Когато става дума за семинаристи, обикновено се казва „възпитаници на Семинарията”, тъй като това учебно заведение има за цел не само да обучава, но и да възпитава своите питомци. А кой друг може да възпитава по-добре от Божията благодат, от вярата в Бога и от общението с Бога? Затова неотменна част от семинарския комплекс е Божият храм - мястото, където по време на всекидневните богослужения неусетно се учим да общуваме със своя Създател, да бъдем богослови, да бъдем хора.
Всички семинарии, които са предшествали Софийската, са имали своите места за богослужение - църкви и параклиси. В Петропавловската духовна семинария (1874-1895), тъй като била поместена в Лясковския манастир, богослуженията са извършвани в манастирския храм. Учениците от Самоковското богословско училище (познато и като Самоковска духовна семинария) през учебната 1876/1877 г., както и подир възстановяването му след войната от 1885 г., в неделя и празник ходели в митрополитската църква „Успение Богородично”, където вземали участие в богослужението с четене и пеене. Но това създавало някои неудобства както за училището, така и за митрополията, затова през 1900 г. една от класните стаи била преустроена в параклис в чест на св. Йоан Богослов, а на 21 ноември бил положен антиминс и била отслужена първата св. Литургия.
Когато била създадена Софийската духовна семинария, имайки предвид нуждата от богослужебен живот, Светият Синод на БПЦ и ректорът не щадили средства и усилия за създаване на подходящ и благолепен храм. Затова построяването му се забавило с близо две години.
На 26 октомври 1904 г., Димитровден, семинарската църква „Св. Йоан Рилски” тържествено била осветена от синодалните архиереи начело с Варненския и Преславски митрополит Симеон в присъствието на ректора (тогава архимандрит Климент, послешен Врачански митрополит), учителите, питомците и множество богомолен народ.
По време на четиридесетгодишното изгнание на гара Черепиш (1951-1990) богослуженията били извършвани в семинарския храм „Св. Климент Охридски”. В сегашния си вид храмът на Софийската духовна семинария е еднокорабна кръстокуполна базилика. Има една камбанария над нартекса с три камбани.
Макар и осветен още през 1904 г., не е напълно завършен и до ден-днешен. Въпреки множеството постъпки до Св. Синод на всички ректори и доброто желание на някои от архиереите, за 100 години не са се намерили достатъчно средства за пълното зографисване на храма. Изписани са само стените в олтара, куполът и част от подкуполното пространство в стил, имитиращ мозайка. Автор на стенописите по всяка вероятност е проф. М. Ив. Ростовцев, но за жалост те са доста повредени от влагата.
Още от 1903 г. е готов първият ред т. нар. Царски икони на иконостаса, рисувани от известните художници Иван Мърквичка и Антон Митов. Другите икони от иконостаса, амвона, владишкия трон и закачените по стените явно са рисувани от различни художници, в различно време и стил. Затова и настоящият ректор архимандрит Сионий в продължение на няколко години, грижейки се за благолепието на храма, покрай другите подобрения замени и множеството красиви сами по себе си, но неподхождащи една на друга икони от различни художници с еднотипни икони във византийски стил, нарисувани от художничката Пенка Гайдарова. Надяваме се на Божията милост, дано през тази 2003 г., когато Семинарията празнува своя светъл юбилей, да се намерят и достатъчно средства за пълното изографисване на църквата, за да може семинарският храм да бъде във всяко отношение образец за нашите възпитаници, от които БПЦ и времето изискват да възобновяват старите и да строят нови храмове.

E-книги