личността му.

Всички тези стремежи са еросни. Еросното развитие предполага изход - изход към Бога, към хората и от самодоволството на нашия егоизъм.

Осъществяване на ероса чрез брака

Без откриването и преживяването на тази троична еросна връзка човекът всъщност е инвалид. Ако развие само част от еросните си способности, той ограничава и осакатява личността си. Ако, например, се стреми към общение с хората, но в същото време не търси общението с Бога, стремежът му към общение се изражда в злокачествено образувание. Ако пък се опита да уравновеси вътрешните си сили, без да потърси изход към Бога и към другите хора, се превръща в едно интелектуалстващо същество, което, търсейки себе си, губи хоризонта на околния свят.

Бидейки действие, троично изразено, еросът може да съществува само в своето единно троично възприятие. Когато казваме “единно троично възприятие”, имаме предвид, че той може едновременно да развие и да излекува три паралелни и сходни елемента, които са различни в проявите си, но имат общ захранващ корен.

Този общ фактор, който развива хармонично всички проявления на ероса, е бракът. Думата “брак” днес се разбира едностранчиво, като връзка между един мъж и една жена. Езикът на Писанието обаче е много по-сложен. Бракът се определя като връзка на Христос и Църквата. Той е тайна, едновременно реална и непознаваема. Бракът е присъствието на благодатта на Светия Дух, която “събира всичко” у човека в еросна хармония. Приемането на този дар на Светия Дух превръща човека в личност, която живее чрез брака. Личност, която приема Божията любов, както тя се изявява чрез тайнството на Църквата и изливането на Светия Дух. Еротичната връзка между мъжа и жената е реалия на брака и само като такава може да се възприема. С други думи, тя е факт, най-силно единение, което само една неразрушима връзка може да запази. Без силите на брака еротичната любов не може да помогне на човешките търсения към издигане, общение и вътрешна хармония.

Следователно, човекът е освен творение еросно, още и творение “брачно”. Връзката със Светия Дух е неговата отличителна черта. Никой в Църквата не може да бъде без-еросен и безбрачен. Само чрез събитието на брака и чрез неговата ненарушима връзка монахът и семейният могат да бъдат истински монах и истински семеен.

Затова не може да говорим за предбрачни еротични връзки. Те просто са неосъществими и унищожават възможността на човека да живее като човек. Изразът “предбрачни връзки” днес иска да посочи съществуването на полови връзки извън брака. Подобни разделения обаче са невъзможни. Половите връзки са физическият израз на ероса и брака, така както ги определихме по-горе. В областта на макрокосмическите науки един астрофизик ще каже, че е невъзможно един кварк (най-малката частица материя) да съществува сам. Те винаги са свързани. Същото, бихме казали, се случва и при половите връзки. Никой не може да ги откъсне от брачния ерос. Всеки опит да се откъсне един кварк от структурата на един протон ще изисква хипотетично толкова енергия, колкото е нужна и за да се разруши нашата галактика, а може би и вселената. Някой би възразил, че за астрофизиката тези твърдения може и да са верни. Всекидневният опит обаче показва, че що се отнася до човешкия живот, нещата като че ли не са толкова сложни. И все пак – достатъчна е само една връзка, нямаща основа в ероса-брак, за да разруши тайната, която се нарича човек по образ Божи.

Проблемът

Ограниченото съществуване на ероса и невъзможността да се разбере дълбокият и обширен смисъл на брака води до постепенно разяждане на еросния характер на човека. Той става без-еросен, основните му еросни функции се разпадат на трите си проявления и вътрешното равновесие на човека се нарушава от многобройни проблеми, които тъй като не може да се установят чрез обичайните психологически методи, се описват в неправилна диагноза и им се предписва погрешно лечение.

Нека се опитаме да се спрем с малко и прости думи на някои от основните страни на личността, страдаща от липсата на еросна и брачна култура.

