Намира сев югоизточната част на Шабачко-Велевска епархия, близо до границата с Босна.Той е най-новият манастир в епархията. Строежът и благоустрояването му все ощене са окончателно завършени. Разположен е в изключително живописна местност вземлището на разрушения през ХIХ в. Сокоград.
Археологическите проучвания в района откриват следи от поселение в дълбока древност. Богатите залежи на олово и цинк осигурявали добър поминък на местното население, а дълбоките пропасти, обграждащи стените на града, го правели практически непревземаем.
По времето на Османската империя Сокоград е турски гарнизон. Освободен е едва през 1862 г. Световните сили заставили Цариград да предаде града на Сърбия под наблюдението на английския и на руския консул. Пазят се списъци с имената на 4300 изселници, потеглили от Сокоград с 1800 коня и най-ценния си багаж. Когато и последният човек излязъл от града, Сокоград бил взривен. Процъфтяващият някога град - с пет кули, четири джамии, странноприемници, богати оловно-цинкови мини, военни гарнизони и много други сгради - бил напълно разрушен.
През 1989 г. мястото в подножието на Сокоград било закупено за строеж на сегашния манастир, носещ името на св. Николай. Първо бил построен храмът, а по-късно камбанарията и жилищните сгради. Храмът първоначално носи името на св. Николай Мирликийски Чудотворец, а след прославата на епископ Николай Велимирович през месец май, тази година, той става покровител на храма и на целия манастир.
За храмов празник е избран 3 май - датата, когато са пренесени мощите на владика Николай от Америка в Лелич - родното място на светителя.
Навсякъде в манастира се усеща духовното присъствие на владика Николай.
В манастирския комплекс се намира голяма сграда, носеща неговото име, която разполага с прекрасни условия за посрещане на поклонници, както и паметник на владиката, застинал в съзерцание на едноименния му манастир. Богата музейна сбирка запознава с неговия живот и пастирската му дейност, съхранява ръкописи и първи издания на негови произведения. Новоиздадени томове от негови творби заемат цели лавици в манастирската книжарница.

На скалистия връх, където някога са се издигали стените на Сокоград, днес се извисява огромен кръст в памет на невинните жертви на бомбардировките над Сърбия от немците и тези през пролетта на 1999 г. Кръстът е осветен от Негово Светейшество Сръбския патриарх Павле на 24 март 2000 г. в присъствието на множество вярващи и гости.
По пътя, който води към кръста, са издигнати десет параклиса. Под иконата във всеки от тях е поставен надпис с една от 10-те Божии заповеди. Преди да продължи пътя си нагоре, поклонникът се спира за почивка и молитва, привлечен от молитвения кът. Замисля се върху прочетеното и вижда своя жизнен път, земните си дела и отношенията си с хората в друга светлина. Така, вървейки в молитвен унес, човек неусетно напредва и по пътя към себе си, и към Господа. Крачка по крачка се изкачва нагоре и стига до подножието на кръста, откъдето пред погледа му се разстила хоризонтът, а земните възвишения и небето се сливат.

В музея при манастира се пази и едно разпятие на Христос, на което ясно се виждат две дупки от куршуми. Някой е донесъл това разпятие от Сребреница, Босна, през 90-те години на миналия век и го продал за вторични суровини.
До разпятието има надпис, на който четем: „...Не знам чия ръка Го е ранила: сръбска, мюсюлманска или хърватска, но това не е толкова важно. Понеже всички сме Негови деца, тези рани еднакво Го болят.”
„Тъжно е - продължава надписът, - че вместо да Му се отблагодарим за всичко, което е направил за нас през вековете, ние, Неговите деца, влизаме така грешни в Третото хилядолетие.
Господи, прости!”

Виж още: Светителят Николай (Велимирович)