ЛОЗАТА И ВИНОТО
В БИБЛИЯТА
архимандрит Павел
Стефанов (Шумен)
Според определението на Пол Рикьор “митът… не е лъжливо
обяснение посредством образи и басни, а е традиционен
разказ, който се отнася до събития, станали в дълбока
древност и който има за цел да обоснове обредните действия
на днешните хора и въобще да установи всички форми на
действие и мисъл, чрез които човек осъзнава себе си в
света”. [1]
В този аспект библейското повествование за насаждането
на първото лозе от праотеца Ной (Бит. 9:20) e лаконична
митологема за усилията на човека да култивира дивата лоза
(лат. vitis), които съпровождат цялата цивилизация. Най-ранните
вкаменени останки от дива лоза датират от ерата на миоцена
(преди 20 милиона години), а първото известно сведение
за култивирана лоза, от която днес има над 60 вида, са
йероглифите на четвъртата египетска династия (2400 години
пр. Хр.). [2]
За отбелязване е, че семитските термини за вино са заимствани
от древногръцкия език или предшествалите го езици. На
еврейски виното се нарича яин (в превод - нещо
пресовано, тъпкано), а на гръцки - ойнос. Библията
говори и за “ново вино” (евр. тирош, грц. глевкос),
което е сладко и предизвиква опиянение, ако се консумира
в голямо количество. [3] Първият лозар Ной се напива и
е подигран от своите синове за голотата си (Бит. 9:21).
Художниците от епохата на Ренесанса неслучайно прибягват
до този сюжет като алюзия за поруганието на Христос. Често
на фон те изобразяват грозд, който напомня за пролятата
кръв на Спасителя. [4] От една страна тази митологема
санкционира и ритуализира създаването и употребата на
вино, но от друга проблематизира злоупотребата с него.
Потопът очиства земята от греха, следователно лозата,
която се споменава за първи път след потопа, може да има
само положително-катартична конотация. Но ферментиралият
сок на нейния плод притежава амбивалентни свойства, на
които условно може да бъде приписан соларен и хтоничен
смисъл. От една страна виното стимулира въображението
и творчеството, издига човешкия дух на по-висше ниво,
в което той изпитва екстаз и се съприкосновява с божественото.
От друга страна, ако бъде премината границата на разумната
консумация, виното става причина за рухване на по-нисше
ниво, където отпадат моралните задръжки и се развихрят
животинските инстинкти. Опиването на праотеца Ной е свързано
с неговото разголване - едно не само битово, но и сакрално
състояние, често срещано в обредите на езическите религии
и отхвърлено от синовете му.
[5] Благодарение на виното става възможно кръвосмешението
между Лот и двете му дъщери след бягството им от Содом
(Бит. 19:31-38). Това действие е неприемливо като актуализация
на езическата йерогамия и неслучайно от него се раждат
родоначалниците на два народа - моавитци и амонитци, които
са идолопоклонници и врагове на евреите. В случая виното
обуславя етногенезис с отрицателен знак.
Според една еврейска талмудическа легенда Ной намира лоза,
която е изхвърлена от райската градина. На стъблото й
има гроздове и след като вкусва от тях, праотецът възжелава
този плод. Той засажда лозата, която израства и узрява
само за един ден. Ной прави вино и пие от него. Друга
легенда, заимствана в Gesta Romanorum и исляма, разказва,
че дяволът склонява Ной да садят лозата заедно. Той излива
върху корена й кръвта на агне, лъв, маймуна и свиня, които
символизират промените в поведението на човека според
градацията на неговото опиянение.
[6]
От най-дълбока древност виното влиза в състава на сакралните
течности, използвани при жертвоприношения. Мелхиседек,
“свещеник на Бога Всевишни”, посреща победоносния Авраам
с хляб и вино и го благославя (Бит. 14:17-24). Според
християнската традиция извършеното от Мелхиседек е сакрален
код, който предобразява тайнството Евхаристия, основано
по-късно от Христос. Спасителят е “свещеник навеки по
чина Мелхиседеков” (Пс. 109:4; Евр. 5:6; 7:17).
