Към читателя

Два гряха към нашите покойници

Скоро отмина Задушница, но още дълго ще ни тревожат някои проблеми, за които с нова сила ни напомни този свят ден. Те касаят, разбира се, на първо място нас самите - нашия духовен облик като християни, висотата на вярата ни и предаността ни към Христа. Но не само...
Става дума за два гряха, които мнозина продължават да извършват поради незнание, маловерие, а може би и зла воля. Тези грехове са твърде тежки, защото оказват влияние и върху положението на починалите.
Единият от тях е
суеверието,
което е невероятно развито във връзка с погребалните обичаи. Вършат се тъмни и непотребни ритуали, които са грозни и за езичниците, камо ли за християни. А масово се практикуват от хора, приели св. Кръщение, които вече са се отрекли от дявола и неговите заблуди.
Но ето, че не напълно. Напротив, още повече радват демоните с отричането си от християнството чрез подобни ритуали. Ето някои от тях:
Покриване на всички огледала с плат; поставяне на камък под ковчега с покойника (в краката), впоследствие камъкът заедно с остатъците от запалените за покойния свещи се изхвърлят в течаща вода - поток, река; счупване на стъкленица (стъклен съд) в пода или земята след изнасянето на покойника от жилището (или хвърляне в течаща вода); изнасяне на покойника от чужди хора, без участието на роднини; ритуално даруване на изнасящите ковчега - носни кърпички, кърпи за лице; в ковчега се поставят пари и лични вещи - за из път; покойникът задължително трябва да е с пръстен; капакът на ковчега не трябва да се внася в дома; преди спускането в гроба се снема връвта, придържаща долната челюст; в изкопания гроб се хвърля пиле (кокошка) с прерязано гърло - да не идва смъртта повече в това семейство; при смърт на близнак до гроба се засажда дърво - да не прибере смъртта и другия близнак.
Ще повторим, че тези суеверия и много други подобни са недопустими за хора, които смятат себе си за християни, те са грях и мерзост пред Бога. Лошото е, че тъкмо когато душата на покойния близък има нужда от нашите чисти молитви, ние постъпваме като недобросъвестни и им даваме вместо хляб - камък, вместо риба - змия (срв. Мат. 7:9-10), като вредим и на себе си чрез отстъплението.
Другият грях е свързан с
разкола -
обръщането за „помощ” към свещеници от разколническите групи - било тези на самозвания Инокентий, било старостилци към подобния нему Фотий.
Тук заблуждението е по-лесно, защото отстъплението от християнската вяра не е така очевидно. Разколниците използват същите слова, същите ритуали, както и Църквата. Те изглеждат по същия начин, дори понякога са същите хора, преди да отпаднат в разкол. В повечето случаи използват същите храмове, които са заграбили от Църквата. Така те използват силата на навика у старите енориаши, които от детството „са си свикнали” и сега, в „новата ситуация” продължават да поръчват опела, панихиди и молитви в кварталната черква, която обаче вече е към разколници. Такъв е случаят например със столичните „Св. Параскева”,„Св. Кирил и Методий” (на Женския пазар), „Св. София”, „Св. Петка Самарджийска” (пред ЦУМ), старостилския храм в кв. „Бъкстон”, Княжевския манастир и др.
Понякога съществува и рискът опечалени, които са се обърнали за услуга към някоя частна погребална агенция, да се окажат поставени в крайно неприятното положение и пред свършен факт да приемат разколнически свещеник, който „работи” с агенцията.
Така или иначе, всеки православен християнин трябва да знае, че такива опела, панихиди, заупокойни молитви, както и всички разколнически тайнства и треби са кощунствени, безблагодатни. Те са самочиние, което остава извън Христовата църква, осквернително и за живи, и за починали.
Имаме много поводи да си спомняме както за суеверието, така и за разкола в нашия църковен живот. Това са две твърде различни греховни прояви, обаче в грижите ни за душите на нашите покойници те имат и нещо общо: че могат да навредят и на тяхното състояние. Затова на Задушница тези размисли ни идват едновременно.

Виж още: о. Ал. ЕЛЧАНИНОВ - Мисли за надгробно слово


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ       

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!