През последните години нетрадиционните методи на лечение добиха голяма популярност и става все по-трудно за българина да се ориентира в лабиринта на така наречената алтернативна медицина.

Доскоро като алтернатива на медицината се смятаха разни екстрасенси, лекуващи с тайнствени сили, знахари и самозвани лечители, гарантиращи излекуване на всички болести от сенна хрема до рак...

Съществена и малкопозната част от алтернативната медицина е и хомеопатията. Тя обаче все по-настойчиво се популяризира и като своеобразен научен метод, намиращ все повече привърженици. И докато едни се стремят да я обяснят научно, други бързат да привнесат към нея своя натрупан опит в сферата на окултизма.

Ако потърсим чрез Интернет повече информация за този нетрадиционен метод на лечение, попадаме на личните страници на лекари, които наред с хомеопатията практикуват акупресура, фитотерапия, астрология или дори езотерична психология. Едва ли е случаен и фактът, че Асоциацията на лекарите хомеопати в България се помещава в една и съща сграда заедно с Асоциацията на антропософите...

Въпреки това, не са малко и практикуващите, които отричат всякаква връзка с каквито и да било учения и заявяват себе си като част от потока на сериозната наука.

Истината е, че нещата са спорни и твърде неясни. Затова, ето някои практически наблюдения, които се надяваме да спомогнат за едно по-правилно ориентиране на онези, които проявяват любопитство.

                  Как протича визитата при хомеопат

Показателно е, че не е задължително хомеопатът да има медицинско образование, въпреки че напоследък все повече дипломирани лекари завършват специалните школи по хомеопатия.

Срещата с хомеопат е различна от обичайния преглед в поликлиниката, който обикновено трае около петнадесет минути и изследва симптомите на заболяването.

В кабинета на хомеопата се провежда двучасово интервю.

Най-напред той изслушва историята на заболяването. Без да бъде прекъсван или насочван, пациентът може да сподели всичко, което счита за важно. След това му се задават въпроси, повечето от които нямат нищо общо с конкретното заболяване, но се твърди, че давали цялостна картина за физическото и емоционалното му състояние. Той споделя в каква поза спи, коя е любимата му храна, обича ли животните и кои, споделя и страховете си. Има въпроси, свързани с характера и темперамента, също и касаещи общуването. Така интервюто се превръща в обстойно изследване, което надниква доста дълбоко в интимния свят на пациента.

Впоследствие хомеопатът обяснява, че интервюто не е самоцелно, но е специален подход. Според резултатите става определянето на хомеопатичните препарати, което е строго индивидуално. Важно е да се отбележи, че назначаването на хомеопатични лекарства става не според поставената диагноза, а според съвкупността от физически, емоционални и психически симптоми.

Тъй като самото лечение не протича по познатия ни начин, се изисква постоянна връзка с хомеопата. Естествено е наред с финансовата обвързаност да се създаде и емоционална.

Описаното интервю не включва задължително въпроси, засягащи религиозни теми. Но, пряко или не, те биват засягани. По какъв начин точно ­ това ние трудно можем да разберем в началото. Оттук и рискът да попаднем на човек с окултни възгледи, който по-късно да ни въвлече в една нехристиянска атмосфера. Подобно духовно объркване може да бъде много опасно, защото обикновено се случва неусетно.

Първият въпрос от интервюто например е за датата, месеца и годината на раждане. И тъй като лекарят хомеопат не е ангажиран като личния лекар да води някакъв регистър, това е и първият повод за безпокойство. Голяма част от хомеопатите се интересуват от астрология и съобразяват своята работа с данните от личните си хороскопи и тези на своите пациенти.

И самите хомеопати твърдят, че поради естеството на работата си се интересуват от духовни въпроси. Имаме основание да запазим критично отношение към техните възгледи, които обикновено са компилация от антропософски и натурфилософски разбирания за човека и света.

Обикновено хомеопатията върви ръка за ръка с идеята за природосъобразен начин на живот и естествено, отвежда пациента в ръцете на дистрибутори на хранителни добавки и продукти на растителна основа. Те могат с часове да изясняват влиянието на замърсената околна среда и необходимостта на организма от специални храни, биопродукти и т. н. На пръв поглед всичко е безобидно, но много лесно се прекрачва границата, след която човек става подвластен на специални хранителни режими, диети и правила, съобразени от своя страна с определени философски концепции.

                     Хомеопатичните лекарства и аптеки

Самите лекарства представляват гранули от захароза и лактоза.

Съхраняват се в нечуплив и химически неутрален флакон. Могат да се намерят в специализираните аптеки, но не само там. Има хомеопатични лекарства като осцилококцинум, които могат да се закупят без лекарско предписание. За повечето препарати обаче се изисква рецепта от хомеопат.

Като се има предвид високата степен на разреждане в хомеопатичния препарат, може да се заключи, че той не е нищо друго освен захарче, купено на твърде висока цена. Но за хомеопатите точно тази специално приготвена свръхразредена субстанция е активната съставка.

Вече има аптеки, в които можете да присъствате при приготвянето на лекарството ­ така нареченото динамизиране. Очевидно е, че то се извършва механично, и е пределно ясно, че никой нито бае, нито изрича заклинания... Но в тази същата аптека, докато наблюдавате приготвянето на лекарствата, може да ви пуснат музика и тя да се окаже "Паневритмията" на Дънов. Така че, ако са отпаднали съмненията относно използването на магия при приготвянето им, все пак чрез хомеопатията човек може да бъде въвлечен в чужди на християнството идеи.

Макар че хомеопатията се заражда по емпиричен път, липсата на цялостно и еднозначно обяснение неизбежно води до обвързването й с някакво учение.
Многообразието и субективността на възгледите в повечето случаи е плод на личните търсения на хомеопата, а не на агресивно проповядвана и налагана единна доктрина. При всички случаи обаче, са налице благоприятни условия за наслагване и привнасяне на комплекс от нехристиянски възгледи, взаимствани от източните философии и религии, окултизма и всякакви човешки учения.

Това, което ги обединява, е новоезическият дух на хуманизма, който неусетно пуска своите корени в устрема си да властва във всяка една област от човешкия живот.

E-книги