ЛОЗАТА И ВИНОТО В БИБЛИЯТА

архимандрит Павел Стефанов (Шумен)

  Според определението на Пол Рикьор “митът… не е лъжливо обяснение посредством образи и басни, а е традиционен разказ, който се отнася до събития, станали в дълбока древност и който има за цел да обоснове обредните действия на днешните хора и въобще да установи всички форми на действие и мисъл, чрез които човек осъзнава себе си в света”. [1] В този аспект библейското повествование за насаждането на първото лозе от праотеца Ной (Бит. 9:20) e лаконична митологема за усилията на човека да култивира дивата лоза (лат. vitis), които съпровождат цялата цивилизация. Най-ранните вкаменени останки от дива лоза датират от ерата на миоцена (преди 20 милиона години), а първото известно сведение за култивирана лоза, от която днес има над 60 вида, са йероглифите на четвъртата египетска династия (2400 години пр. Хр.). [2]  

  За отбелязване е, че семитските термини за вино са заимствани от древногръцкия език или предшествалите го езици. На еврейски виното се нарича яин (в превод - нещо пресовано, тъпкано), а на гръцки - ойнос. Библията говори и за “ново вино” (евр. тирош, грц. глевкос), което е сладко и предизвиква опиянение, ако се консумира в голямо количество. [3] Първият лозар Ной се напива и е подигран от своите синове за голотата си (Бит. 9:21). Художниците от епохата на Ренесанса неслучайно прибягват до този сюжет като алюзия за поруганието на Христос. Често на фон те изобразяват грозд, който напомня за пролятата кръв на Спасителя. [4] От една страна тази митологема санкционира и ритуализира създаването и употребата на вино, но от друга проблематизира злоупотребата с него. Потопът очиства земята от греха, следователно лозата, която се споменава за първи път след потопа, може да има само положително-катартична конотация. Но ферментиралият сок на нейния плод притежава амбивалентни свойства, на които условно може да бъде приписан соларен и хтоничен смисъл. От една страна виното стимулира въображението и творчеството, издига човешкия дух на по-висше ниво, в което той изпитва екстаз и се съприкосновява с божественото. От друга страна, ако бъде премината границата на разумната консумация, виното става причина за рухване на по-нисше ниво, където отпадат моралните задръжки и се развихрят животинските инстинкти. Опиването на праотеца Ной е свързано с неговото разголване - едно не само битово, но и сакрално състояние, често срещано в обредите на езическите религии и отхвърлено от синовете му. [5] Благодарение на виното става възможно кръвосмешението между Лот и двете му дъщери след бягството им от Содом (Бит. 19:31-38). Това действие е неприемливо като актуализация на езическата йерогамия и неслучайно от него се раждат родоначалниците на два народа - моавитци и амонитци, които са идолопоклонници и врагове на евреите. В случая виното обуславя етногенезис с отрицателен знак. 

  Според една еврейска талмудическа легенда Ной намира лоза, която е изхвърлена от райската градина. На стъблото й има гроздове и след като вкусва от тях, праотецът възжелава този плод. Той засажда лозата, която израства и узрява само за един ден. Ной прави вино и пие от него. Друга легенда, заимствана в Gesta Romanorum и исляма, разказва, че дяволът склонява Ной да садят лозата заедно. Той излива върху корена й кръвта на агне, лъв, маймуна и свиня, които символизират промените в поведението на човека според градацията на неговото опиянение. [6]

  От най-дълбока древност виното влиза в състава на сакралните течности, използвани при жертвоприношения. Мелхиседек, “свещеник на Бога Всевишни”, посреща победоносния Авраам с хляб и вино и го благославя (Бит. 14:17-24). Според християнската традиция извършеното от Мелхиседек е сакрален код, който предобразява тайнството Евхаристия, основано по-късно от Христос. Спасителят е “свещеник навеки по чина Мелхиседеков” (Пс. 109:4; Евр. 5:6; 7:17).

