Църквата „Св. Йоан Рилски”, тяс- но свързана със Софийската ду- ховна семинария, неизменно изпълнява вече цяло столетие своята духовно-просветителска и учебно-възпитателна мисия. В учебните зали на семинарския комплекс бъдещите служители на Църквата усвояват основните познания в областта на богословските науки, а в храма те придобиват първите си практически умения по богослужение.
Още през 1932 г., по повод четвърт век от завършването на първия випуск на семинарията, тогавашният ректор Траянополският епископ Антим пише следното: „Семинарското управление винаги е обръщало особено внимание на богослужението... То е съзнавало, че учениците преди всичко трябва да привикнат истински да се молят и да ценят молитвата не като едно задължение, а като една насъщна нужда за душата, като основа и ключ на духовния живот. Години наред в семинарията се полагат грижи за младите души на духовните възпитаници, докато те съзнаят високото и спасително значение на молитвата, та като чуят камбанния звън за молитва в църква, да се овладяват от трепетни чувства и неудържими копнежи за духовна беседа с Бога и да бързат да заемат своето място в храма. Тук те придобиват и солидно духовно възпитание, което е тъй необходимо за всеки истински пастир и учител на народа.”
През време на своето дългогодишно съществуване храмът „Св. Йоан Рилски” е обгрижван и разхубавяван със задружните усилия на свещенослужители, семинаристи и богомолци. На няколко пъти обаче грубите посегателства върху семинарията от страна на светските власти засягат и учебната църква. Най-напред по време на Първата световна война (1914-1918), когато семинарското здание е превърнато във военна болница, а за учебните занятия и за пансиона са наети частни квартири, учениците са принудени да присъстват на богослуженията в църквата „Св. Николай” на ул. „Цар Калоян” в центъра на града. Втория път - през 1920 г., по време на самостоятелното управление на земеделското правителство, със заповед на просветния министър в семинарията е настанен новооткриващият се Агрономически факултет. И макар това разпореждане да е отменено от следващото, деветоюнското правителство през 1923 г., мъчителното съжителство между семинаристи и агрономи трае цели осем години и нанася съществени щети върху учебно-образователния и възпитателен процес на духовното училище. Но с най-тежки и трайни последици се оказват събитията от есента на 1944 г., когато семинарските сгради са заети от съветското военно командване в България, а семинаристите са настанени по таванските помещения на Богословския факултет.
С писмо № 61 от 5 февруари 1945 г., запазено в църковния архив, ректорът на Софийската духовна семинария съобщава на Негово Блаженство Стефан I, Екзарх Български, че служителите на семинарията, ученици и войници са заставени „да изнасят и извличат вещите от различните помещения безразборно и да ги струпват в храма, прозорците и страничните врати на който са повредени, стъклата изпочупени. До вечерта още внесеното в храма бе затрупано със силно навяващия през прозорците сняг”. Едва през лятото, след като с разпореждане от 1 август 1945 г. „Св. Синод дава разрешение да бъде преотстъпена временно църквата „Св. Йоан Рилски” при Софийската духовна семинария на св. Софийска митрополия за църковно-енорийски нужди”, започва почистването на храма. В същото време семинарският комплекс е иззет от наложилата се атеистична власт и от януари 1951 г. единственото духовно училище на Българската православна църква (междувременно Пловдивската семинария е слята със Софийската) продължава скромното си съществуване в близост до Черепишкия манастир „Успение Богородично”. Това принудително изгнаничество, както и „временното” преотстъпване на семинарския храм за енорийска църква, трае повече от четири десетилетия...
В спомените си завършилите семинарията през „черепишкия период” най-вече разказват за безупречния ред и дисциплина, за благотворното въздействие върху тях на видни църковници като Смоленски епископ Тихон, Браницки епископ Герасим, архимандрит д-р Атанасий Бончев, отците Георги Найденов, Георги Петров Ибришимов и Николай Тасев, ставрофорен иконом Николай Шиваров, днес професор протопрезвитер д-р в Богословския факултет, Петко Балджиев, днес протойерей и предстоятел на църквата „Св. вмчк. Георги” във Вършец и др. За атмосферата, в която израстват семинаристите по това време, достатъчно красноречиво е споделеното от Браницки епископ Герасим: „Милост велика Бог ми даде, като ме постави учител (Еф. 4:11) в духовните ни училища в продължение на четиридесет години. Скъп дар от Бога ми е всеки мой ученик, а най-вече духовните ми синове. Чистосърдечно често им казвам: няма по-скъпо нещо от духовното чедо! За мене духовните чеда, родени и съгрявани с отеческа обич в име Христово, като Божи дар са скъпо съкровище. При него постоянно е сърцето ми от събуждане сутрин до заспиване вечер, защото казано е: „дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21).
Далеч от столицата семинаристите не униват. Те продължават да се смятат за възпитаници на Софийската духовна семинария и да честват своя патронен празник в деня на свети Йоан Рилски.
