Лични

Несправедливостта трябва да засяга всеки от нас


Нашумелият филм на Мел Гибсън „Страстите Христови” (The Passion of the Christ), който от около един месец е на първо място в Северна Америка, е вече от няколко седмици на европейска земя и предизвиква оживени дискусии и различни коментари.
Въпреки повика от страна на част от критиката в Германия да не се гледа този филм, защото е изпълнен с много жестокост, той предизвика голям интерес, защото подтиква зрителя към размисъл и изграждане на собствена позиция по тази тема.
Разнообразен е спектърът на зрителите в препълнените кинозали - вярващи и невярващи, християни, евреи, мюсюлмани, духовници, преподаватели по религия, студенти и ученици, предимно от гимназиалните класове.
След два часа и седем минути кинодрама, на излизане от кинозалите сред зрителите цари мълчание и покъртеност от видяното - как тялото на Спасителя до такава степен бива наранено от ударите с камшици и други уреди за мъчение; мъчителите Му надяват и трънения венец върху окървавеното лице; по пътя към Голгота по тялото Му се виждат само отворени рани и кръв, но продължават да го малтретират до пълното Му изтощение и Той пада на няколко пъти с кръста, докато накрая Го приковават към него. Този пренаситен с бруталност филм показва много изтезания и кървави сцени. Мъченията достигат такива измерения, че обикновеният човек едва ли може да си ги представи. Стоп! Представените сцени на изтезания са средство към целта - те показват и доказват как Спасителят, Синът Човечески, въпреки причинените Му страдания, не се оставя да бъде отклонен от пътя Си!
Тишината по време на прожекцията е впечатляваща - човек чува дъха на съседа си по стол! Някои от зрителите при някои сцени не издържат на дадената жестокост и си закриват очите с ръце. Други проливат тихомълком сълзи. Но реалността всъщност е била и по-жестока. Филмът прониква дълбоко в душата и сърцето на човек.
Какво е посланието на филма: човек трябва да е готов да вижда нещата такива, каквито са и да си дава сметка за истината, т. е. да има смелост да се вгледа в реалността, в този свят, пълен с неправда и болка, а не да извръща погледа си и да отминава. В цивилизована Европа показването на бруталност и мъчения обикновено се притъпява. Но ние се сблъскваме с тях навсякъде. Да вземем за пример и най-пресния случай - атентатите в Испания. Ами измъчвания и смъртни наказания, при които загиват невинни хора? Ами бавното линеене в онкологичните клиники?
Някои коментатори са на мнение, че филмът подклажда антисемитски настроения. Напротив! Ако филмът е насочен срещу някаква обществена група, то това са мъжете - те са представени като тълпа слабохарактерни опортюнисти и страхливци, които мълчат, въпреки че би трябвало да крещят против разиграващата се пред очите им неправда. Женските персонажи във филма притежават силни характери и смелост, като изключим, разбира се, проявяващия се на няколко пъти „Изкусител”, който е даден във филма като андрогинен или по-скоро женски образ, т. е. дяволът е изобразен като жена.
В заключение бих искал да отбележа, че е добре във времето, когато хора с фундаменталистки мироглед искат да нарушат живота на цивилизования свят, да се показват филми за нашите културни и духовни ценности.
Филмът „Страстите Христови” не е изпълнен само с бруталност. Чрез ретроспекциите си той предизвиква и надежда, че би могъл да допринесе за по-доброто разбиране на страданията на Спасителя. Едва ли филмът ще предизвика у всеки зрител еднакви съпреживявания на страданията Христови, но на обикновения зрител той предлага възможност да проникне по-дълбоко в християнската вяра и нейния произход. От друга страна, филмът ще допринесе, щото ние, гражданите на цивилизована Европа, да откриваме, дискутираме и да се опълчваме срещу измъчванията и смъртните наказания, които, за съжаление, все още съществуват в нашия днешен свят.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!