След като Исав продава първородството си за паница леща, баща му Исаак благославя другия си син Яков и му пожелава от Бога “изобилие на жито и вино” (Бит. 27:28). Евреите познават виното и по време на живота си в Египет. Съкилийник на праведния Йосиф в затвора се оказва главният виночерпец на фараона (Бит. 40:1-23). След като Йосиф се помирява с братята си, баща му Яков ги благославя поотделно. Той възхвалява най-добрия си син Юда с думите, че връзва магарето си за лоза и пере облеклото си във вино, наречено “кръв от грозде” (Бит. 49:11-12). Това странно пране или по-скоро оцветяване символизира пряко достойството на Юда като господар (царете в древност носят дрехи, багрени в пурпур), а косвено - царската багреница на Примирителя (Христос), който според благословението ще произлезе от чреслата на Юда. В Апокалипсиса св. Йоан Богослов съзира пред Божия престол душите на праведниците, които са опрали дрехите си и са ги избелили с кръвта на Агнеца (Откр. 7:14). Това парадоксално “избелване” с червено вино е възможно само ако бъде интерпретирано в сакрален план като очищение от грехове и постигане на святост чрез кръвта, пролята от Христос на кръста.

  По време на 40-годишното скитане на евреите из пустинята богослужението се извършва в скиния (палатка). В разпоредбите си за нея Господ нарежда част от всекидневната жертва да бъде и две възлияния от четвърт хин (ок. 7 литра) вино (Изх. 29:40; повторено в Лев. 23:3 и Чис. 15:5). Как евреите успяват да се снабдяват с такова количество вино в пустинята остава загадка. Техни съгледвачи донасят от Ханаан на върлина лозова пръчка с огромен грозд и назовават долината, откъдето я вземат, Есхол, т. е. грозд (Чис. 13:24-25). Тази исполинска чепка несъмнено е хиперболизирана, но и до днес зърната на палестинското грозде достигат на дължина 6 см с общо тегло на грозда до 4 кг. С огън и меч евреите успяват да превземат обетованата земя. Лозарството става един от главните им поминъци. Археолозите установяват, че в древност над 60% от планинските склонове в страната са покрити с лозя (евр. керем). Пророк Йеремия отбелязва “лозя по самарийските височини” (31:5). Лозето, особено когато е наследствено, представлява голяма ценност в очите на евреите. Навутей е убит от цар Ахав, понеже отказва да замени или продаде лозето си (3 Цар. 21:1-16). Край къщите също има астми (Пс. 127:3). Последователните стъпки, които трябва да се предприемат за насаждане на лозе и производство на вино са описани в “песента за лозето” на пророк Исайя (5:1-7). Тъй като почвата в Палестина е скалиста, тя първо трябва да бъде очистена от камъни. Те се натрупват като ограда около лозето, която спира дивите животни като глигани (Пс. 79:14) и лисици (Пес. пес. 2:15). В лозето често се издига кула за пазене, особено по време на брането (Ис. 5:2). Лозето се връзва и прекопава веднъж или дваж годишно, а бурените се отстраняват. Малките ластари на лозите се изрязват с косер, за да се засилят главните пръчки (Лев. 25:3; Ис. 18:5). Кастрят се и изсъхналите безплодни пръчки, както предупреждава Христос в притчата си за лозата (Йоан 15:2). Накрая в камъка на лозето се “изкопава” лин (преса за вино). Западната евхаристийна иконография често прибягва до алегоричния сюжет с Христос в пресата, [7] който е заимстван и в православното изкуство (Украйна, Сърбия, Армения) през ХVІІ в. [8]

  В Палестина евреите са заобиколени от народи, които се прекланят пред лозата като свещено и даже божествено дърво, като дърво на живота, [9] и почитат виното като питие на боговете. За египтяните лозата е дърво на Озирис, за гърците и римляните - на Дионис и Бакхус, за шумерите и семитите - на Тамуз и Ваал. Ханаанските езически обичаи са бегло описани в Съдии (9:27), където се разказва как жителите на Сихем правят вино и пият “в дома на своя бог”. Пророк Исайя бичува заблудените, които с пълни чаши принасят възлияния на богинята орисница Мени (65:11). Гроздето и виното на почитащия идоли народ са смъртоносни като змийска отрова (Втор. 32:32-33). Далечно ехо от езически култ се долавя в една притча за избор на цар от дърветата, разказана в книгата Съдии. Там се твърди, че виното весели и боговете (9:13).