След като
Исав продава първородството си за паница леща, баща му
Исаак благославя другия си син Яков и му пожелава от Бога
“изобилие на жито и вино” (Бит. 27:28). Евреите познават
виното и по време на живота си в Египет. Съкилийник на
праведния Йосиф в затвора се оказва главният виночерпец
на фараона (Бит. 40:1-23). След като Йосиф се помирява
с братята си, баща му Яков ги благославя поотделно. Той
възхвалява най-добрия си син Юда с думите, че връзва магарето
си за лоза и пере облеклото си във вино, наречено “кръв
от грозде” (Бит. 49:11-12). Това странно пране или по-скоро
оцветяване символизира пряко достойството на Юда като
господар (царете в древност носят дрехи, багрени в пурпур),
а косвено - царската багреница на Примирителя (Христос),
който според благословението ще произлезе от чреслата
на Юда. В Апокалипсиса св. Йоан Богослов съзира пред Божия
престол душите на праведниците, които са опрали дрехите
си и са ги избелили с кръвта на Агнеца (Откр. 7:14). Това
парадоксално “избелване” с червено вино е възможно само
ако бъде интерпретирано в сакрален план като очищение
от грехове и постигане на святост чрез кръвта, пролята
от Христос на кръста.
По време на 40-годишното скитане на евреите из пустинята
богослужението се извършва в скиния (палатка). В разпоредбите
си за нея Господ нарежда част от всекидневната жертва
да бъде и две възлияния от четвърт хин (ок. 7 литра) вино
(Изх. 29:40; повторено в Лев. 23:3 и Чис. 15:5). Как евреите
успяват да се снабдяват с такова количество вино в пустинята
остава загадка. Техни съгледвачи донасят от Ханаан на
върлина лозова пръчка с огромен грозд и назовават долината,
откъдето я вземат, Есхол, т. е. грозд (Чис. 13:24-25).
Тази исполинска чепка несъмнено е хиперболизирана, но
и до днес зърната на палестинското грозде достигат на
дължина 6 см с общо тегло на грозда до 4 кг. С огън и
меч евреите успяват да превземат обетованата земя. Лозарството
става един от главните им поминъци. Археолозите установяват,
че в древност над 60% от планинските склонове в страната
са покрити с лозя (евр. керем). Пророк Йеремия
отбелязва “лозя по самарийските височини” (31:5). Лозето,
особено когато е наследствено, представлява голяма ценност
в очите на евреите. Навутей е убит от цар Ахав, понеже
отказва да замени или продаде лозето си (3 Цар. 21:1-16).
Край къщите също има астми (Пс. 127:3). Последователните
стъпки, които трябва да се предприемат за насаждане на
лозе и производство на вино са описани в “песента за лозето”
на пророк Исайя (5:1-7). Тъй като почвата в Палестина
е скалиста, тя първо трябва да бъде очистена от камъни.
Те се натрупват като ограда около лозето, която спира
дивите животни като глигани (Пс. 79:14) и лисици (Пес.
пес. 2:15). В лозето често се издига кула за пазене, особено
по време на брането (Ис. 5:2). Лозето се връзва и прекопава
веднъж или дваж годишно, а бурените се отстраняват. Малките
ластари на лозите се изрязват с косер, за да се засилят
главните пръчки (Лев. 25:3; Ис. 18:5). Кастрят се и изсъхналите
безплодни пръчки, както предупреждава Христос в притчата
си за лозата (Йоан 15:2). Накрая в камъка на лозето се
“изкопава” лин (преса за вино). Западната евхаристийна
иконография често прибягва до алегоричния сюжет с Христос
в пресата, [7] който е заимстван и в православното изкуство (Украйна, Сърбия,
Армения) през ХVІІ в.
[8]
В Палестина евреите са заобиколени от народи, които се
прекланят пред лозата като свещено и даже божествено дърво,
като дърво на живота, [9] и почитат виното като питие на
боговете. За египтяните лозата е дърво на Озирис, за гърците
и римляните - на Дионис и Бакхус, за шумерите и семитите
- на Тамуз и Ваал. Ханаанските езически обичаи са бегло
описани в Съдии (9:27), където се разказва как жителите
на Сихем правят вино и пият “в дома на своя бог”. Пророк
Исайя бичува заблудените, които с пълни чаши принасят
възлияния на богинята орисница Мени (65:11). Гроздето
и виното на почитащия идоли народ са смъртоносни като
змийска отрова (Втор. 32:32-33). Далечно ехо от езически
култ се долавя в една притча за избор на цар от дърветата,
разказана в книгата Съдии. Там се твърди, че виното весели
и боговете (9:13).
