История

Енорийски православни братства в Пловдив до 1944 г.


     Енорийските православни братства са прицърковни организации за просвета и добротворство, които имат важната задача да съдействат на Църквата в делото на религиозно-църковното просвещение (Стобийски еп. Кирил, Православни християнски братства, Църковен вестник, бр. 37, 1936 г.). Появата на първите братства започва в самото начало на двадесети век. Началото е поставено в София, където през 1902 г. иконом Апостол Георгиев основава към енорийския си храм Св. София малък кръжец. През 1904 г. този кръжец се превръща в братството Св. Преоражение Господне. Помощници на иконом Георгиев са свещениците Костантин Грозданов и д-р Стефан Цанков. Братството изнася беседи, издава брошури, а от 1907 г. и сп. Духовна зора.

     Примерът на софийското братство е възприет най-напред от свещ. Георги Стайков от Чирпан. Братството, което той основава през 1905 г., има първоначалната задача да противодейства на силната протестантска пропаганда в града. През същата година са основани енорийски братства в Бургас и Нова Загора. През 1908 г. енорийско православно братство има вече и в Русе.

     Ентусиазмът на братствените пионери е изключителен. В началото на 20-те години на миналия век енорийските братства се превръщат в мощна вълна, която носи голяма част от социалната и просветна дейност на Църквата. Но за да не бъде братственото дело стихийно, разчитащо главно на уменията и опитността на братствения ръководител, който реди братствения живот, както намери за добре (свещ. Христо Филаретов, сп. Братско слово, 1930 г.), правилно се стига под напътствието на Св. Синод до идеята, братствата в България да бъдат обединени в съюз.

     През 1922 г. в Рилския манастир се провежда свободен събор на енорийските братства, на който присъстват близо 3000 души от цялата страна. Но освен да се види какво е състоянието на братствения живот до този момент и да се препотвърди ползата от братствен съюз, до фактическото учредяване на такъв не се стига. Това става едва през 1926 г., когато в Казанлък е свикан с постановление на Св. Синод Учредителен събор на православните енорийски братства. На събора, освен че съюзът е учреден, изготвен е и неговият устав (одобрен и от Св. Синод) и е избрано съюзно ръководство. За пръв ръководител е избран Старозагорският митрополит Павел. През 1934 г. за негов приемник е избран Софийският митрополит Стефан (бъдещият Екзарх Стефан). В устава ясно е посочена целта на енорийските братства: Да групират всички православни християни около съответния енорийски храм в едно дейно Христово общество (проф. протопрезв. д-р Ст. Цанков, Българската православна църква от Освобождението до наши дни, ГСУ-БФ, 1938-39). (В разглеждания период от време пред братствата е стояла и една друга важна задача: да противодействат също така и на социалистическата пропаганда, особено силна след Октомврийската революция през 1917 г. в Русия.)

     Началото на енорийския братствен живот в Пловдив е поставено през 1911 г., когато свещ. Петър Христев, енорийски свещеник при храм Св. Неделя, основава към него първото в града православно енорийско братство. За съжаление за дейността на братството Св. Неделя не съществуват никакви данни дори в органа на Съюза на епархийските православни братства ­ сп. Братско слово. След свещ. Петър Христев братството се ръководи до 1933 г. от свещеноик. Цвятко поп Христов. Свещ. Цвятко е постоянен член на редакционния комитет на сп. Братско слово. От 1933 до 1938 г. братството Св. Неделя се ръководи от свещеноик. Лазар Дюлгеров, а от 1939 до 1952 г. от прот. Васил Г. Славчев. Някъде след тази година то прекъсва дейността си.

     Едно от най-активните енорийски братства в Пловдив до 1944 г. е братството Св. Петка при едноименния храм. То е основано през 1922 г. от свещениците при храма прот. Теодосий Кунчев и свещ. Нестор поп Мандулов. В началото братството било гледано с насмешка от енориашите на храм Св. Петка, които го наричали на шега попското дружество. Това не сломило ентусиазма на двамата свещеници и още с основаването му те изготвили и неговата просветна програма. Всяка сряда и неделя прот. Кунчев и свещ. Нестор поп Мандулов изнасяли беседи в старата църква Св. Петка, разположена в подножието на Джамбаз тепе. Темите на беседите акцентирали върху православното богослужение и катехизиса (10-те Божии заповеди, Блаженствата и Символа на вярата). Поради малкия брой членове през първата година братството не развивало благотворителна дейност, а се стараело според възможностите си на някому да помогне с пари, на други може да се помогне със съвет, а на трети с братско слово (сп. Братско слово, бр. 2, 1930 г.).