Авторите на Библията често употребяват образа на лозата в алегоричен смисъл. С нея се отъждествява богоизбраният народ: “Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади” (Пс. 79:9). Този образ има положителна конотация и подчертава, че евреите принасят обилен плод като лоза. Предвиждайки обръщането им към Бога, пророк Осия пише, че те “ще цъфтят като лоза, ще бъдат славни като вино ливанско” (14:8). Лек еротичен подтекст се долавя в твърдението на Пс. 127:3, че жената на този, който се бои от Господа, ще бъде “като плодовита лоза”. Гърдите на Суламит от Песен на песните са подобни на гроздове, а коремът й - на блюдо, в което не свършва ароматното вино (7:3,8). Тази алегория е пренесена и в изкуството. Западната иконографска композиция “Почивка при бягството в Египет” представя как Богородица кърми Младенеца до лоза, чиито узрели гроздове загатват за гърдите й. [10]

В повечето случаи обаче Израил се описва като лоза, обрана докрай от Бога за наказание (Йер. 8:13; срв. 6:9). Опустошението на народа се сравнява от пророк Йезекиил с изтръгната лоза, чиито пръчки са изсъхнали и откъснати (19:12). Когато евреите се отчуждават от Бога, падението им се оприличава на превръщане на благородна лоза в дива издънка (Йер. 2:21). Чуждите завоеватели, които нахлуват в обетованата земя, развалят лозето на Бога и стъпкват с нозе Неговия дял (Йер. 12:10-11).

В този дух образът, който Христос предлага за самия себе си като “истинската лоза” (Йоан 15:1) звучи като идеен контрапункт на негодната и безплодна лоза на стария Израил. В Евангелията Спасителят произнася две притчи, свързани с нашата тема - притчата за работниците в лозето, наети в различни часове на деня (Мат. 20:1-16) и притчата за злите лозари, от които лозето ще бъде отнето и предоставено на други (Мат. 21:33-41). Описанието на лозарския труд във втората притча се основава на Исайя 5:1-7.

Как древните евреи произвеждат вино? [11] Обичайното време за гроздобер е през септември. Обраните гроздове се покриват с листа и се поставят в пресата, наричана лин или жлеб, след което сокът се изстисква от тях чрез мачкане с крака от момчета, мъже или роби (Ис. 16:10; 63:1-3). По време на тъпченето царува “шумна радост” (Ис. 16:9), при което се надават викове и се пеят песни (Йер. 25:30; 48:33). Този вид труд обаче не е лек и често господарите отказват да дадат почивка, преди да се свърши работата. Праведният Йов оплаква съдбата на сиромасите с думите: “Тъпчат в линове и жадуват” (24:11). В месианските времена ще настъпи такова голямо плодородие, че тъпченето на грозде ще продължи чак до сеитбата напролет (Лев. 26:5; Амос 9:13). От първата цистерна виното се прехвърля във втора, по-ниска, където гроздовата каша може отново да се пресова например с тежък камък. След това сокът се налива в мехове или в големи делви, които побират 40 или повече литра и често са надписани с името на собственика им. Ако съдовете не се отворят, ферментиращото вино може да ги пръсне. Йов сравнява напрегнатото си желание да говори с “неотпушено вино” (32:19). След прекипяването на виното евреите го преливат от един мях в друг (Йер. 48:11). За да се засили градусът му, добавят се аромати (Пес. пес. 7:3). Добре запазена винарна с обем 95 000 литра е разкопана от археолози в Гаваон (ел-Джиб). [12] Намерени са дръжки на делви с печати на територията на царство Юдея. Израил изнася вино в Египет 1800 години пр. Хр. [13] Най-известно и търсено е виното от Хелбон до Дамаск, изпращано в Тир (Йез. 27:18) и ароматното вино от Ливан (Осия 14:8). Други останки свидетелстват за внос на вино от гръцките острови като Родос през персийския период. В развалините на дом от края на І в. в Йерусалим са открити керамични съдове за вино от Италия. [14]