В София църквата „Св. Йоан Рилски” запазва светостта на мястото и макар вече изпълняваща енорийски функции, живее в съзнанието на богомолния народ като семинарската църква. Заедно с душеспасителната си мисия тя съхранява в известен смисъл и духовно-просветителската и учебно-възпитателната традиция на семинарията. Първоначално в празнични и неделни дни тук идват и вземат участие на клироса семинаристи, преди да бъдат окончателно преместени в Черепиш. По-късно тяхното място заемат студенти-богослови от закрития през 1951 г. и обособен като Духовна академия Богословски факултет.
С историята на църквата” Св. Йоан Рилски” през този период се свързват имената на редица известни столични свещеници, но най-трайна диря оставя служението на отец Стефан Енев. Двадесет и осем години, от 1961 до 1989 г., отец Енев води редовно богослуженията и по неговите молитви множество вярващи приемат тайнствата на Православната църква. Неизброими са например кръщенията, извършени от него, чрез които големи и малки получават своето второ, духовно раждане. Освен проповедите, съпътстващи богослуженията, отец Енев организира и осъществява поредици от духовни беседи, за което му помага неговият дългогодишен опит като ръководител на детски неделни училища и на курсове за възрастни и като инспектор по религиозно обучение. За съхраняване на семинарската атмосфера в църквата „Св. Йоан Рилски” допринасят и честите гостувания на клироса на студенти от Духовната академия, между които изпъкват имената на Симеон Димитров, сега Левкийски епископ и Русенски митрополит Неофит, на Тома Шопов, сега ставрофорен иконом и предстоятел на столичния храм „Св. вмчк. Георги”, и др. Сред най-близките помощници на отец Енев и съратници на Господнята нива са презвитера Люба - ръководителка на постоянен дамски хор към църквата, и членовете на енорийското братство, за които изключителната активност на отец Енев е стимул да поддържат храма, двора и оградата винаги в добро състояние. След земетресението през 1977 г., по време на което голямото кубе се пропуква дълбоко в горната си част, спешно са поставени солидни железни обтегачи и по този начин храмът е предпазен от срутване, а в края на същата година върху кубето на камбанарията е възстановен падналият кръст. Няма да е пресилено, ако причислим към семинарския дух през енорийския период на църквата „Св. Йоан Рилски” и поклонническите пътувания до свети места из страната, посредством които миряните, водени от отец Стефан Енев, обогатяват и задълбочават познанията си за православната българска традиция.
С възраждането на религиозния живот у нас, през пролетта на 1990 г. семинарията е върната на законния й собственик Българската православна църква и статутът на църквата „Св. Йоан Рилски” като семинарски храм е възстановен. Телената ограда, отделяща храма от останалите сгради, е премахната и пътеката към него разчистена. Завръщането на семинаристите преобразява атмосферата на това красиво място в най-високата част на столичния град. Надалеч отеква жизнерадостният звън на църковните камбани, а разкриващите се нови хоризонти пред духовното училище допринасят и за обновлението на храма. В него семинаристите са най-близо до своите духовни наставници и изповедници. Тук те участват в богослуженията като клисари, с четене и с пение по източен образец на клироса, с проповеди от амвона. Практически опит в богослужението придобиват и обучаващите се в двегодишния паралелен курс на семинарията.
При първия ректор след завръщането на семинарията в София - Константийски епископ Григорий, сега Великотърновски митрополит, в началото ефимерии са отците Атанасий Аргелашки и Владимир Иванов, а след това за по-продължителен период - отец д-р Любомир Милчев. От 1994 до 1996 г. ректор е архимандрит Серафим (Геновски), по чието време служат като ефимерии йеромонах Сионий, настоящ архимандрит и от 1996 г. до сега ректор на Софийската духовна семинария, и йеромонах Николай, настоящ Знеполски епископ, викарий на Софийската митрополия. През последните години по реда, по който са записани в църковния регистър, ефимерии са отец Людмил Петров, отец Иван Куков, йеромонах Поликарп, йеромонах Йоаким, йеромонах Антим и от септември 2001 г. до сега - отец Кирил Дидов, а от март 2002 г. също до сега - отец Симеон Иванов.
Характерна особеност днес на семинарската църква е, че тя изпълнява едновременно две функции: учебна и енорийска. Това е така, защото много миряни идват тук за богослуженията, а така също и за извършване на кръщения, венчавки и различни обреди. Това дава възможност на семинаристите да привикнат отрано със своите отговорности, а у миряните затвърждава убеждението, че най-краткият път на религиозното образование и възпитание към човешките сърца минава през храма.
Скъпа реликва - частица от мощите на свети Йоан Рилски - се съхранява в дървена мощехранителница, изографисана по законите на православната традиция и поставена в малка ниша в югозападната част на църквата. На това уединено място при постоянната светлина на кандилото и в мълчаливо благоговение вярващите отправят горещите си молитви към великия Рилски Чудотворец. Под неговото небесно покровителство и под постоянните грижи на отец-ректора, ефимериите и учителите младите възпитаници на Софийската духовна семинария и бъдещи народни пастири израстват във вяра, наука, родолюбие и укрепват в живото и спасително учение на светата Православна църква.

E-книги