Икуменизъм се нарича движението, започнало по протестантска инициатива в началото на века, първоначално имащо за цел сближение между различните християнски деноминации на базата на мисионерството и милосърдната дейност. За начало на организираната икуменическа дейност се счита конференцията, провела се през 1910 г. в Единбург, Шотландия. Може да се каже, че тогава това е все още едно чисто християнско начинание на протестантските общности.
С течение на времето нещата постепенно се променят.
В 1948 г. се създава Световният съвет на църквите. След II Ватикански събор в икуменизма се включва активно и Римокатолическата църква. Организационните структури на движението започват все повече да приличат на институция. Появяват се нови тенденции, надхвърлящи не само деноминациите на християнска основа, но и християнството изобщо. Вече се говори все по-често за обединяване на религиите - идея, която отива много по-далеч от идеята за механично обединение на християните. Ако допреди време икуменистите търсеха „единство”, основано на общата вяра в съществуването на Христа, то сега се говори за „единство” само поради факта, че има Бог...
Паралелно с това напредва и установяването на Новия световен ред, който върви ръка за ръка със своята нова световна идеология. За разлика от други случаи от недалечното ни историческо минало, този път нито „редът”, нито идеологията му, имат свои ясно изявени лидери - нещо като призрачен кораб без капитан и без екипаж, който обаче все пак твърдо напредва към своята цел.
И ето, че днес трактатите, обясняващи защо като православни християни не бива да участваме в икуменизма, не са достатъчни. Това понятие просто вече не е същото, за което сме свикнали да мислим.
Тепърва ще проумяваме, че проблемът вече не е „вътрешнохристиянски”. Икуменизмът днес занимава много хора, които никога не са били християни, за да ги определяме като „отстъпници”. А най-интересното е, че те от своя страна започват да занимават християните с икуменизъм, който всъщност е синкретизъм... но не е ли всъщност всичко твърде размито?
От християнско движение той вече е преминал през стадия на световна организация и днес се явява като основен компонент на официалната идеология, за която току-що споменахме. Като пример предлагаме статията от в. „Вашингтон таймс”, а в уводния материал се опитваме да очертаем малко по-различно набъбналата проблематика около икуменизма.

(Повече информация по темата вж. в „Църковен вестник”, бр. 11, юни 1998 г.)

E-книги