Йоаким Георгиев Бакалов е роден на 9 септември 1860 г. в с. Батошево, Севлиевско. Първоначалното си образование получава в родното си село, прогимназиално - в трикласното севлиевско училище, а средното - в Петропавловската духовна семинария. Висшето си образование завършва през 1888 г. в Киевската духовна академия с научната степен „Кандидат на богословието”. През същата година Й. Бакалов е назначен за учител в специалното Богословско училище при Търновската гимназия „Св. Кирил”. В 1892 г. е преместен във Видинската гимназия, а през 1894 г. - в Самоковското богословско училище, което по това време се намира под ведомството на Министерството на народното просвещение. В същото училище той служи и след като то преминава под управлението на Св. Синод като семинария.
На два пъти Й. Бакалов е назначаван временно за ректор: от 1901 до 1904 г. и от 1916 до 1917 г. В това свое качество той присъства при полагането на основния камък на Богословското училище в столицата (днешната Софийска духовна семинария) на 31 март 1902 г.
Като учител Й. Бакалов преподава различни богословски и небогословски предмети: Основно богословие, Всеобща църковна история, Пастирско богословие, Българска църковна и гражданска история, Гражданско учение, Философия, Педагогика, Църковнославянски език.
На 5 ноември 1922 г. той е преместен в Св. Синод на длъжността началник на културно-просветния отдел. Умира на 4 юли 1952 г.
Й. Бакалов е известен и като редактор заедно с йеродякон Игнатий Рилски и Н. Д. Попов на излизалото в продължение на пет години (1895-1899) богословско списание „Български църковен преглед”, както и като преводач и автор на редица съчинения: „Кратко ръководство по догматическо богословие” от митрополит Макарий Московски, превеждано съвместно с архимандрит Антим Върбанов и Н. Д. Попов; „Основно богословие” от архим. Августин, превеждано с йеродякон Игнатий Рилски и Н. Д. Попов; „Православно догматическо богословие” от еп. Силвестър, превеждано с архим. Макарий (по-късно Неврокопски митрополит) и свещ. д-р Стефан Цанков (по-късно академик); „Кратка омилетика” от свещ. Таворов, превеждано с Григорий И. Шивачев (по-късно Врачански митрополит Климент); „Въведение във философията и начални основания на философията” (I и II част) от В. Д. Кудрявцев; „Кратка история на философията” от Н. Страхов; „Схизмата” от митрополит Макарий Московски; „Против материализма” от Макс Мюлер; „Как да преобразим живота си”, „Мир имайте!” и „Най-великото в света” от Хенри Дреймънд; „Граматика на църковнославянския език” в съавторство с К. Карагюлев; „Кратка граматика на църковнославянски език” в съавторство с проф. д-р Ст. Младенов; „Църковен славянско-български речник”; „Учебник по практическо ръководство за свещениците” (I и II част); „Биографични бележки за Ст. Ив. Пешев, обесен в 1876 г.” и „Спомени и разкази”, посветени на въстанието в с. Батошево и дейността на Габровската чета в 1876 г.
Академик проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков (1881-1965) казва следните знаменателни думи за църковно-просветното дело на Йоаким Бакалов: „Той се явява като баща-възпитател на стотици архиереи, свещеници и богослови, работници на Българската църква.”  

E-книги