Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” е средно духовно учебно заведение, което има за цел да подготви свещенослужители и други служители на Българската православна църква, прегърнали основните истини на православното християнско учение и изконните български традиции и възпитани в дух на родолюбие и евангелските добродетели. Софийската духовна семинария се стреми да опази и да утвърждава православната вяра, като чрез различни форми привлича все повече хора да дойдат в Църквата и да доизградят нейния съвременен облик, опиращ се на традициите на светото Православие.
Като духовна школа Софийската семинария е продължителка на Самоковското богословско училище, което от своя страна продължава и доразвива започнатото от Богословското училище към Лясковския манастир „Св. Петър и Павел”.
През 1897 г. Св. Синод замисля да премести училището в София, но това не се осъществява и то остава в Самоков. Изглежда Св. Синод решава да изчака построяването на специално здание за Духовна семинария на подареното през 1897 г. от Столичната община място от 50 дка в местността Куру баглар - голо възвишение южно от София. На 31 март 1902 г. на това място се стича огромно човешко множество: Негово Царско Височество княз Фердинанд I полага основния камък, а водосвет отслужва председателят на Св. Синод, Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение със Софийския митрополит Партений и Старозагорския митрополит Методий. На тържеството присъстват ректорът на Самоковското духовно училище Йоаким Г. Бакалов, управителят на пансиона - архимандрит Теофилакт, йеромонах Борис, преподаватели, министри, държавници и общественици.
На 20 януари 1903 г. след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Софийския митрополит Партений, започват учебните занятия. Йоаким Бакалов остава за ректор и всички учители от Самоковското богословско училище се преместват в София. През тази учебна година курсът на училището става шестгодишен. През април Учителският съвет взима решение Софийското богословско училище да се преименува в Духовна академия.
Голяма грижа на ректора Иван Бакалов е попълването и обогатяването на училищната библиотека, която към този момент е доста бедна. Постепенно се набавят книги и списания с научен и образователен характер: по това време например в Семинарията се получават 37 български и 11 руски богословски списания, като всички руски издания са дар от руския Св. Синод.
От самото начало на функционирането си Софийската духовна семинария е под прекия надзор на синодалните архиереи, които следят за нормалното протичане на учебния процес, участват лично при провеждането на зрелостните изпити, присъстват на годишните актове.
На 26 октомври 1904 г. - Димитровден, тържествено е осветена семинарската църква „Св. Йоан Рилски” от синодалните архиереи начело с Варненския и Преславски митрополит Симеон в присъствието на хиляди богомолци, които присъединяват молитвите си към тези на ректора, учителите и учениците.
През 1905 г. Столичната община дарява на Софийската духовна семинария още 30 дка земя и дворът се разширява до 94 дка. Под наблюдението на учителите семинаристите го превръщат много скоро в прекрасен парк.
С всяка измината година условията в Семинарията се подобряват, учебното и възпитателно дело дава все по-добри резултати. Периодът на войните (1912-1918 г.) обаче - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война, които са най-голямото зло за човечеството, се отразява пагубно на Софийската духовна школа. От горните класове са мобилизирани ученици, храната е слаба, облеклото - оскъдно, а самото училище е преместено в частна сграда, където се развиват епидемични заболявания. През това време семинарската сграда е обърната на военна болница.
След войните пансионът се възстановява, броят на учениците нараства до 500. Едва се нормализира животът в училището и започва самостоятелното управление на БЗНС (1920-1923 г.). Семинарските сгради са харесани за новооткрития Агрономически факултет.
Студентите-агрономи и семинаристите съжителстват трудно от 1920 до 1928 г. Подготвя се преместването на Семинарията в Рилския манастир.
След падането на земеделския режим започва нов възход и духовен подем в учебно-възпитателното дело на Софийската духовна семинария. Но избухва Втората световна война. От бомбардировките на София пострадват и семинарските сгради. Пансионското имущество е евакуирано в провинцията - в Рилския манастир, с. Елешница, Софийско, гара Черепиш, Врачанско, Петропавловския манастир и в Габровския девически манастир. През лятото на 1944 г. се правят сериозни приготовления за продължаване на занятията в Габрово, като за това съдействат директорът на Априловската гимназия и габровският индустриалец Симов.
След 9 септември 1944 г. учебните занятия се възобновяват едва през декември 1945 г. в сградата на Богословския факултет в София. Част от семинарските класове са временно настанени в гара Черепиш и поставени под администрацията на ректора на Пастиро-богословския институт.