Чувствата

В областта на човешките отношения връзката мъж-жена се поставя преди всичко на емоционална основа. Говори се за чувства и любов. Естествено никой не иска да оспори развитието на света на човешките чувства и емоции с цел създаването на цялостни личности. Грешката е в недостатъчната и повърхностна ориентация на емоционалните движения. Без отношението “ерос-брак”, за което говорихме, емоционалният елемент, макар и да носи все още някакви частици истина, е нестабилен и без основи. Зад него може да се прикрива интерес към другия поради някакви външни причини. Може да се крие нуждата да имаш някой до себе си, за да се чувстваш пълноценен като мъж или жена. Или пък нуждата да избягаш от някаква социална самота. Забравя се, обаче, че преодоляването на социалната самота не се лекува чрез “използването” на някой друг, а чрез осъзнаването на собствения си провал. Провал, който е плод на егоизма и затварянето в себе си, на неприемането на другия. Само когато осъзнаеш този си неуспех, е възможно да пристъпиш към другия, без да го използваш.

И накрая, може зад емоциите да се крие нуждата да “ползваш” другия за удовлетворяване на някакви телесни нужди. Много възторжени “любови” са рухвали като пясъчни кули, когато единият от двамата не е искал да пристъпи към сексуална връзка. Използването на другия за сексуално удовлетворение унищожава всяка форма на любовта. Любовта “не търси своето”. Ако сексът дойде като плод на отношението “ерос-брак”, то тогава е резултат на духовно развитие и възможността от потребителско отношение към другата личност е сведена до минимум. Семето винаги има нужда от развитие, за да принесе плод. Само нитратните продукти узряват бързо. Но те пък може да са ракотворни.

Движенията на душата

Ако колелата на една кола не следват заповедите на шофьора, катастрофата е сигурна. Чувствата, ако не се уравновесят и изгладят от движенията на душата, губят посоките. Така наречените емоции са изрази на създадената по образ Божи човешка ипостас. Душата, движена от силите на “ероса” и “брака”, ражда дарувания, имащи проекция във вечността. Този вечен градивен материал, който зрее вътре в човека, представлява сигурна гаранция за справяне с житейските вълнения. Този вечен материал побеждава и самата смърт, когато човек се изправи пред неминуемата трагедия на отделянето на душата от тялото в часа на смъртта. Ако създаването на този градивен материал не се извършва според правилата, настъпват сътресения, последвани от накъсване и разлагане на всички прояви на личния живот на човека. Когато основите са прогнили, цялото здание е опасно. Душата постоянно търси храната на ероса и брака. Нейният път в света е постоянно приближаване към хората. Създадена е да се отдалечава само от греха. Извън него пътищата към другите са отворени. Душата не създава и не разрушава връзки по симпатия. Създавайки и рушейки, и пак създавайки и пак рушейки, не може да съградим онзи материал, който ни трябва за вечността. Благодатта на Светия Дух чрез тайнството на Църквата укрепва този материал и му дава възможност за социално изявление, което означава постоянно развитие на единството на света. Затова именно светците са тези, които показват пътя към това единство.

А в модела на “предбрачните връзки” цялото описано действие на градивния материал е унищожено. Когато мъжът или жената са просто “за употреба”, когато отказваш да отдадеш своя “градивен материал” за основата на човешката общност, за първото ядро на обществото – семейството, връзките ти с другата личност са антисоциални, т.е. трагични. Безразборната смяна на партньорите отваря дълбоки пукнатини в душата. Колкото по-развита е една връзка и колкото по-псевдозавършена е тя извън връзките на ероса и брака, толкова по-мъчително и може би безвъзвратно умира надеждата човешката маса да се превърне в общност. “Завършените” връзки са като атомна бомба в тялото на обществото. Хора, чиито душевен градивен материал е разрушен, не могат да принесат за развитието и съзравянето на човечеството като общност.

Мета-брачният човек

Ето защо предбрачните връзки са болестно състояние, а не жизнеутвърждаващо. Единственото сигурно е, че те ще разочароват бързо човека, който накрая ще се опита да намери себе си извън пътищата на брака. Тогава може да говорим за мета-брачен човек, който търси щастието си извън брака. Но бракът си остава непреодолим факт като връзка с Христос, с Църквата. Както няма предцърковна и следцърковна епоха, така не може да има и предбрачна или следбрачна връзка.