     Постоянството на свещениците и първите братствени членове скоро дава резултат. За две години братството се превръща в стабилна организация, в която членуват 500 православни християни. Ето защо през 1924 г. е поставен въпросът за построяването на братствена сграда, поставено е и началото на фонд за набиране на средства за строежа. През 1926 г. сградата е готова и тържествено открита и осветена от Драговитийския епископ Харитон, викарий на Пловдивския митрополит. В сградата, построена в църковния двор, имали две канцеларии ­ за църковното и за братственото настоятелство, салон с 450 места, библиотека и читалня.

     През 1932 г. братството Св. Петка открива и възпиталище (занималня) за деца от четири до осем години и трапезария. Пловдивският митрополит Максим дарява от свое име хиляда лева начална помощ за възпиталището и трапезарията. Освен грижата за децата от възпиталището братството редовно посещавало и Държавната болница. За Рождество Христово и Великден то организирало раздаване на храни за крайно бедните енориаши на храм Св. Петка.

     Със своята дейност братството Св. Петка било първенец сред енорийските братства не само в Пловдив, но и в епархията, то винаги се давало за пример на братствените срещи. В годините след 1944 г. дейността му е прекратена.

     В началото на 20-те години на миналия век е основано и енорийското братство Св. Кирил и Методий при същия храм. Негови основатели и първи ръководители са прот. Христо Димитров и свещ. Христо Филаретов. На беседите, изнасяни всеки петък, от прот. Христо Димитров в братствения салон се събирали слушатели от целия град. Отделно, всяка неделя братството организирало специален цикъл беседи върху общата и българската църковна история, изнасяни от преподаватели от Пловдивската духовна семинария Св. Кирил и Методий. За храмовия празник и патронен празник на братството последното издавало просветен лист, безплатно раздаван из пловдивските храмове.

     Братството Св. Кирил и Методий взело под своя грижа децата от Дома за малолетни престъпници. Братствените членове, разделени на групи, редовно посещавали дома, за да беседват с децата на религиозно-нравствени теми.

     През 1931г. със синодно нареждане свещ. Христо Филаретов е изпратен за свещеник на българската църква Св. Стефан в Цариград (Истанбул). Две години по-късно, през 1934 г. прот. Христо Димитров заминава за София, където става редовен преподавател (по-късно професор) в Богословския факултет в катедрата по Пастирско богословие. Просветната и добротворна работа на братството Св. Кирил и Методий продължава с успех и при техните приемници прот. Тодор поп Николов и свещеноик. Атанас Джамбазов, служил в храм Св. Кирил и Методий до 1972 г.

     На 7 април 1927 г. енорийският свещеник при катедралния храм Успение Богородично иконом Христо Стоянов поставя началото на енорийското братство Св. Николай Чудотворец. Голямото чирпанско земетресение от пролетта на 1928 г. спира навременното развитие на по-широка дейност. Това става възможно от следващата година, когато църковното настоятелство на катедралния храм разрешава братството да изнася своите беседи в близкия до нея параклис Св. Николай.

     През 1931 г. братството открива възпиталище (занималня) и приют, в който намират подслон 40 деца от работнически семейства. Заниманията на децата били свързани с изучаване на Закон Божий и възпитаване в добро държание. Уроците по Закон Божий били водени от енорийските свещеници, подкрепяни в работата си от архим. Климент, протосингел на Пловдивската митрополия. На добро държание децата били възпитавани от учителки и членки на братството. Чести гости на братствените събрания били пловдивските митрополити Максим и Кирил.

     Енорийското православно братство Св. Марина при митрополитския храм в Пловдив, посветен на същата светица, е основано вероятно в началото на 30-те години на миналия век от прот. Васил Липчев. Преди това прот. Липчев основава братството Св. Антоний Велики в с. Кричим (днес град), където до 1927 г. е бил енорийски свещеник.