Авторите на
Библията често употребяват образа на лозата в алегоричен
смисъл. С нея се отъждествява богоизбраният народ: “Ти
пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади”
(Пс. 79:9). Този образ има положителна конотация и подчертава,
че евреите принасят обилен плод като лоза. Предвиждайки
обръщането им към Бога, пророк Осия пише, че те “ще цъфтят
като лоза, ще бъдат славни като вино ливанско” (14:8).
Лек еротичен подтекст се долавя в твърдението на Пс. 127:3,
че жената на този, който се бои от Господа, ще бъде “като
плодовита лоза”. Гърдите на Суламит от Песен на песните
са подобни на гроздове, а коремът й - на блюдо, в което
не свършва ароматното вино (7:3,8). Тази алегория е пренесена
и в изкуството. Западната иконографска композиция “Почивка
при бягството в Египет” представя как Богородица кърми
Младенеца до лоза, чиито узрели гроздове загатват за гърдите
й. [10]
В повечето
случаи обаче Израил се описва като лоза, обрана докрай
от Бога за наказание (Йер. 8:13; срв. 6:9). Опустошението
на народа се сравнява от пророк Йезекиил с изтръгната
лоза, чиито пръчки са изсъхнали и откъснати (19:12). Когато
евреите се отчуждават от Бога, падението им се оприличава
на превръщане на благородна лоза в дива издънка (Йер.
2:21). Чуждите завоеватели, които нахлуват в обетованата
земя, развалят лозето на Бога и стъпкват с нозе Неговия
дял (Йер. 12:10-11).
В този дух
образът, който Христос предлага за самия себе си като
“истинската лоза” (Йоан 15:1) звучи като идеен контрапункт
на негодната и безплодна лоза на стария Израил. В Евангелията
Спасителят произнася две притчи, свързани с нашата тема
- притчата за работниците в лозето, наети в различни часове
на деня (Мат. 20:1-16) и притчата за злите лозари, от
които лозето ще бъде отнето и предоставено на други (Мат.
21:33-41). Описанието на лозарския труд във втората притча
се основава на Исайя 5:1-7.
Как древните
евреи произвеждат вино?
[11] Обичайното време за гроздобер е през септември.
Обраните гроздове се покриват с листа и се поставят в
пресата, наричана лин или жлеб, след което сокът се изстисква
от тях чрез мачкане с крака от момчета, мъже или роби
(Ис. 16:10; 63:1-3). По време на тъпченето царува “шумна
радост” (Ис. 16:9), при което се надават викове и се пеят
песни (Йер. 25:30; 48:33). Този вид труд обаче не е лек
и често господарите отказват да дадат почивка, преди да
се свърши работата. Праведният Йов оплаква съдбата на
сиромасите с думите: “Тъпчат в линове и жадуват” (24:11).
В месианските времена ще настъпи такова голямо плодородие,
че тъпченето на грозде ще продължи чак до сеитбата напролет
(Лев. 26:5; Амос 9:13). От първата цистерна виното се
прехвърля във втора, по-ниска, където гроздовата каша
може отново да се пресова например с тежък камък. След
това сокът се налива в мехове или в големи делви, които
побират 40 или повече литра и често са надписани с името
на собственика им. Ако съдовете не се отворят, ферментиращото
вино може да ги пръсне. Йов сравнява напрегнатото си желание
да говори с “неотпушено вино” (32:19). След прекипяването
на виното евреите го преливат от един мях в друг (Йер.
48:11). За да се засили градусът му, добавят се аромати
(Пес. пес. 7:3). Добре запазена винарна с обем 95 000
литра е разкопана от археолози в Гаваон (ел-Джиб). [12] Намерени са дръжки на делви
с печати на територията на царство Юдея. Израил изнася
вино в Египет 1800 години пр. Хр. [13] Най-известно и търсено е виното
от Хелбон до Дамаск, изпращано в Тир (Йез. 27:18) и ароматното
вино от Ливан (Осия 14:8). Други останки свидетелстват
за внос на вино от гръцките острови като Родос през персийския
период. В развалините на дом от края на І в. в Йерусалим
са открити керамични съдове за вино от Италия.
[14]
За древните евреи виното е насъщно питие, без което естествената
наслада от живота не е пълна. За разлика от гърците, евреите
го пият гъсто и неразводнено. Тази традиция прониква и
сред римляните в Северна Африка. [15] Мъдрецът Иисус син Сирахов изброява “гроздовия
сок” сред главните потребности за живота на човека (39:32).
