Отец Рафаил Раев от с. Стражица е роден на 18 март 1887 г. Завършва Бачковското духовно училище и се връща да служи в родното си село - в първата църква, построена в този край през турско робство. Тя е построена през 1842 г. от Пею Проданов - дядо на отец Рафаил Раев.
„През 1923 г. свещеник Раев е взел активно участие в уреждането на първия конгрес на братствата в Рилския манастир. Същият е взел участие през 1927 г. в Първия учредителен конгрес на братствата в Казанлък и на конгреса на братствата в Плевен.
Свещеник Раев е участвал в училищната управа на Стражица, като председател на училищното настоятелство през 1927 и 1928 г. С лични средства и с разрешението на Търновския митрополит той издавал периодичното списание „Православен свят” с цел да приобщи своите скромни сили към общите усилия на църква и народ, да се пръскат сред народа религиозни знания и просвета.” (Из летописната книга на храм „Св. Богородица” - Стражица).
В дните на войната отец Рафаил се проявил като ревностен защитник на св. ни православно учение (качество така необходимо и днес). В писмо до кмета на с. Стражица свещеник Раев отбелязва: „Враговете на народ и родина са пуснали срещу нас всички сили на ада - парашути, пропаганда, заговори, родоизмяна, саботаж и пр., за да разединят и смутят народния дух. Жертви на родоотстъпници имаме и в селото ни, под благоговейната маска на религиозна секта, която цели да разедини народния дух и оттам към разгром на родните стремежи и национални идеали - отстъпиха на отечествената вяра. Хулят, осмиват църквата, традициите и вярата ни. Тяхната организация има много разклонения с централа в Британия, откъдето се получават книги. За тях всичко българско е лошо и отвратително, а всичко английско и американско е свято и идеално.”
Отец Рафаил смята, че Стражица е център на комунизма в региона и крепост на разрушителните идеи и затова избира 3 март - Деня на Освобождението - за съборна служба в храма „Св. Василий” в Стражица. С помощта на младежи той изпраща на всички семейства афиши и покани. На празника присъстват всички свещеници от енорията и протосингелът на Търновската митрополия йеромонах Стефан. Произнесено е пламенно слово за делото на Освобождението и сказка на тема „Светът без Христа”, като противовес на разрастващия се комунистически атеизъм. След това в отчета си пред св. Митрополия свещеник Раев отбелязва голямата полза от съборните служби: „Тия служби привличат вниманието и заинтересоват дори и индиферентните към църквата. Самият факт да се обхождат енориите от свещениците, в очите на християните ги издига до подвига на апостолство. Те четат в духовните лица стремежа и желанието да излъчат от себе си сили да приобщят вярващите към общите всенародни усилия, за народното ни благоденствие.
От тези служби свещеникът добива опитност в проповеди, публични сказки и пр. А заедно с това и нужния кураж и смелост, решителност и авторитет на пастир и проповедник. Опознава се и се сближава с останалите обществени фактори в живота, учители, обществени власти и т. н. А това не е без значение и без малка полза за призванието на народния пастир.”
Именно тази активност и ораторски талант на отец Рафаил Раев предизвиква завистта и гнева на комунистите, които казват за него, че страдал от мания за величие, че бил доносник на полицията и гонител на всичко прогресивно. Според тях този „народен изедник и предател е получил заслужената си присъда - смърт”.
А смъртта за него настъпва неочаквано и жестоко. Вечерта на 9 септември 1944 г. се прибира от центъра към дома си, но партизаните го спират и го качват в камионетка заедно с аптекаря Васко Николов и един пътуващ търговец. Завързали ръцете им с бодлива тел. Когато ги хвърляли от камионетката долу в животинската яма край селото, един от убийците ги ръгал с шило в гърбовете, за да не могат да бягат и да се съпротивляват. Така били пребити и полуживи заровени в ямата. След тях по подобен начин и на същото място били убити още хора от селото.
След много години, при провеждане на изкопни работи булдозерите изкопали там 18 черепа, които после били заровени на друго място. А един от убийците преди смъртта си признал, защото бил измъчван от кошмари. Другите участници в екзекуцията полудели...
С присъда № 2/2 март 1945 г. на Горнооряховския състав на Плевенския народен съд свещеник Рафаил Раев в група с още 23 души са осъдени на смърт задочно за това, че „... организирали и провеждали жесток терор над борците за народни права заловени между с. Стражица и гарата, доброволно следели и донасяли за движението на партизаните и техните укриватели”.
Хората разказват, че на въпросната партизанска акция, станала на 6 май 1944 г., партизаните нападат общината, за да изгорят архива. При нападението загиват служители в общината и случайни граждани - общо 11 души. И тъй като се готвели още нападения, полицията и войската се организира и залавят партизаните на 20 май, а свещеникът няма нищо общо с този случай.
С решение № 734/10 февруари 1997 г. Върховният съд на Република България признава свещеник Рафаил Раев и останалите в тази група за „Невинни да са извършили престъпление по чл. 2 от Наредбата-закон и ги оправдава по въздигнатите обвинения” с мотива, че няма никакви фактически обстоятелства и доказателства за извършена престъпна деятелност.
Днес смисълът на това закъсняло оправдание е да даде морални сили на всички негови близки да се гордеят с това, че в рода си имат не престъпник, а новомъченик.
А на нас - вярващите, вдъхва увереност, че в малка България има свещеници като Рафаил Раев, които да служат за пример и да оставят в историята ни дълбока следа...

E-книги