ЮБИЛЕЙ

Ктитори за построяването на Семинарията в София


През 1897 г. Светият Синод на Българската православна църква решава да премести Самоковската духовна семинария (средно богословско училище) в столицата. Правителството и лично княз Фердинанд веднага възприемат и подкрепят това решение. Столичното кметство щедро отпуска място за строеж на сграда в местността Курубаглар (Сухия баир) в квартал „Лозенец”. На това място е положен основният камък.
Светият Синод отговаря с благодарност и признателност и намира средства за построяването на сградата. Отзовават се и дарители. Князът дарява близо 25 хиляди златни лева. Н. Ц. Височество не само жертва крупна сума за строителство, но и с лични средства обзавежда спалните помещения на пансиона със 150 легла и с всичко друго необходимо. Фердинанд осигурява нужното количество учебници, ценни книги за библиотеката, а за градината - редки дървета и храсти, които семинаристите засаждат около новата сграда, поставяйки началото на днешния парк от 88 дка.
Последват и много други дарения. Сливенският митрополит Гервасий, родом от Габрово, дарява 10 хиляди лева; по 20 хиляди златни лева отпускат Рилският манастир и Бачковският манастир. Манастирът „Св. Врач” край гр. Кричим дарява 20 хиляди лева; Елешнишкият манастир „Св. Богородица” пожертва 4 хиляди лева, а Троянският манастир - 3 хиляди лева. Зографският манастир чрез своя игумен архимандрит Григорий подарява 60 златни турски лири. По 10 хиляди лева за Семинарията дават митрополитите Партений Софийски, Симеон Варненски и Преславски, Григорий Доростолски и Червенски. Най-внушително е дарението на Видинския митрополит Кирил - 50 хиляди златни лева.
Основният камък за сградата на Семинарията е положен през пролетта на 1902 г., а строежът е завършен за половин година. На 19 януари 1903 г. новата Софийска духовна семинария отваря вратите си за 150 курсисти, а на следващия ден е тържествено осветена от Софийския митрополит Партений.
Сградите и църквата „Св. Йоан Рилски” са проектирани от австрийския архитект Фридрих Грюнангер. В проекта си той използва възрожденски елементи от българското църковно строителство.
За нуждите на Семинарията на 21 юли 1923 г. започва изграждането на ново здание върху площ от 800 м2, като Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството отпуска кредит от 1 500 000 лева. По препоръка на държавния архитект тази сграда е построена на празното място зад семинарското игрище.
През 1927 г., по време на ректорството на архимандрит Борис (по-късно епископ Стобийски, а след това митрополит Неврокопски) край Софийската духовна семинария е издигната хубава стилна ограда, благодарение на която нашата Алма матер се превръща в уютно богословско училище, в което преподават и професори от Университета.
Построена с ктиторски, църковни и народни пожертвувания, Софийската духовна семинария твърде скоро започва да привлича апетитите на разни учреждения. По време на самостоятелното управление на БЗНС тя е отнета с постановление на Министерския съвет от 28 юли 1920 г. и предадена на Университета за Агрономически факултет. След Деветоюнския преврат от 1923 г. Семинарията постепенно е върната до 1930 г. на нейните законни притежатели. Върнатите сгради обаче са в плачевно състояние и известно време е било невъзможно да се ползват за учебния процес. Епископ Борис - ректор на Семинарията, с помощта на дарения от българското свещенство и Светия Синод възстановява сградния фонд и облика на духовното училище.
На 20 септември 1950 г. комунистическото управление начело с Вълко Червенков отнема Семинарията от Църквата и я превръща в „Дворец на пионерите”.
През 1990 г. Софийската духовна семинария отново е върната на Българската православна църква в окаяно състояние. Епископ Григорий (понастоящем Търновски митрополит) с помощта на Св. Синод и благочестиви дарители се заема с нейното възстановяване. За две години сградите и църквата са възстановени, оградата е измазана и укрепена.
Постепенно външното благолепие на Семинарията и храма „Свети Йоан Рилски Чудотворец” се възвръща по времето и с усилията на настоящия ректор архимандрит Сионий, който продължава ревностно да я обгрижва.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
        

Свещ. Симеон ИВАНОВ         

100 години Софийска духовна семинария "Св. Йоан Рилски"

Неугасващо огнище на православния християнски дух
Храмът Св. Йоан Рилски към Софийската духовна семинария
Ктитори за построяването на Семинарията в София
Почитта към Св. Йоан Рилски в Гърция - Атинският богослов проф. Димитриос Гонис открива неизвестни сведения за духовната общност на балканските народи
Архитектурата на Семинарията - Фридрих Грюнангер 1856-1929
Преди и след хиляда години

 

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!