Архитектът на сградите на Софийската духовна семинария Фридрих Грюнангер е роден на 25 януари 1856 г. в Шесбург/Сегешвар в тогавашната Австро-унгарска империя (днес Сигишуара, Румъния). В периода 1877-1879 г. следва при проф. Фридрих фон Шмит - директор на специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена.
През 1879 г. идва в България и бива назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи. В качеството си на архитект впоследствие заема и множество други административни длъжности. Той е от онази значителна група млади и амбициозни европейци, които виждат в новооснованата българска държава шанс за бързо признание и успешна кариера. Грюнангер е пример за постигане и на едното, и на другото.
Негови творби са множество значими частни къщи, а също и някои важни обществени постройки: дворецът на княз Александър Батенберг в Русе (1879-1882), североизточното крило на княжеския дворец в София (1894-1895), където днес се помещава Етнографският музей, Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” (1902-1914), идейният проект за сградата на Софийската минерална баня (1904), сградата на Богословския факултет на Софийския университет (1904-1908), Централната синагога в София (1904-1909) и др.
През 1908 г. Грюнангер се пенсионира и се връща в Австро-Унгария. В периода 1911-1914 г. отново е в София, но Първата световна война прекратява дейността му в България. Умира на 14 декември 1929 г. в Залцбург.
Фридрих Грюнангер е представител на еклектичния стил, който доминира в Европа в края на XIX век. Работи в духа на виенския барок и историцизма.
За „българска” в стилово отношение архитектура по това време трудно може да се говори. Знаменитите строителни школи от времето преди Освобождението са изгубили своя престиж и самобитност. Техните тогавашни представители имат комплекс за провинциална малоценност и изцяло се обръщат към западноевропейските модни течения. Българското общество по онова време загърбя своята собствена художествена традиция (иконопис, храмово строителство и пр.) и авторитетът на всичко, идващо от Запад, е безпрекословен. Неслучайно и новостроящите се тогава големи обществени сгради се възлагат с предимство на чужденци, един от които е именно Грюнангер.
Комплексът от сгради на Софийската духовна семинария е първата му значима обществена поръчка, в която самата тема изисква стилов историзъм. Австрийският архитект е един от първите, които използват стилови елементи от по-старата ни строителна традиция: куполи, сводове, дву-цветно редуване на пояси (в оградата, декоративни арки около прозорците и пр.), което цитира „византийски” образци.
Тези заемки от местната и изобщо от православната традиция остават предимно формални. Централната сграда на Семинарията прилича по-скоро на дворец в паркова среда, отколкото на старите православни духовни училища, които са се помещавали в манастири със съответната обърната навътре композиция, в чийто център е храмът. Грюнангер е светски архитект и той поставя църквата „Св. Йоан Рилски” встрани от основната сграда. В самата стилистика на семинарския храм преобладава влиянието на образци от Сърбия и Австро-Унгария както по отношение на украсата, така и във вертикално издължените пропорции на основния корпус и камбанарията.
Творбите на Фридрих Грюнангер и изобщо на тогавашните български архитекти се възприемат положително и безкритично и от своите съвременници, и от следващите поколения изследователи. Не е имало съществена полемика, нито критично теоретично осмисляне. Не е имало и собствено българска алтернатива на господстващия в цяла Европа еклектичен „международен” стил.
Напълно в духа на онова време (известни са ботаническите интереси на тогавашния княз Фердинанд) голямо внимание е обърнато на парка - и по отношение на композицията и растителните видове, и относно самата му площ. По време на строителството на семинарския комплекс той се е намирал далеч извън града. От най-старите снимки на семинарските сгради се вижда, че около тях няма зеленина. Сега обаче, един век по-късно, заграденият със стена стогодишен парк е истински зелен остров на спокойствието в милионния град, което потвърждава далновидността на първоначалния замисъл.
Софийската духовна семинария е учебно заведение с най-хармонично решения архитектурно-парков комплекс в София и представя най-добрия пример за връзка на архитектура и природна среда в столицата.

E-книги