Формулата “жито, вино и дървено масло” се превръща в синоним
на прехрана, ситост и благоденствие (Втор. 11:14), а тяхната
липса означава разорение и гибел (Йоил 1:10). Виното е
източник на удоволствие за хората. То “весели живота”,
пише Еклисиаст (10:19). “Какъв живот е без вино? То е
направено за веселие на човеците. Виното е радост за сърцето
и утеха за душата”, възкликва Иисус син Сирахов (31:32-33).
Псалом 103:15, който се чете на всяка православна вечерня,
подчертава, че виното весели сърцето на човека. Пиенето
на вино носи празнична атмосфера и се съпровожда от музика
(Сир. 40:20). Еврейската мъдрост сравнява старото приятелство
с добре отлежало вино (Сир. 8:13). Само едно нещо е по-добро
от виното - любовта. В поемата Песен на песните героят
и героинята изповядват, че милувките на другия са по-сладки
от вино (1:1, 4:10). Запознаването с тайните на любовта
се описва като влизане в “къщата за пируване” (2:4).
Както се спомена,
виното влиза в състава на даровете, принасяни в жертва
от евреите в скинията, а по-късно и в храма. Виното се
схваща като божествено благословение и небесен дар (Втор.
7:13; Осия 2:8). То е синонимно на знанието и мъдростта.
Хипостазираната Божия премъдрост предлага на малоумните
и неразумните да ядат от хляба и пият от виното й (Прит.
9:5). Тя сама се сравнява с “лоза, която ражда благодат”
(Сир. 24:20). Божественото вино и мляко се купуват без
сребро и без плата (Ис. 55:1). В есхатологичната епоха
виното ще се лее в изобилие (Йер. 31:12). “От планините
вино ще капе” (Йоил 3:18) и “от всички хълмове ще потече”
(Амос 9:13). На планината Сион Господ ще сложи за всички
народи трапеза с най-чисти вина (Ис. 25:6). В онова време
стойностите ще се преобърнат и скромните дотогава моми
ще бъдат въодушевени от вино (Зах. 9:17). Месианският
блян за мир и изобилие е всеки да притежава своя лоза
и своя смоковница (Мих. 4:4) и да кани другите на гости
под тях (Зах. 3:10).
На много места Старият завет отхвърля със заповед и пример
прекомерната консумация на вино. Особено тревожно е предупреждението
на автора на Притчи Соломонови: “Не гледай виното как
се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее;
отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида”
(23:31-32). Тук пиянството се осъжда не от икономическа
или здравна гледна точка, а като причина за разврат. При
пиянството настъпва отрицателна промяна на статуса и нарушение
на установеното от Бога нравствено табу. Пророк Исайя
с отвращение описва свещениците и пророците, които не
поучават и не съдят правилно, защото са победени от вино
и обезумели от сикер (28:1-7). Пророк Осия пряко свързва
пиянството с идолопоклонството (4:17-18). Бог нарежда
буйните младежи алкохолици, които не спазват обществените
норми, да бъдат публично убити с камъни (Втор. 21:18).
Въпреки мнението на мнозина протестанти, Свещеното Писание
не подкрепя трезвеността като всеобщ императив, а го изисква
само за някои категории хора с определена сакрална мисия.
Когато основава старозаветния култ, Бог заповядва на първосвещеника
Аарон и синовете му да не пият вино и силни напитки, за
да не умрат (Лев. 10:9). Тази забрана има за цел да гарантира
тяхната ритуална чистота. [16] В същия смисъл майката на бъдещия гигант Самсон получава заповед
от ангел да се въздържа от вино и сикер (Съд. 13:4). Други
членове на еврейското общество проектират върху пиенето
на вино отрицанието си към религиозните обреди на съседните
езически народи, които включват тази напитка.
[17] Назореите дават оброк пред Бога за определен
период и се въздържат не само от вино и силно питие (сикер),
но даже от оцет и грозде (Чис. 6:2-4). Сектата на рехавовците
в своята ревност към номадския начин на живот и патриархалните
обичаи не сади лозя и не пие вино (Йер. 35:1-19; срв.
1 Цар. 1:11 по LXX).