  За древните евреи виното е насъщно питие, без което естествената наслада от живота не е пълна. За разлика от гърците, евреите го пият гъсто и неразводнено. Тази традиция прониква и сред римляните в Северна Африка. [15] Мъдрецът Иисус син Сирахов изброява “гроздовия сок” сред главните потребности за живота на човека (39:32). Формулата “жито, вино и дървено масло” се превръща в синоним на прехрана, ситост и благоденствие (Втор. 11:14), а тяхната липса означава разорение и гибел (Йоил 1:10). Виното е източник на удоволствие за хората. То “весели живота”, пише Еклисиаст (10:19). “Какъв живот е без вино? То е направено за веселие на човеците. Виното е радост за сърцето и утеха за душата”, възкликва Иисус син Сирахов (31:32-33). Псалом 103:15, който се чете на всяка православна вечерня, подчертава, че виното весели сърцето на човека. Пиенето на вино носи празнична атмосфера и се съпровожда от музика (Сир. 40:20). Еврейската мъдрост сравнява старото приятелство с добре отлежало вино (Сир. 8:13). Само едно нещо е по-добро от виното - любовта. В поемата Песен на песните героят и героинята изповядват, че милувките на другия са по-сладки от вино (1:1, 4:10). Запознаването с тайните на любовта се описва като влизане в “къщата за пируване” (2:4).

Както се спомена, виното влиза в състава на даровете, принасяни в жертва от евреите в скинията, а по-късно и в храма. Виното се схваща като божествено благословение и небесен дар (Втор. 7:13; Осия 2:8). То е синонимно на знанието и мъдростта. Хипостазираната Божия премъдрост предлага на малоумните и неразумните да ядат от хляба и пият от виното й (Прит. 9:5). Тя сама се сравнява с “лоза, която ражда благодат” (Сир. 24:20). Божественото вино и мляко се купуват без сребро и без плата (Ис. 55:1). В есхатологичната епоха виното ще се лее в изобилие (Йер. 31:12). “От планините вино ще капе” (Йоил 3:18) и “от всички хълмове ще потече” (Амос 9:13). На планината Сион Господ ще сложи за всички народи трапеза с най-чисти вина (Ис. 25:6). В онова време стойностите ще се преобърнат и скромните дотогава моми ще бъдат въодушевени от вино (Зах. 9:17). Месианският блян за мир и изобилие е всеки да притежава своя лоза и своя смоковница (Мих. 4:4) и да кани другите на гости под тях (Зах. 3:10).

  На много места Старият завет отхвърля със заповед и пример прекомерната консумация на вино. Особено тревожно е предупреждението на автора на Притчи Соломонови: “Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее; отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида” (23:31-32). Тук пиянството се осъжда не от икономическа или здравна гледна точка, а като причина за разврат. При пиянството настъпва отрицателна промяна на статуса и нарушение на установеното от Бога нравствено табу. Пророк Исайя с отвращение описва свещениците и пророците, които не поучават и не съдят правилно, защото са победени от вино и обезумели от сикер (28:1-7). Пророк Осия пряко свързва пиянството с идолопоклонството (4:17-18). Бог нарежда буйните младежи алкохолици, които не спазват обществените норми, да бъдат публично убити с камъни (Втор. 21:18). Въпреки мнението на мнозина протестанти, Свещеното Писание не подкрепя трезвеността като всеобщ императив, а го изисква само за някои категории хора с определена сакрална мисия. Когато основава старозаветния култ, Бог заповядва на първосвещеника Аарон и синовете му да не пият вино и силни напитки, за да не умрат (Лев. 10:9). Тази забрана има за цел да гарантира тяхната ритуална чистота. [16] В същия смисъл майката на бъдещия гигант Самсон получава заповед от ангел да се въздържа от вино и сикер (Съд. 13:4). Други членове на еврейското общество проектират върху пиенето на вино отрицанието си към религиозните обреди на съседните езически народи, които включват тази напитка. [17] Назореите дават оброк пред Бога за определен период и се въздържат не само от вино и силно питие (сикер), но даже от оцет и грозде (Чис. 6:2-4). Сектата на рехавовците в своята ревност към номадския начин на живот и патриархалните обичаи не сади лозя и не пие вино (Йер. 35:1-19; срв. 1 Цар. 1:11 по LXX). [18]

