Съществена роля в утвърждаването на новата християнска религия в Първата българска държава в края на 9 и началото на 10 в. е играл преподобни Йоан Рилски. В своята духовна дейност този свят човек прилича много на средновековните пустинножители, но от своя страна той се отличава и изпъква с личните си качества, силна воля и постоянност в монашеския си живот. Неговият образ на отшелник светец, който остава перманентна величина, непроменена във времето и пространството, е образ представител на християнската вяра, символ на спасението, изцерител на пошлостта и болката. Приносът му в утвърждаването на процеса на християнизация в България може да бъде сравнен с този на личности като великите светци Симеон Стълпник и преподобни Алипий Стълпник, при които ревностните християни ходели, търсейки утеха и спасение от болките си, защото мирогледът на тези светци разглежда човека не само като природен субект; той прониква в неговата същност и подчинява битието му на вярата в божествената сила.
Агиографските сведения за този знаменит светец са твърде оскъдни, макар че до нас са достигнали седем жития на български и едно на гръцки език. Въпреки това те са много ценни за нас, защото са едни от оскъдните източници, които ни приближават поне малко до тези далечни времена.
Съгласно сведенията от житието, написано от патриарх Евтимий, който вероятно е използвал данни от различни писмени извори и предания, усърдният отшелник след като напуска манастира в Руен, заминава направо за Рила и първоначално около дванадесет години живее в тъмна и мрачна пещера над днешния Рилски манастир. После се заселва в хралупата на един голям дъб, където го намират планинските овчари, на които Бог „благоволи да открие неговата добродетел”. Впечатлени, овчарите разказват навсякъде за него.
Все повече и повече хора научават за преподобния Йоан Рилски. Славата му растяла с всеки отминал ден, а името му се носело надлъж и нашир из страната. За народа той не е бил обикновен пустинник, а Божий вестител и проповедник на покаянието. Много хора започват да го посещават. Помагайки им, озарен от Божията благодат, той върши чудеса и изцелява болни.
Появата на отшелник от такъв тип е било действително голямо събитие за България през този период, което привлякло вниманието дори и на царския двор. Българският цар Петър пожелава да го види и изпраща девет души опитни ловци да го търсят. След дълго обикаляне из високата и непристъпна планина царските пратеници го намират. По чудодеен начин преподобният Йоан Рилски ги нахранва с половин хляб.
Известен от своите пратеници, дълбоко вярващият цар Петър заминава към планината, за да се срещне лично със светеца. Но поради труднодостъпната скала, на която се намира отшелникът, царят изпраща двама от свитата си да го помолят да слезе при него, за да му даде благословията си. Светецът отказва срещата с думите: „На тоя свят ти не можеш да видиш наше смирение, но в бъдещия: и хубаво ще се видим един друг, и ще се насладим от неизказаната радост, стига само оттук да отнесем достойни плодове на покаяние.” Опечален, царят се връща в двореца си. По-нататък патриарх Евтимий помества в житието кореспонденция от две писма, разменени между цар Петър и преподобни Йоан Рилски. В отговор на писмото и даровете, изпроводени от царя, отшелникът връща пратеното му злато, съветвайки царя да го изразходва за оръжие и войска, а най-вече за благотворителни цели: да прави дарения за бедните и бездомните. Съветва го да живее според Божиите закони и да се подчинява на Църквата.
Постепенно около монаха отшелник започват да се събират вярващи хора. Те искат да живеят в близост до него и да последват примера му. За целта основават манастир и вземат за игумен преподобния Йоан Рилски.
Достигайки преклонна възраст, светецът по подобие на други по-древни основатели на монашески общини като Синай и Атон оставя на своите последователи завет, който е важен паметник, характеризиращ собствената му личност. В него той дава наставления на своите ученици относно вярата и монашеския живот, а също така и препоръки как да внедряват в душите на хората възвишените норми на християнската нравственост, християнските добродетели и принципите на любов към ближния. По желание на преподобни Йоан неговият заместник бил посочен чрез избор. Той бил възлюбеният му ученик Григорий. Събитието датира от 941 г., последвано от пълно усамотение на отшелника, което продължило около пет години. Когато става почти на 70, т. е. на 18 август 946 г., светият старец предава духа си на Бога, след което е погребан от своите ученици.
От времето, през което е живял св. Йоан Рилски, е изминало повече от едно хилядолетие. Въпреки всичко и до днес той остава най-прекрасният пример за нестихваща вътрешна раздвиженост в търсенето на Бога. Постигнатото от него съвършенство, базирано на една от основните християнски добродетели - смирението, го превръща в „идеалния християнин”, в „образец, който би могъл да бъде повторен в изключително редки случаи”. По този повод Питър Браун смята, че светецът е личността, която в много региони действа като помощник в прехода от езичество към християнство.
Християнската мисъл оценява високо приноса от делото на светеца отшелник. Според Иван Дуйчев еп. Козма, който е живял в последните години от съществуването на Първото българско царство, посочва в своята книга „Беседа против богомилите” св. Йоан Рилски като образец на цялото българско духовенство, като пример за духовен подвиг и като личност, бореща се срещу безверието и невежеството. Той казва: „Подражавайте на новия презвитер Йоан, когото мнозина и от самите вас познават и който беше пастир и екзарх в българската земя. И не казвайте: Не можем да бъдем такива в тези времена! Бог всичко може, ако ние искаме.”
До тази мисъл достига няколко века по-късно и св. патриарх Евтимий. Обръщайки се към поколенията, в началото на житието той пише следното: „А той [св. Йоан Рилски] съдържа много примери за подражание, понеже в него се обединяват всички добродетели... Защото такъв живот е достатъчен не само за онези, които с голям труд вървят по стъпките на тоя велик [мъж], но ... задоволителен успех той ще донесе и на онези, които поне малко са подражавали на живота му.”
Преосмисляйки по съвременен начин думите на св. патриарх Евтимий, можем да кажем, че един народ има истинска стойност тогава, когато живее с християнските добродетели, въплътени в историята му от велики личности като св. Йоан Рилски. Дори и в наши дни ние продължаваме да черпим знания и опит от историческите извори, които свидетелстват за постиженията на светеца отшелник, носител на християнските ценности. В духа на последните разсъждения Мая Байрамова изтъква следното: „Много светии са ни показвали предимно как се умира за вярата. Св. Иван ни показва как може да се живее за нея.”

E-книги