Чак след опразването на семинарските сгради, използвани от XI военна болница, а после и от щаба на Съветската армия, всички класове са събрани и учебните занятия започват през ноември 1947 г. в собствената сграда на Семинарията в София. През септември 1950 г. обаче отново са прекъснати: Софийската духовна семинария се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария, двете духовни училища са преместени на гара Черепиш, защото междувременно с правителствено решение сградите на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец на пионерите и се ползват за такъв чак до 1990 г. Само храмът продължава да функционира като енорийски и затова е отделен от комплекса сгради с желязна ограда и самостоятелен вход. При последното евакуиране от София през есента на 1950 г. част от пансионското имущество, библиотеката и архивът са пренесени набързо в криптата на храм-паметника „Св. Ал. Невски”. Впоследствие всичко оцеляло отива също в гара Черепиш, а негодното е бракувано. Много ценни документи са безвъзвратно загубени. От запазеното голям интерес за сегашните поколения представляват някои протоколни книги на Учителския съвет, както и годишните рапорти на Ректора и на Учителския съвет до Св. Синод. От тях личи стремежът на учителската колегия непрекъснато да се подобрява учебната програма и педагогическата работа, за да се осъществява успешно нравственото, естетическото и църковно-патриотичното възпитание на учениците.
През пролетта на 1990 г. с министерско постановление са върнати сградите на Софийската духовна семинария и днес в тях продължава обучението и възпитанието на младежите в духа и традициите на национално-православните ценности.
***
От своето създаване до наши дни Софийската духовна семинария носи името на „Св. Йоан Рилски”. Такова е решението на Св. Синод на БПЦ, взето по две причини: първо, защото св. Йоан Рилски е всепризнат закрилник на българския народ, най-великият наш светец, и второ, защото Софийската духовна семинария е наследничка и продължителка на учебно-възпитателното дело на Самоковското богословско училище, което е носило това име и е било на издръжка на Рилския манастир, а св. Йоан Рилски е ангелът и патронът на тази света обител.
Понастоящем в Софийската духовна семинария се обучават около 300 младежи. Тъй като по статут тя е средно духовно учебно заведение, се намира под прякото ведомство на Светия Синод на БПЦ, а учебните планове и програми се одобряват от Министерството на образованието и науката със съгласието на Св. Синод.
Ръководител на Семинарията е Ректорът, който е пратеник на Св. Синод.
Всички ученици в семинариите са стипендианти на Св. Синод и като такива задължително живеят в пансион, където ползват безплатно квартира, храна, медицинска помощ, осветление, отопление и др. Те внасят само една такса, определена от Учителския съвет и одобрена от Св. Синод, в зависимост от нуждите на Семинарията. Учениците, показали отличен успех, се освобождават следващата година от такса. Учебната дейност и пребиваването на учениците в пансиона се регламентира от Правилник на Семинарията, одобрен от Св. Синод и МОН.
Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” има свои символи - печат и знаме, което е в небесносин цвят: от едната му страна е изобразен ликът на св. Йоан Рилски - покровителят на учебното заведение, а от другата - лъв с кръст и надпис: „Вярвай в Бога! Обичай България!”
Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” предлага два курса на обучение - редовен петгодишен за ученици, завършили VII и VIII клас, не по-възрастни от 17 години, и двугодишен, паралелен - за кандидати, завършили средно образование или по изключение VIII клас. Целта на учебното заведение е да се подготвят просветени достойни свещенослужители и други служители на Българската православна църква.
В момента Софийската духовна семинария дава възможност за образование, възпитание, социализация, житейска и професионална реализация след завършване на курсовете за обучение на младежи не само от България. От няколко години в нея се учат и етнически българи от Молдова, Македония, Югославия, Албания, Украйна и Румъния.
Учебните занятия в Семинарията започват на 15 септември и завършват в края на юни. Учебната година се разделя на три срока: а/ първи учебен срок - от 15 септември до 20 декември включително; б/ втори учебен срок - от 10 януари до петък пред Лазаровден; в/ трети учебен срок - от понеделник след Томина неделя до края на месец юни, по преценка на Учителския съвет.
В учебния план на Семинарията за петокласния курс на обучение са включени следните богословски и общообразователни предмети: Свещено Писание с Библейска история, Основно богословие, Догматика, Нравствено богословие, Пастирско богословие, Инославни изповедания, Църковно право, Омилетика, Литургика, Обща църковна история, Българска църковна история, Катехизис, Агиология, Български език и литература, Църковнославянски език, Гръцки език, Латински език, Немски (френски, английски) език, Руски език, Църковно славянско четене, История на философията, Психология, Логика, Педагогика с преподаване на вероучение, Математика, Физика с астрономия, Химия , Биология, Обща гражданска история, История на България, География, Източно църковно пеене, Хорово пеене, Типик, Църковно деловодство, Физкултура, Богослужение - факултативно.
Освен така изброените предмети, които се изучават задължително, в Софийската духовна семинария се предвижда факултативно изучаване на стенография, инструментална музика, машинопис и живопис. На факултативните предмети се отделят от 2 до 4 часа седмично.
Всички ученици, които завършат успешно последния клас на семинарския курс на обучение, държат зрелостен изпит, за да се установи пълнотата и трайността на придобитите от тях знания и умения.
В учебния план на паралелните курсове са включени следните предмети: Свещено Писание, Основно богословие, Догматика, Нравствено богословие, Пастирско богословие, Инославни изповедания, Църковно право, Омилетика, Литургика, Църковна история (обща и българска), Църковнославянски език с църковнославянско четене и източно църковно пеене с типик.