  Виното се нарича метафорично “кръв от грозде” (Бит. 49:11; Втор. 32:14; Сир. 50:17). Затова тъпченето на гроздовете понякога представя разрушителния гняв на Бога. “Аз ги тъпках в гнева Си и ги газих в яростта Си”, признава Всевишният според пророк Исайя (63:3). В Апокалипсиса Страшният съд се оприличава на “винения лин на яростта и гнева на Бога Вседържителя” (19:15). [19] Псалмопевецът се оплаква, че Бог принуждава Своя народ да изпита жестокост и го напоява с “омайно вино” (59:5; срв. Ис. 51:17,21; Йер. 13:13). Макар и рядко, за библейските автори виното служи като символ на човешкото насилие и грях. Мрачното пророчество на Йеремия е изоморфно на чаша, пълна с ярост, от която трябва да пият народите (25:15-16). По друг повод завоевателната Вавилонска империя се уподобява на златна чаша с вино. От нея вкусва и обезумява целият свят (Йер. 51:7). Този абстрактен образ се превръща в зловеща действителност, когато дворът на вавилонския цар Валтасар устройва пиршество в чест на идолите със свещените съдове, плячкосани от йерусалимския храм. Тази оргия на профанацията е прекъсната рязко от пророчеството, което Божиите пръсти написват на стената и от държавния преврат на Дарий същата нощ (Дан. 5:1-31). Особено некрофилна образност се поднася от пророк Исайя. Според него притеснителите на Израиля ще ядат собствената си плът и ще бъдат упоени от своята кръв като от ново вино (49:26). Нечестивите ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж (Прит. 4:17). В падението си те стигат дотам, че продават момичета, за да си купят вино (Йоил 3:3). Предрича се, че хората, които не се уповават на Бога, напразно садят лозя, защото няма да пият вино от тях поради наближаващия край на света (Соф. 1:13). Изнежените юдеи, които ядат, пият и се мажат с благовония, ще бъдат настигнати от бедствие (Амос 6:6). Опустошението на земята преди настъпването на месианската идилия се олицетворява от плача на гроздовия сок и болестта на лозата (Ис. 24:7).

Новият завет започва с отрицание на виното в лицето на въздържателя и обитател на пустинята св. Йоан Кръстител (Лук. 7:33). Но като фигура на прехода той принадлежи едновременно на Стария и Новия завет, както изтъква самият Христос (Мат. 11:11). И до днес не е опровергана хипотезата, че Йоан е възпитан от сектата на есеите, придържащи се към строг аскетизъм. Антитезата въздържание-невъздържание достига своя апогей, когато недокосващият вино Йоан е посечен по решение на пияния цар Ирод, взето при гуляй в двореца (Марк 6:21-29). В езическия свят лозата и виното се възприемат като растение и питие на безсмъртието главно под влияние на езическата религия на Дионис (Бакхус). Затова евреите реагират със свещен ужас, когато поклонникът на всичко гръцко Ирод подарява на Йерусалимския храм златна лоза. [20]

Враговете на Иисус Христос разпространяват слуха, че Той е “многоядец и винопиец” (Лук. 7:34) с косвеното внушение, че Той не следва ригоризма на почитания от народа Предтеча. На сватбата в Кана Христос извършва първото Си чудо, като превръща водата във вино, за да продължи тържеството (Йоан 2:1-11). Християнските екзегети са единодушни, че този акт предобразява причастието. Когато говори за нуждата от обнова на духа, за да се приеме благовестието, Спасителят си служи с образа на новото вино, наливано в стари мехове (Мат. 9:17). Преди да бъде заловен и убит, на пасхалната вечеря (седер) Иисус основава тайнството Евхаристия, в което вярващите се приобщават с Неговото тяло и кръв, като пият вино и ядат хляб, осветени в Неговото име. Този обред на вярата отчасти напомня хетските военни клетви, при които се пролива вино като алюзия за кръвта на воините или екстатичното разкъсване и поглъщане на божеството в мистериите на Дионис и други религии, но се различава от тях по своя мистичен и безкръвен характер като актуализация и реминисценция за Христовата жертва. [21] Духовната геометрия на виното в причастието е не само хоризонтална - като средство за постигане на общение и приятелство с хората, а и вертикална - като средство за сливане с Бога (теозис). Пиететът на християнските народи към виното и хляба като елементи на Евхаристията стига дотам, че изключва например възможността с тях да се извършват магии. [22] Твърдението, че виното е забранено от исляма поради употребата му в Евхаристията е абсурдно. [23] В този и редица други пунктове мюсюлманството изпитва въздействието на древните християнски и манихейски монаси, мнозина от които са пълни въздържатели. Христос развива старозаветната тема за месианския пир, който задължително включва и пиене на вино, като предсказва, че ще дойдат мнозина от четирите посоки и ще насядат на трапеза в Царството Божие (Мат. 8:11; Лук. 13:29). На кръста римските войници поднасят на Христос вино, ароматизирано със смирна, но Той отказва да пие, за да посрещне смъртта с будно съзнание (Марк 15:23).

