Два гряха към нашите покойници
Скоро
отмина Задушница, но още дълго ще ни тревожат някои проблеми, за
които с нова сила ни напомни този свят ден. Те касаят, разбира се,
на първо място нас самите - нашия духовен облик като християни,
висотата на вярата ни и предаността ни към Христа. Но не само...
Става дума
за два гряха, които мнозина продължават да извършват поради незнание,
маловерие, а може би и зла воля. Тези грехове са твърде тежки, защото
оказват влияние и върху положението на починалите.
Единият от
тях е
суеверието,
което е невероятно
развито във връзка с погребалните обичаи. Вършат се тъмни и непотребни
ритуали, които са грозни и за езичниците, камо ли за християни.
А масово се практикуват от хора, приели св. Кръщение, които вече
са се отрекли от дявола и неговите заблуди.
Но ето, че
не напълно. Напротив, още повече радват демоните с отричането си
от християнството чрез подобни ритуали. Ето някои от тях:
Покриване
на всички огледала с плат; поставяне на камък под ковчега с покойника
(в краката), впоследствие камъкът заедно с остатъците от запалените
за покойния свещи се изхвърлят в течаща вода - поток, река; счупване
на стъкленица (стъклен съд) в пода или земята след изнасянето на
покойника от жилището (или хвърляне в течаща вода); изнасяне на
покойника от чужди хора, без участието на роднини; ритуално даруване
на изнасящите ковчега - носни кърпички, кърпи за лице; в ковчега
се поставят пари и лични вещи - за из път; покойникът задължително
трябва да е с пръстен; капакът на ковчега не трябва да се внася
в дома; преди спускането в гроба се снема връвта, придържаща долната
челюст; в изкопания гроб се хвърля пиле (кокошка) с прерязано гърло
- да не идва смъртта повече в това семейство; при смърт на близнак
до гроба се засажда дърво - да не прибере смъртта и другия близнак.
Ще повторим,
че тези суеверия и много други подобни са недопустими за хора, които
смятат себе си за християни, те са грях и мерзост пред Бога. Лошото
е, че тъкмо когато душата на покойния близък има нужда от нашите
чисти молитви, ние постъпваме като недобросъвестни и им даваме вместо
хляб - камък, вместо риба - змия (срв. Мат. 7:9-10), като вредим
и на себе си чрез отстъплението.
Другият грях
е свързан с
разкола
-
обръщането
за помощ към свещеници от разколническите групи - било
тези на самозвания Инокентий, било старостилци към подобния нему
Фотий.
Тук заблуждението
е по-лесно, защото отстъплението от християнската вяра не е така
очевидно. Разколниците използват същите слова, същите ритуали, както
и Църквата. Те изглеждат по същия начин, дори понякога са същите
хора, преди да отпаднат в разкол. В повечето случаи използват същите
храмове, които са заграбили от Църквата. Така те използват силата
на навика у старите енориаши, които от детството са си свикнали
и сега, в новата ситуация продължават да поръчват опела,
панихиди и молитви в кварталната черква, която обаче вече е към
разколници. Такъв е случаят например със столичните Св. Параскева,Св.
Кирил и Методий (на Женския пазар), Св. София,
Св. Петка Самарджийска (пред ЦУМ), старостилския храм
в кв. Бъкстон, Княжевския манастир и др.
Понякога съществува
и рискът опечалени, които са се обърнали за услуга към някоя частна
погребална агенция, да се окажат поставени в крайно неприятното
положение и пред свършен факт да приемат разколнически свещеник,
който работи с агенцията.
Така или иначе,
всеки православен християнин трябва да знае, че такива опела, панихиди,
заупокойни молитви, както и всички разколнически тайнства и треби
са кощунствени, безблагодатни. Те са самочиние, което остава извън
Христовата църква, осквернително и за живи, и за починали.
Имаме много
поводи да си спомняме както за суеверието, така и за разкола в нашия
църковен живот. Това са две твърде различни греховни прояви, обаче
в грижите ни за душите на нашите покойници те имат и нещо общо:
че могат да навредят и на тяхното състояние. Затова на Задушница
тези размисли ни идват едновременно.
Виж още: о.
Ал. ЕЛЧАНИНОВ - Мисли за надгробно слово
|