[18]
Виното се нарича метафорично “кръв от грозде” (Бит. 49:11;
Втор. 32:14; Сир. 50:17). Затова тъпченето на гроздовете
понякога представя разрушителния гняв на Бога. “Аз ги
тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си”, признава Всевишният
според пророк Исайя (63:3). В Апокалипсиса Страшният съд
се оприличава на “винения лин на яростта и гнева на Бога
Вседържителя” (19:15). [19] Псалмопевецът се оплаква,
че Бог принуждава Своя народ да изпита жестокост и го
напоява с “омайно вино” (59:5; срв. Ис. 51:17,21; Йер.
13:13). Макар и рядко, за библейските автори виното служи
като символ на човешкото насилие и грях. Мрачното пророчество
на Йеремия е изоморфно на чаша, пълна с ярост, от която
трябва да пият народите (25:15-16). По друг повод завоевателната
Вавилонска империя се уподобява на златна чаша с вино.
От нея вкусва и обезумява целият свят (Йер. 51:7). Този
абстрактен образ се превръща в зловеща действителност,
когато дворът на вавилонския цар Валтасар устройва пиршество
в чест на идолите със свещените съдове, плячкосани от
йерусалимския храм. Тази оргия на профанацията е прекъсната
рязко от пророчеството, което Божиите пръсти написват
на стената и от държавния преврат на Дарий същата нощ
(Дан. 5:1-31). Особено некрофилна образност се поднася
от пророк Исайя. Според него притеснителите на Израиля
ще ядат собствената си плът и ще бъдат упоени от своята
кръв като от ново вино (49:26). Нечестивите ядат хляб
от беззаконие и пият вино от грабеж (Прит. 4:17). В падението
си те стигат дотам, че продават момичета, за да си купят
вино (Йоил 3:3). Предрича се, че хората, които не се уповават
на Бога, напразно садят лозя, защото няма да пият вино
от тях поради наближаващия край на света (Соф. 1:13).
Изнежените юдеи, които ядат, пият и се мажат с благовония,
ще бъдат настигнати от бедствие (Амос 6:6). Опустошението
на земята преди настъпването на месианската идилия се
олицетворява от плача на гроздовия сок и болестта на лозата
(Ис. 24:7).
Новият завет
започва с отрицание на виното в лицето на въздържателя
и обитател на пустинята св. Йоан Кръстител (Лук. 7:33).
Но като фигура на прехода той принадлежи едновременно
на Стария и Новия завет, както изтъква самият Христос
(Мат. 11:11). И до днес не е опровергана хипотезата, че
Йоан е възпитан от сектата на есеите, придържащи се към
строг аскетизъм. Антитезата въздържание-невъздържание
достига своя апогей, когато недокосващият вино Йоан е
посечен по решение на пияния цар Ирод, взето при гуляй
в двореца (Марк 6:21-29). В езическия свят лозата и виното
се възприемат като растение и питие на безсмъртието главно
под влияние на езическата религия на Дионис (Бакхус).
Затова евреите реагират със свещен ужас, когато поклонникът
на всичко гръцко Ирод подарява на Йерусалимския храм златна
лоза. [20]
Враговете
на Иисус Христос разпространяват слуха, че Той е “многоядец
и винопиец” (Лук. 7:34) с косвеното внушение, че Той не
следва ригоризма на почитания от народа Предтеча. На сватбата
в Кана Христос извършва първото Си чудо, като превръща
водата във вино, за да продължи тържеството (Йоан 2:1-11).
Християнските екзегети са единодушни, че този акт предобразява
причастието. Когато говори за нуждата от обнова на духа,
за да се приеме благовестието, Спасителят си служи с образа
на новото вино, наливано в стари мехове (Мат. 9:17). Преди
да бъде заловен и убит, на пасхалната вечеря (седер) Иисус
основава тайнството Евхаристия, в което вярващите се приобщават
с Неговото тяло и кръв, като пият вино и ядат хляб, осветени
в Неговото име. Този обред на вярата отчасти напомня хетските
военни клетви, при които се пролива вино като алюзия за
кръвта на воините или екстатичното разкъсване и поглъщане
на божеството в мистериите на Дионис и други религии,
но се различава от тях по своя мистичен и безкръвен характер
като актуализация и реминисценция за Христовата жертва. [21] Духовната геометрия на виното в причастието
е не само хоризонтална - като средство за постигане на
общение и приятелство с хората, а и вертикална - като
средство за сливане с Бога (теозис). Пиететът на християнските
народи към виното и хляба като елементи на Евхаристията
стига дотам, че изключва например възможността с тях да
се извършват магии. [22] Твърдението, че виното е забранено
от исляма поради употребата му в Евхаристията е абсурдно. [23] В този и редица други пунктове мюсюлманството
изпитва въздействието на древните християнски и манихейски
монаси, мнозина от които са пълни въздържатели. Христос
развива старозаветната тема за месианския пир, който задължително
включва и пиене на вино, като предсказва, че ще дойдат
мнозина от четирите посоки и ще насядат на трапеза в Царството
Божие (Мат. 8:11; Лук. 13:29). На кръста римските войници
поднасят на Христос вино, ароматизирано със смирна, но
Той отказва да пие, за да посрещне смъртта с будно съзнание
(Марк 15:23).
