Вярно е, че класическата медицина, която доскоро категорично се противопоставяше на хомеопатията, сега нерядко търси точки на сближаване. На Запад хомеопатията е до такава степен официално призната, че в някои страни (напр. Германия) хомеопатични лекарства влизат в списъка на здравната каса наред с класическите препарати. Но не бива да забравяме, че по същия начин са признати и антропософската медицина, а астрологията практически се радва на легалност и роля в обществения живот от Вавилон до наши дни. Времената, в които живеем, правят особено трудно ориентирането за полезността на нещо просто по неговата общоприетост. В такъв смисъл подобна "оптимистична" картина не би трябвало да ни освобождава от всички безпокойства. В хомеопатията остават твърде много неизяснени и затова ­ тъмни страни. Материята е толкова тънка и нюансирана, че човек лесно губи ориентация къде свършва научното и рационалното и къде започва мистиката.

Какво е необходимо да знаят православните християни за хомеопатията?

Този въпрос е изключително важен, но изглежда, че досега не е получил изцяло уравновесен и обективен отговор.

За нас не е най-важно да знаем дали хомеопатичните лекарства действат реално или не, а на какво се основава тяхното действие. Същественото е: какви са духовните рискове, сиреч опасността да извършим отстъпление от Христа.

За тази цел е необходимо да се избавим от вредната практика да съдим за нещата само по подозрение.

Чисто обективният поглед върху хомеопатията се оказва твърде затруднен, независимо от онова, което нейните официални представители и издания твърдят.

Трябва да се има предвид, че хомеопатията по собствените си изявления не е свързана с магични действия, ритуали и заклинания. Това трябва да бъде отчетено, когато търсим основните проблеми.

Според декларациите на хомеопатите и специализираната литература, динамизирането на разтворите може да се извършва чисто механично. В съвременното производство на хомеопатични лекарства то дори не става на ръка, а със специални машини. От друга страна, индустриалното приложение на един метод все още не променя характера му, нито го прави непременно по-ясен. Такива факти може да отхвърлят някои наивни обвинения, но и свидетелстват, че същността на проблема би трябвало да се търси другаде. Вярно е, че ако някой би извършвал заклинания над антибиотици например, това не би означавало, че те действат по тази причина...

Всъщност проблемът не е толкова в това, че така или иначе съществуват недобросъвестни хомеопати, които привнасят свои виждания и практики, не касаещи същността на хомеопатичния метод, а по-скоро в това, че дори добросъвестните хомеопати и лекари, използващи хомеопатия, нито могат, нито смятат за нужно да различават онова което използват, така както това се очаква от християните. Духовният смисъл на проблема не произтича от използването на нещо неизяснено докрай, а от това, че се очаква помощ от хора, които не смятат това за важно. Освен това, не е трудно човек да попадне на всякакъв вид преквалифицирани окултисти, които действително намесват своите богопротивни намерения във всичко, с което се занимават. Някой може да извършва магични заклинания, друг да използва подробното интервю с пациента, за да го въвлече в изчисления на хороскопи. Има и такива, които използват библии, кръстове и икони, точно като екстрасенсите в техните демонични сеанси.

Оттук идва отговорността на всеки да използва дарения ни от Бога разум, чрез който сме длъжни да изпитваме всяко явление в лукавия свят. Общите предписания отпадат. Духовно застраховани няма. Остава свободната ни воля, лично ангажирана пред Христа. И това е може би най-голямото духовно изпитание...

Пред християнската съвест има още един въпрос, който предстои да бъде осветлен.

Дори да можем да разграничим метода на хомеопатията от всевъзможните практики на езическата мистика, остава да бъде осмислена и неговата идейно-философска насоченост. Защото много по-лесно е хомеопатията да бъде освободена от мистификации в своята практика, отколкото от идейно-философските си възгледи. В този аспект на такъв вид лечение, християните твърде лесно могат да изгубят здравата почва под краката си и да се заблудят неволно в учения, противни на Христовата вяра.

Може да се каже, че хомеопатията е обсебена до голяма степен от новоезически възгледи и натурфилософски представи, изцяло несъвместими с църковното светоотеческо учение за човека.

Увлечен от здравословните си проблеми, от една страна, и успокоен, че няма магия, от друга, пациентът неусетно може да се довери на една идеология, чиито послания минават между другото. Но е възможно те да останат в съзнанието и да се вплетат в мирогледа му.

Хомеопатията разглежда човека като една равновесна природна система, а заболяванията ­ като нарушения в това равновесие. Човекът е разглеждан също и като част от цялостната природна система (космоса), с която е във взаимно и равностойно взаимодействие. Лечението представлява съответно цялостен процес, възстановяващ не само телесния, но и енергийния баланс. Да се излекува черният дроб например, според схващанията на хомеопатията, означава да се излекува и емоционалното, и душевното състояние. Затова се отчитат и пускат в действие различни странични фактори ­ хранене, начин на живот и др., като се стига и до определени нравствени принципи.