След приключване на обучението си в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” възпитаниците й могат веднага да заработят в структурите на БПЦ като нейни служители, а след това, ако се оженят, да бъдат ръкоположени за свещеници. Разбира се, има и такива, които приемат монашество още по време на обучението или веднага след завършването му, които също се реализират в структурите на Църквата. Има и други, които продължават да учат висше образование, като повечето от тях се насочват към Богословските факултети в страната и чужбина. Възпитаници на Софийската духовна семинария са завършили в Атина, Солун, Москва, Белград, Букурещ. След това много от тях специализират в Русия, Гърция, Германия, Англия и други страни. Сравнително малък процент от завършилите Семинарията отиват в други висши учебни заведения, за да учат философия, история и пр.
В Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” работят подготвени педагози, които се грижат за обучението, възпитанието и социализацията на учениците. В момента учителското тяло се състои от 45 човека, много добри специалисти в преподаваните от тях дисциплини. Освен преподавателите служебният персонал на Семинарията включва учител-ефимерий, учители-възпитатели, училищни лекар, зъболекар, фелдшер, секретар, библиотекар, счетоводител-касиер и домакин-снабдител, назначавани от Св. Синод.
През есента на 2003 г. Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” ще отбележи 100-годишнината от влизането в сегашните си сгради, които от тогава до сега са многократно ремонтирани и достроявани.
Общата площ на имота е 85 дка, върху който се издигат няколко сгради, собственост на Семинарията. Сърцето на семинарския комплекс е храмът, носещ името на св. Йоан Рилски. Ежедневно в него се извършва утринно и вечерно богослужение, а в неделя и на всички големи празници - св. Литургия. В храма семинаристите присъстват на всички служби и придобиват необходимите им практически познания относно богослужението. Освен че е най-важната сграда на семинарския комплекс, храмът „Св. Йоан Рилски” е и енорийски, т.е. в него се черкуват вярващите християни от район „Лозенец”.
В централната сграда на Софийската духовна семинария е разположена администрацията и 5-годишният курс на обучение. Тук се намират спалният и учебният корпус на учениците и тяхната трапезария. В тази сграда е и библиотеката. Нейният фонд от редки и оригинални книги се формира още по времето на Лясковското и Самоковското училище. Днес тя е една от най-богатите богословски библиотеки в страната. Разполага с над 50 000 броя книги, литературни поредици, учебници и помагала, вестници и списания. Особен интерес сред специалистите будят ръкописните псалтикии от неизвестен автор, за които се предполага, че са от 18-19 век.
В дъното на парка е разположена друга, П-образна сграда, където се помещава двугодишният паралелен курс - спалният и учебният корпус, както и трапезарията на учениците.
Освен това Семинарията разполага и със специална сграда, която се ползва за извънучилищна дейност и за посрещане на гости на учебното заведение. Семинарският комплекс включва още малък зоокът, където се отглеждат редки пернати и други животни, и оранжерия с прилежащи към нея сгради.
С решение на Националния институт за паметниците на културата от 1998 г. сградите на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” имат статут на архитектурен и исторически паметник на културата от национално значение.
Когато говорим за Семинарията, не може да не споменем и за красивия парк, сред който се издига семинарският комплекс. Много редки и уникални растителни видове в него са засадени още в началото на ХХ век лично от градинаря на Н.Ц.В. Фердинанд. В годините на съществуването му семинаристите също са работили за обогатяването и разкрасяването му под контрола на своите учители. Затова днес Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” разполага с чудесен парк, който освен че е място за отмора на учениците, им предлага и възможност за общуване с природата.
От 1998 г. в сътрудничество с няколко домове за сираци Семинарията работи по програма за възпитателни и образователни извънучилищни занимания. На територията на район „Лозенец” в тази програма са включени децата от 92-ра детска градина, Шесто помощно училище, Дом „Майка и дете”, Районният център за работа с деца и 107-о основно училище. Заниманията се провеждат в семинарската база през ваканциите на децата от домовете и с активното участие на семинаристите. По този начин сираците не само се откъсват от обичайната си среда, но и се запознават със свои връстници, придобиват нов социален опит, научават повече за Православната църква. В рамките на програмата се организират курсове по вероучение, съвместни посещения на църкви и манастири, екскурзии, обиколки на културни забележителности, благодарение на които се установяват трайни контакти между младежите и се осъществява духовно напътствие и възпитание на децата в неравностойно социално положение.
Като продължава в наши дни най-добрите традиции в обучението и възпитанието, градени навремето в Самоковското и в Лясковското богословско училище, Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” ги доразвива и обогатява в съответствие със съвременните нужди и потребности. В навечерието на 100-годишния юбилей на Семинарията, всички нейни служители, преподаватели, ученици са твърдо решени и в бъдещето да продължат да следват девиза на това негаснещо духовно огнище: „Вярвай в Бога! Обичай България!”

E-книги