Никола Велимиро- вич е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва гимназия в близкия град Валево, а след това богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург. Защитава докторат по теология на тема „Възкресението на Богочовека” в Берн и по философия в Женева. Бил е почетен доктор на университета в Глазгоу, Оксфорд и Колумбийския университет. След завръщането си от Европа приема монашество на 17 декември 1909 г. в манастира в Раковица и монашеското име Николай. Преподава богословие в академията „Св. Сава” в Белград.
По време на войните от 1912 до 1918 г. взема активно участие като доброволец. Помага на пострадалите от войната.
През 1915 г. пастирското му служение го отпраща в Америка и Англия, а изборът му за Жички епископ през 1919 г. го връща отново в Сърбия. През 1920 г. е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа е върнат отново в Жича.
Както навремето св. Сава, епископ Николай се заема с обновяването на разрушените от войната църкви и манастири, с укрепването на православната вяра сред изстрадалия народ и основава сиропиталища за осиротели деца. С негова подкрепа много мъже и жени приемат монашество и постъпват в сръбски манастири.
На Петровден 1941 г. немците го затварят в манастира в Любостиня. По-късно е преместен във Воиловица, откъдето на 15 септември 1944 г. е изпратен в Германия, в лагера „Дахау”. През 1946 г. заминава за Америка, където се занимава с църковна и мисионерска работа до самата си смърт на 5 март 1956 г.
Погребан е в манастира „Св. Сава” - Чикаго. През 1991 г. мощите му са пренесени в Сърбия в родното му село. Сега почиват в храм „Св. Николай” в Лелич.
Епископ Николай Велимирович бил ненадминат проповедник, духовник, организатор, вдъхновител и духовен стълб и опора за сръбския народ. Най-гениалният сръбски богослов, писател и мислител. Епископ Шабачко-Велевски Лаврентий е събрал неговите творения, повече от дванадесет хиляди страници, и ги е издал в 15 тома. Епископ Николай е велик отец на църквата и духовник, от чиято духовна съкровищница Сръбската църква черпи и днес. Затова и св. Юстин Попович го нарича „тринадесети Христов апостол”.

Слизам дълбоко в сърцето си, за да видя кой обитава в него освен мене и Тебе, вечни Боже.
И със страх намирам многобройни чужденци да се борят за подялба на сърцето ми.
И тогава разбрах защо сърцето ми изнемогва и не може да приеме нито Теб, нито мен в дома ни, а ни гони навън, нас стопаните на границата на нашето владение.
Преди да изляза от утробата на майка ми, светът с неговите желания се засели у мене.
За всяка ласка на света плащах скъпо и прескъпо, всеки път, късах и давах частица от сърцето си. Докато не му дадох цялото си сърце; и ласките му станаха горчиви.
Истината, старци, е, че не от многото години е остаряло сърцето ви, а от много желания.
Изхвърли света от себе си, мое сърце, и тогава виж колко е немощен. И погледни след това себе си - и ще усетиш неочаквана сила. Светът ни се вижда могъщ само докато му робуваме.
И ще станеш просторно като вечността, и вечността ще се засели у тебе.

Виж още: Манастирът "Св. Николай" - Сокоград