На Петдесетница
Духът се излива изобилно над апостолите, които в екстаз
проговарят на чужди езици. Тълпата в Йерусалим им се подиграва,
понеже смята, че те са се напили със сладко вино (Деян.
2:13). Имайки предвид това уникално събитие, св. ап. Павел
увещава ефесяните да не се опиват с вино, което води до
разврат, а да се изпълват с Дух (5:18). Той дава оброк
като назорей, за да не настрои срещу себе си юдеохристияните,
и не пие вино известно време (Деян. 18:18). [24] В посланието си до римляните
св. Павел отхвърля яденето на месо, пиенето на вино и
всичко друго, ако то е в състояние да съблазни ближните
(14:21). Кандидатите за епископи в ранната Църква не трябва
да са пияници, а дяконите - пристрастени към вино. Жените
им също следва да бъдат трезвени (1 Тим. 3:3,8,11). Ап.
Павел категорично забранява на християните да не контактуват
с пияници и заявява, че пристрастените към вино няма да
наследят Царството Божие (1 Кор. 5:11, 6:10). Привързан
към принципа на умереността, в същото време ап. Павел
съветва ученика си Тимотей да не пие само вода, а да включва
в менюто си и малко вино по здравословни причини (1 Тим.
5:23).
И в Новия
завет не винаги виното носи положителен знак. В подобна
перспектива Христос в Гетсиманската градина вижда надвисналите
над Него страдания като чаша вино, която трябва да изпие
(Мат. 26:39,42). Хората, които в края на времената ще
се поклонят на Антихриста, ще пият “вино неразводнено”
от чашата на Божията ярост (Откр. 14:11). Тази картина
се базира на псалом 74:9, където се предсказва, че нечестивите
ще изцедят и изпият дори дрождите от Божията чаша. Ангели
изливат върху земята седем чаши с порази (16:1-21). Вавилонската
блудница като противоположност на Църквата държи чаша,
пълна не с причастие, а “с гнусотии и нечистота от блудството
й”. Тя е пияна не от вино, а “от кръвта на светиите” (17:4-6).
С блудството й се опиват царете и всички народи (18:2-3).
Освен виното,
Библията споменава и друга напитка - т. нар. “силно питие”
(евр. сикер). То е може би заимствано от Месопотамия.
Определя се като вид бира, приготвена от ечемик или други
зърнени храни. Подобно на виното сикерът извежда човека
от равновесие и проваля нормалните социални контакти.
Затова писателят на Притчи Соломонови окачествява виното
като присмехулник, а сикера като размирник (20:1). Според
него царете трябва да се въздържат от вино, а князете
от сикер, защото има опасност да забравят Божия закон
и да потискат поданиците си (31:4-5). В замяна на това
той препоръчва да се даде вино и сикер на бедните и огорчените,
за да изпаднат в еуфория и да забравят страданията си
(31:6-7). На пръв поглед тази препоръка изглежда демагогска
и нехуманна, но тя е оправдана поради дълбоката й психологическа
мотивация.
Любопитно
влияние на Библията се наблюдава и днес в производството
на шампанско. След двойния обем от 1,5 литра, наречен
магнум, се нарежда мярката Йеровоам (четири бутилки),
наименована по първия цар на Израилското царство (3 Цар.
12:20); Ровоам (шест бутилки) - син на Соломон и негов
приемник като цар на Юда (3 Цар. 11:43); Матусал (осем
бутилки), живял 969 години (Бит. 5:21-27). Трите най-големи
мерки са отделени за царете на Асирия и Вавилон: Салманасар
- 12 бутилки (4 Цар. 17:3); Валтасар - 16 бутилки (Дан.
7:1); Навуходоносор, който превзема Йерусалим - 20 бутилки
(4 Цар. 25:1-4). [25]