Всичко това изглежда логично и привлекателно, но може деликатно да ни отведе встрани от християнските възгледи. Според тези възгледи състоянието на черния дроб зависи също от нравствения живот, но този нравствен живот зависи от връзката с Христа, а не от подобни на черния дроб фактори! Светите отци казват, че човекът е венец на Божието творение, който носи в себе си заложен природния закон, но не за да му остане подвластен, а за да го надмогва. Човекът е тленен, но в него е вложено и безсмъртието. Извикан е за живот от земната кал, но носи в себе си образа Божи, за да стане небесен жител, тъй като носи в себе си Духа Божий. Човекът е създаден не да си взаимодейства равнопоставено с останалото творение, но да бъде първосвещеник в мирозданието, за вечна прослава на Твореца и нескончаема радост на цялото творение. Когато говорим за заболяванията на човека, имаме предвид не просто някакво нарушено природно равновесие, а рушителната сила на прекъснатата от греха връзка с Бога като Източник на живота. В този смисъл не е достатъчно просто да оздравеем, постигайки природния баланс в телата и емоциите си. Оздравяването е безсмислено и нетрайно, ако остане онази трагична, смъртна отдалеченост от Живия Бог, която наричаме грях. И нито едно природно средство не е в състояние да излекува цялата ни личност, ако в нас са пресъхнали живителните извори на Светия Дух. Всяко чисто природно лечение може да помогне в най-добрия случай само на чисто природната страна на естеството ни. От друга страна, всяко лечение, което не е чисто природно, а засяга и духа, за християните е приемливо само ако произтича от Светия Дух, чрез Господа Иисуса Христа.

В идеологията на хомеопатията няма нито Бог, нито грях, нито благодат. Тези понятия отсъстват, и все пак става дума за идеология, за някакъв своеобразен, макар и невинаги систематизиран мироглед. Накъде може да ни отведе той? ­ ето върху какво трябва да е постоянно фокусирано вниманието ни.

Нелепо би било да си поставяме за цел да забраняваме или да приемаме законнически каквото и да било в този свят. Благодатното дело на християните е различаването на духовете ­ кое е по Бога и Нему угодно, и кое ­ не (вж. Екл. 12:13 и Прит. Сол 16:5).

Това е възможно само в свободата на Светия Дух там, където Той невидимо действа. Нашата постоянна грижа трябва да бъде именно това ­ да придобием Неговите действия в себе си.

Възможно ли е в такъв случай хомеопатията да бъде сигурно разграничена като метод на лечение, от нейните идейни и философски начала, от всичко неясно, свързано с природата й, и най-сетне ­ от цялата ритуалност на необоснованата й употреба? Възможно ли е да принесем чиста благодарност пред Бога и за такова Негово въздаяние, без да допуснем причастност към човешки или демонски заблуди?

Със сигурност това никак не е лесно. Всеки лично остава натоварен с огромна отговорност, като последовател Христов да не се отклони от Христа по един или друг начин.

Да си преценим силите, ще ни стигнат ли, за да останем духовно непоклатими, когато влизаме в съприкосновение с такива хлъзгави явления?

Ние не можем да твърдим, че хомеопатията е напълно безобидна в духовно отношение. Но и не можем с пълна увереност да заявим, че с нея неизбежно е свързано отстъпление. Съвестта ни при всички случаи е поставена на изпитание, но имаме и духовната свобода да преценяваме сами за себе си, пред Бога, в Църквата Му.

По времето на апостолите хомеопатията не е била позната, но апостол Павел съветва коринтските християни относно храните. Тогава по пазарите се продавало месо, принесено в жертва на идолите. Християните спорели помежду си позволено ли им е или не да ядат такова месо.

Ако с цялата отговорност, че може да съгрешим и да бъдем съдени, все пак приемем хомеопатията за природно, макар и още неизяснено явление; ако приемем също, че и тук, както с храните, става дума за биологическо оцеляване, ето Павловия отговор: "Всичко, що се продава в месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест; защото Господня е земята и онова, що я изпълня. Ако някой от неверните ви покани, и вие искате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест. Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте ­ заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.
Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест? Ако пък участвам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря? И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете. Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия" (1Кор. 10:25-32).

И така, ако все пак решим да посегнем към такова лечение, пред нас стои още едно препятствие ­ да не съблазним или скандализираме някого от братята. Да не забравяме също и това, че решението за приемане на хомеопатични препарати е свързано с нашите немощи, а не с нашите заслуги и достойнства.

E-книги