На Петдесетница Духът се излива изобилно над апостолите, които в екстаз проговарят на чужди езици. Тълпата в Йерусалим им се подиграва, понеже смята, че те са се напили със сладко вино (Деян. 2:13). Имайки предвид това уникално събитие, св. ап. Павел увещава ефесяните да не се опиват с вино, което води до разврат, а да се изпълват с Дух (5:18). Той дава оброк като назорей, за да не настрои срещу себе си юдеохристияните, и не пие вино известно време (Деян. 18:18). [24] В посланието си до римляните св. Павел отхвърля яденето на месо, пиенето на вино и всичко друго, ако то е в състояние да съблазни ближните (14:21). Кандидатите за епископи в ранната Църква не трябва да са пияници, а дяконите - пристрастени към вино. Жените им също следва да бъдат трезвени (1 Тим. 3:3,8,11). Ап. Павел категорично забранява на християните да не контактуват с пияници и заявява, че пристрастените към вино няма да наследят Царството Божие (1 Кор. 5:11, 6:10). Привързан към принципа на умереността, в същото време ап. Павел съветва ученика си Тимотей да не пие само вода, а да включва в менюто си и малко вино по здравословни причини (1 Тим. 5:23).

И в Новия завет не винаги виното носи положителен знак. В подобна перспектива Христос в Гетсиманската градина вижда надвисналите над Него страдания като чаша вино, която трябва да изпие (Мат. 26:39,42). Хората, които в края на времената ще се поклонят на Антихриста, ще пият “вино неразводнено” от чашата на Божията ярост (Откр. 14:11). Тази картина се базира на псалом 74:9, където се предсказва, че нечестивите ще изцедят и изпият дори дрождите от Божията чаша. Ангели изливат върху земята седем чаши с порази (16:1-21). Вавилонската блудница като противоположност на Църквата държи чаша, пълна не с причастие, а “с гнусотии и нечистота от блудството й”. Тя е пияна не от вино, а “от кръвта на светиите” (17:4-6). С блудството й се опиват царете и всички народи (18:2-3).

Освен виното, Библията споменава и друга напитка - т. нар. “силно питие” (евр. сикер). То е може би заимствано от Месопотамия. Определя се като вид бира, приготвена от ечемик или други зърнени храни. Подобно на виното сикерът извежда човека от равновесие и проваля нормалните социални контакти. Затова писателят на Притчи Соломонови окачествява виното като присмехулник, а сикера като размирник (20:1). Според него царете трябва да се въздържат от вино, а князете от сикер, защото има опасност да забравят Божия закон и да потискат поданиците си (31:4-5). В замяна на това той препоръчва да се даде вино и сикер на бедните и огорчените, за да изпаднат в еуфория и да забравят страданията си (31:6-7). На пръв поглед тази препоръка изглежда демагогска и нехуманна, но тя е оправдана поради дълбоката й психологическа мотивация. 

Любопитно влияние на Библията се наблюдава и днес в производството на шампанско. След двойния обем от 1,5 литра, наречен магнум, се нарежда мярката Йеровоам (четири бутилки), наименована по първия цар на Израилското царство (3 Цар. 12:20); Ровоам (шест бутилки) - син на Соломон и негов приемник като цар на Юда (3 Цар. 11:43); Матусал (осем бутилки), живял 969 години (Бит. 5:21-27). Трите най-големи мерки са отделени за царете на Асирия и Вавилон: Салманасар - 12 бутилки (4 Цар. 17:3); Валтасар - 16 бутилки (Дан. 7:1); Навуходоносор, който превзема Йерусалим - 20 бутилки (4 Цар. 25:1-4). [25]  



[1] Ricoeur, P. The Symbolism of Evil. Boston, 1969, p. 5.

