В дните около Рождество Христово през 2001 г. Свети-Климентовият университет в София удостои с научната степен „доктор хонорис кауза” атинския богослов Димитриос Гонис. Неговото академично слово на промоцията бе на тема „Св. Йоан Рилски и гръцката агиографска и литургическа практика”.
Проф. Димитриос Гонис чете лекции в Атинския университет по история на православните славянски църкви. Изследва книжовните връзки между славяните и гърците през Средновековието и Възраждането. Автор е на повече от 80 книги и статии в тази научна област. Чрез тях за първи път са представени светците на Българската православна църква.
Св. Йоан Рилски е първият български светец, комуто е посветена книга в Гърция, издадена през 1996 г. В същото време за руски и сръбски светци на гръцки език са отпечатани десетки книги. Редом с тях книгата за св. Йоан Рилски се превръща и в учебник за богословите в университета.
Почитта към Рилския пустинножител започва през ХIХ век. В 1819 г. той е включен в сборник с жития на светци (синаксар), съставен от св. Никодим Светогорец. През 1895 г. е включен във Великия синаксарий на Константин Дукакис; също и във Великия синаксарий на Виктор Матеус през 1950 г., а в наши дни - в сборник на архимандрит Николай Протопапас.
В школата на о-в Халки йеромонах Дамаскин Рилски превежда житието на св. Йоан Рилски от изданието на Неофит Рилски, осъществено през 1836 г. в Белград.
Три служби са посветени на св. Йоан Рилски.
Първата служба е смесена - гръцка и славянска. Създадена е от митрополит Константин Типалдос - Яковатос, директор на школата на о-в Халки от 1844 до 1864 г. Той има слабост към славянския език и поканва Неофит Рилски да чете лекции в школата. Там е традиция да се води съвместна литургия - от едната страна на църквата пее хор на гръцки език, а от другата - хор на славянски език. Тази служба е съхранена в родината на Яковатос - о-в Кефалония в Йонийско море, близо до о-в Керкира (Корфу), където се премества да живее последният, след като е бил принуден да напусне школата. Очевидно е взел със себе си архивите.
Втората служба е написана през 1860 г. в манастира „Ватопед” на Атон, където е на покой бившият одрински митрополит Григорий Византиец. Той също има голяма слабост спрямо св. Йоан Рилски. По-рано той е митрополит на Тивериопол (Струмица) и оттам изглежда познава българската православна традиция. Следва да се подчертае, че горната служба се създава след събитията във Вселенската патриаршия през 1860 г.
Автор на службата е монахът Яков Неаскитски.
Третата служба е написана от Александър Мореатидис през 1917 г., по време на Първата световна война. В нея се подчертава българският произход на св. Йоан Рилски, докато в службата на Неаскитски се споменава само планината Рила.
В синаксария на Дукакис е предадено величание за всички светци, които по православния календар се почитат на 19 октомври. От своя страна, Виктор Матеус включва в синаксария си тропар за св. Йоан Рилски в неговото първо издание, а във второто - друг тропар. Те са написани от йеромонах Герасим Микрагонянид.
Проф. Димитриос Гонис въвежда в научно обращение неизвестни материали от архива на о-в Кефалония. Той приканва български изследователи да го посетят, понеже е напълно достъпен и предлага поле за плодотворни изследвания.
А къде в съвременността може да се чуе на-живо величание за св. Йоан Рилски в Гърция?
Може да се чуе величание за св. Йоан Рилски в манастира „Кехровуни” на о-в Тинос, на Цикладите. Това е важно място за поклонение в Гърция, посещавано от хора от целия свят. Там се съхранява дясната ръка на Рилския светец. Всяка година на 19 октомври има бдение, посветено нему.
„Нивата е голяма, а работниците - малко” - идва като заключение евангелският израз. Толкова по-ценни са сегашните труженици на духовната нива. Ала е много важно да се привличат млади хора към подобна дейност.
Проф. Димитриос Гонис е роден в същинска Гърция, далеч от границите с България. Не е обременен от исторически вражди и предразсъдъци. Смее да твърди, че е сравнително най-обективен в представянето на вековните връзки между Българската и Гръцката църква. Подготвил е книга със съчиненията на д-р Иван Селимински в техния гръцки текст, които се съхраняват в Народната библиотека на Атина. Тя включва пространна студия за неговото творчество и подробен коментар на публикуваните съчинения.
Стигаме в разговора естествено и до представата за т. нар. „битово”, „фолклорно” или „простонародно християнство”, което също е част от културното наследство на балканските народи. У нас „Богородичен хляб” се нарича питата, която жените носят при родилката три дни след появата на детето, като я назовават „Св. Богородица”. В нощта след Рождество Христово гърците правят бдение, като сядат на трапеза и вярват, че при тях в този момент седи и самата Божия Майка. Но Шестият вселенски събор запретява подобни обреди, напомня проф. Димитриос Гонис.
Атинският учен признава, че е привлечен от делото на пътуващите проповедници, наричани таксидиоти - черноработниците на духовното поприще, без които словото Божие и животът на балканските църкви и манастири са невъзможни. Негов студент проучва Охридската архиепископия и открива големите заслуги на таксидиотите.
Има ли ги и днес подобни странници, които да събират помощи за духовни дейности, смятайки това за душеполезно и естествено?
Не се ли бавим да свършим някои добри дела?
„Достойни люде ли сме?” - да се попитаме на гръцки и на български в началото на третото хилядолетие подир Христа...

E-книги