     През 1940 г. братството Св. Марина открива трапезария за ученици от училищата в енорията на храма. По-късно трапезарията е разширена и за възрастни. Всяка събота видната енориашка и деен член на братството Анна Делчева сама приготвяла и раздавала обяда на децата. Докато те се хранели, някой от енорийските свещеници на храм Св. Марина или учител, братствен член, изнасял на децата кратка беседа върху Свещеното Писание или им четял от житията на светиите. Много популярен не само в Пловдив и епархията, но и в страната е дамският братствен хор, ръководен от свещ. Димитър поп Константинов.

     През 1931 г. енорийските свещеници прот. Петър Папукчиев, свещ. Николай Дойков и свещ. Васил Славчев поставят началото на енорийското братство Св. Троица при едноименния храм. Задачата на братството е формулирана от свещ. Николай Дойков по следния начин: Да проведе една системна борба със сектантството и отрицателните за духовния мир на вярващите попълзновения чрез активна социална благотворителност (сп. Братско слово, 1931 г.). Тази задача братството успява да постигне и за кратко време се превръща във важен духовно-просветен и благотворителен център за трите работнически квартала, влизащи в енорията на храм Св. Троица. В помощ на братството действа и основаното на 13 април 1933 г. към храма младежко православно дружество Св. Климент Охридски.

     През 1940 г. по инициатива на братството Св. Троица в двора на храма започва строеж на дневен детски дом с кухня, трапезария и спални помещения със сто легла. Домът е завършен през 1942 г. и тържествено осветен и открит на 26 май с. г. от Пловдивския митрополит Кирил. Спомоществователи на строежа са Пловдивската митрополия, индустриалците братя Калпакчиеви, Тютюневото търговско сдружение в Пловдив, Пловдивското кметство и др. частни дарители. В детския дом се помещавали също братствен салон с 400 места и зала за срещи на младежкото дружество Св. Климент Охридски.

     Днес братството Св. Троица е единственото, което възстанови дейността си.

     През 1942 г. енорийският свещеник Благой Стаматов основава братството Св. Климент Охридски при храм Св. ап. Петър и Павел. Братството редовно изнасяло беседи, организирало поклоннически пътувания и поддържало братствен хор. Всяка година на Неделя на мироносиците в храм Св. ап. Петър и Павел се извършвал братствен помен за починалите членове на братството.

     Още в края на 20-те години на миналия век пловдивските енорийски братства започват активно да си сътрудничат с цел разширяване обхвата на тяхната дейност и постигане на по-големи и трайни резултати сред вярващите. През март 1930 г. по поръка на Пловдивския митрополит Максим братствата в града създават общо братствено настоятелство. Братствата Св. Марина и Св. Николай започват да изнасят общи беседи в салона на благотворителния дом Д. Кудоглу и в салона за религиозна просвета Св. Анна. Смесени групи от братствата Св. Марина и Св. Троица посещават Дома за малолетни престъпници и Пловдивския окръжен затвор.

     През 1932 г. с цел да бъде оказана помощ на безработните в Пловдив, братствата откриват работилница, в която е дадена работа на 115 мъже и жени. Две години по-късно е сформирана стопанска кооперация за производство и преработка на лен, в която работят 300 жени. През 1935 г. кооперацията е преобразувана в благотворително дружество, на което справедливо е дадено името Братско дело.

     Този кратък обзор на енорийските братства в Пловдив до 1944 г. ясно показва колко значителна е била ролята на братствата в приобщаването на вярващите към Църквата, в предпазването на младите хора от гибелното влияние на сектите и в защитата на вярата от настъпващия комунизъм. Това показва и колко са необходими те днес. Сега Църквата се бори не с едно или две сектантски попълзновения, а с легион. Младите хора днес са сякаш много по-обезверени за своето бъдеще и склонни да се поддават на измамна агитация, отколкото предците им, бавно излизащи от едно петвековно робство и търпящи последиците от няколко войни, които България води в началото на ХХ век. Днешните млади хора са наследници на поколение възпитано в безбожие, което трудно може да им даде необходимата опора при положение, че и то се чувства в безизходица.

     Успехите, които отбелязва братството Св. Троица в Пловдив и подобните нему в страната за краткото време от съществуването си, показват, че днес почвата е особено благодатна за духовна работа. Необходимо е само днешните пастири да имат пред себе си примера на своите предшественици и желание да продължат започнатото от тях.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
        


     Емил ПАРАЛИНГОВ

      

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!