[2] Пелях, М. А. Справочник виноградаря. М., 1981; Зайков, Ил., Ив. Дионисиев, Г. Петров. Книга за виното. Пловдив, 1982; Радулов, Л. Н., Д. Бабриков, Ст. Георгиев. Ампелография с основи на винарство. С., 1992. По някои сведения лозата е позната в Палестина от 3000 години пр. Хр. (Шиваров, Н. Библейска археология. С., 1992, с. 207). Книгата на Шиваров, която копира друга със същото заглавие от Ив. Марковски (1929 и 1948), е конгломерат от очерци по най-различни теми, сред които чистата археология заема незначително място.

[3] Монографията на адвентиста Samuele Bacchiocchi, Wine in the Bible: A Biblical Study on the Use of Alcohol Beverages (Berrien Springs, MI, 1989, 115 p.) прави опит да отрече, че под “вино” Библията няма предвид ферментирало питие.

[4] Coltellacci, S. Studi belliniani. La Derisione di NoÀ ´ Besan¸on. - In: Giorgione e la cultura veneta tra ‘400 e ‘500: mito, allegoria, analisi iconologica. Pres. di M. Calvesi. Roma, 1981, 80-87, ill. 1-12.

[5] Allen, D. C. The Legend of Noah: Renaissance Rationalism in Art, Science and Letters. Urbana (IL), 1963; Lewis, J.-P. A Study of the Interpretation of Noah and the Flood in Jewish and Christian Literature. 2nd ed. Leiden, 1978; Chopineau, J. etc. Noé, l’homme universel. Bruxelles, 1981. Срв. преведената от мен книга на [Берлиц, Ч.]. По следите на Ноевия ковчег. Велико Търново, 1997.

[6] Раппопорт, А. Древен Израел. Т. 1. С., 1997, 194-195.

[7] Thomas, A. Die Darstellung Christi in der Kelter. Eine theologische und kulturhistorische Studie. Dòsseldorf, 1936.

[8] Сак, Л. М. УкраÎньска iкона “Христос в точилi” ХVІІ ст. та iÎ нiдерландський графiчний прообраз. - В: УкраÎнське мистецтво у мiжнародних зв’язках. Киiв, 1983, 84-90; Медаковић, Д. Барокне теме српске уметности. - Зборник за ликовне уметности, 15, 1979, 343-353; Meinardus, O. F. A. The Iconography of the Eucharistic Christ in the Armenian Churches of Nea Julfa. - Oriens Christianus, 1974, No 2, 134-135.

[9] Срв. Leonardi, E. Ampelos. Il simbolo della vita nell’arte pagana e palaeochristiana. Milano, 1947.

[10] Mundy, E. J. Gerard David’s Rest on the Flight into Egypt: Further Additions to Grape Symbolism. - Simiolus, 1981-1982, No 4, 211-222, ill. 1-10. Според Стефан Бан символиката на изображенията на грозде в западното изкуство определено е еротична (Bann, S. The True Vine: On Visual Representation and the Western Tradition. Cambridge, 1989, 27-101).

[11] Seltman, C. Wine in the Ancient World. London, 1957.

[12] Шиваров, Н. Цит. съч., с. 209.

[13] Пак там, с. 208.

[14] Coogan, M. Wine. - In: The Oxford Companion of the Bible. Ed. by B. M. Metzger and M. D. Coogan. New York and Oxford, 1993, 799-800.

[15] Augustinus. Confessiones VІ.ІІ.2; Аврелий Августин, св. Изповеди. С., 1993, с. 85.

[16] Срв. Douglas, M. In the Wilderness: The Doctrine of Defilement in the Book of Numbers. Sheffield, 1993.

[17] Kircher, K. Die sakrale Bedeutung der Weines im Altertum. Berlin, 1910; 2. Aufl. Berlin und New York, 1970; Michalowski, P. The Drinking Gods: Alcohol in Mesopotamian Ritual and Mythology. - In: Drinking in Ancient Societies: History and Culture of Drinking in the ancient Near east. Ed. by L. Milano. