Съвременни проблеми

Основни принципи и развитие на хомеопатията

     Създаването на хомеопатията се свързва най-често с името на Самуел Ханеман, немски лекар живял преди около 200 години. Трудно е да си създадем обективна представа за обстоятелствата и историята около възникването й. Към уникалния характер, оскъдицата на документираните сведения и липсата на независими източници се прибавя и склонността на самите хомеопати да тълкуват романтично историята й. Такова полусъзнателно митотворчество би могло да бъде и далеч от умишлена фалшификация, но то все пак има твърде избирателно отношение към фактите и поднасянето им, за да се приема със значението на напълно безпристрастно описание. Възможно е човек да прочете описания на събитията около създаването на хомеопатията, представящи я като изцяло експериментална находка, плод на щастливо стечение на обстоятелствата и изследователски талант. Не по-рядко обаче се изтъква и нейната дълбока обвързаност със стари, отдавна извесни философски и религиозни идеи (предимно с окултен и еклектичен характер). Показателно е, че някои известни хомеопати характеризират същността на хомеопатията като алхимия в действие.

     Първо, счита се, че неограниченото разреждане на определени лекарствени субстанции едновременно запазва и засилва лечебните им ефекти, води до проявата на нови такива, както и до проявата на лечебни ефекти на нелекарствени субстанции. Това разреждане е съпроводено от специална обработка (т. нар. динамизиране или потенцииране), която няма никаква рационална обосновка и за която също се твърди, че има изцяло опитен произход. Счита се, че колкото лекарството е по-разредено и интензивно обработено по този начин, толкова по-силно е действието му. Както биха се изразили самите хомеопати, лекарството е с толкова по-висока потенция, колкото е по-далеч от материалните дози на изходната субстанция. Тази отдалеченост от материалните дози в случая не би трябвало да се приема просто като метафора: въпреки популярната представа, че хомеопатичните лекарства са много разредени разтвори, при много от използваните потенции (обикновено се сочи границата 12 CH) в разтворителя всъщост не би трябвало да има нито една молекула от изходната субстанция. Тъй като дори при по-ниските потенции, в които все пак има нещо, разтвореното вещество не е активно химически или физически, то в случая с тези лекарства става дума по-скоро за инертен носител ­ разтворител, повлиян по някакъв начин от лечебните свойства на определена субстанция, който се приема за техен носител без присъствието дори и на атом от нея самата. Тази представа служи за основание на приетата в хомеопатията практика ­ при нужда някое липсващо лекарство да се преписва неограничен брой пъти върху такъв инертен носител (дестилирана вода, спирт или млечна захар). Предполага се ­ без загуба на свойствата, което очевидно е невъзможно при друг общоприет източник на лечебния ефект.

     Вторият важен принцип на хомеопатията е свързан с т. нар. принцип на подобието ­ лекуване на подобното с подобно. Според него лечебният ефект на лекарствата е свързан със способността им да предизвикват подобни оплаквания и симптоми у зрав човек. От друга страна обаче, самите хомеопати често обичат да се позовават на споменаването му от Парацелз и дори още от Хипократ. В окултната практика негова модификация е известна като принцип на така наречената симпатична магия: подобното се влияе от подобно.

     Повечето учени и днес твърдят, че става дума за спекулация. Все пак, някои се опитват да дадат обяснение чрез последните заключения на квантовата физика. Въпреки силното старание на мнозина да утвърдят хомеопатията като равноправен научен метод, засега това не е направено. Иначе подобна сензация не би останала скрита от света.

     Във връзка с това би трябвало да се имат предвид традиционните пристрастия на основоположниците и на мнозина от големите съвременни авторитети в хомеопатията към алхимията, езотериката, астрологията и окултизма. Дори прагматично и позитивистично ориентираните школи в хомеопатията като френската, които декларират своята независимост от всякаква идеология и доктрина, по същество запазват характерния за окултната практика стремеж към непосредствени резултати и усъвършенстване на практическото им използване, при подчертана липса на интерес към техния същински произход.

     Понастоящем в хомеопатията съществуват няколко различни школи. Те отдават различно значение на фактите, принципите и идеите, за които стана дума. Всички те обаче са единодушни, че практикуването на хомеопатията, предписанията и лечението изискват практическо съобразяване с тези принципи, заедно с цялата им многозначност. Онези от тях, които са склонни да предлагат някакви обяснения и философия на хомеопатията, по традиция правят това в духа на новоезическите идеи, витализма, пантеистичната натурфилософия и окултизма.

     Днес хомеопатията освен учение и практика е и една развита индустрия. Хомеопатични препарати се продават в аптеките на доста високи цени заедно с класическите лекарства, в опаковки със същия дизайн, с наименования на латински.

     Всичко това, заедно с многобройните печатни издания, реклами и богата информация, придава фармацевтичен облик и авторитет на модерната хомеопатия. Но нейната същност остава забулена в редица неясноти. Отдавна зададени въпроси продължават да чакат отговор.

    За изтеклите 200 години хомеопатията не е изместила традиционната медицина. Междувременно резултатите от приложението й винаги са оставали такива, че да поддържат интереса към нея, но никога не са станали толкова впечатляващи и сигурни, че да направят наложителен отговора на въпроса за произхода си. Самата хомеопатия е насочила интереса и усилията си по-скоро към разработване на метода си и неговото легитимиране като лечебна практика, отколкото към истинските си основания. Може да се каже, че от създаването си хомеопатията е станала по-практична, без да се е превърнала в наука. Освен това тя може би е станала по-популярна, но не и по-ясна. Това си остава най-важното за една преценка на духовния й смисъл.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!