Безотечественици! - Така се само нарекоха онези, които искат да ни внушат идеята за социалистическо общество, при наличието на което единствено могло да се започне истинската история и култура на човечеството. Безотечествениците са повели решителна борба срещу Църквата, която смятат за съставна част от капиталистическата експлоататорска система.
Инициативата за този дързък и нахален противокръстоносен поход идва от Съветска Русия, страната на най-трогателното мистично настроение на човешката душа в миналото. А някогашният град - светият град за Русия, в който навремето намирахме най-живо реални образи на дивно благочестие и вяра, днес съгрява в своята пазуха най-реалния образ на сатанизма. Един изостанал потомък на Сатанаила, след като детронира владетеля на необятната Руска земя, иска да детронира и Бога, да заличи паметта за Него в милионното човечество.
Даденият тон за борба се прие вярно от хората на БРП. Те издават вече и своя библиотека „Безбожник”. Още в първите страници на тази книжка четем лозунгите: „Борбата срещу религията е борба за социализъм”, „Всеки абонат на „Безбожник” е удар срещу капитализма и попщината”.
На фронта срещу безотечествениците - безбожници, трябва да застане всеки благородник на духа и да се въоръжи с бронята на живата църковност. Чрез нас,чрез нашата жива църковност трябва да победи Христос света, трябва да възтържествува не болшевизмът, а Царството Божие.
Но ако безбожниците са убедени в своето тържество, нека развяват червеното знаме на марксизма. Верните поклонници обаче на Христа няма защо да се страхуват, защото те са здраво убедени от 1900 години опит, че „нашата вяра е победата, която победи света”. А еднодневките - противниците на религията, изпопадаха и сигурно ще падат по пътя на столетията, без да вдъхнат никакъв респект.
Погледнете някои от най-новите надгробни камъни от миналото столетие: ето тук почива повърхностният рационализъм с неговите пусти и шумни нравствени теории. Кой си спомня вече за него? Недалеч от него почива суровият материализъм на Фогт-Молешот-Бюхнер. Прегазиха го и отминаха нататък. Друго ли ще бъде с болшевишкия атеизъм? Болшевизмът презира свободата, иска да обърне живите души в машинни колела, стреми се да унищожи обществените учреждения чрез насилия, дири за себе си опорна точка в свободния морал. Ето защо той вижда в лицето на Христа пречка за себе си, а Бога смята за свой противник.
Червените знамена са на поход. Безбожниците смело атакуват великата крепост - християнството. Страшното обаче е не вън, а вътре в крепостта.Защото християните не са били никога толкова разединени и не са имали никога по-голяма нужда от сближаване и съединение. Затова напълно обясними са радостните възгласи в лагера на противниците, както и смущението у мнозина вярващи.
Но самата борба не ни плаши - тя е дори необходима. Защото борбата на „съюза на пролетарските безбожници” ще раздвижи християнството, ще притъпи много страстни борби и ще открие много попълзновения, но ще предпази християнството от вкостеняване, ще го опази чисто, ще му даде жизнен дух и ще го направи в края на краищата благо и опора на личния и обществен живот.