П рез настоящата година Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” чества своята стогодишнина. Този юбилей ни дава повод да се отстраним от рутината на ежедневието и да погледнем на богословското училище според истинския му аршин - аршина на вековността.
Помним годините, когато Семинарията беше в „изгнание” сред черепишките скали и изглеждаше по-маргинална отвсякога, подобно на библейския къмък, отхвърлен от зидарите. Проверката на времето доказа обратното: това е било единственото училище, съхранявало край-ъгълната традиция на истинопознанието.
Всеобщата секуларизация на обществото доведе дотам, че се приема за нормално светското образование, т. е. образование извън Бога. В подобна безпросветна „просвета” маргиналният предмет „Вероучение” тепърва плахо се привнася като чуждо тяло - сякаш познанието за Бога не е основа на всяко познание и сякаш възпитанието в Христовата Църква не е царският път към Истината.
Но щом нямаме съмнение, че Христос е Бог истинен, то тогава за Неговите православни чеда, каквито сме ние, истинно училище е само онова, което води към Него. При което в класните зали има икони, часовете започват с молитва, учението е в жива връзка с храма, богослужението и евхаристията, а цялата учебна програма, която изгражда светогледа и бъдещия живот на младите човеци, е подчинена на Словото.
Единствено Семинарията отговаря на тези условия.
Честити са онези, които от един век насам под покрова на св. Йоан Рилски се учат в истинното училище, което води в Господа.

E-книги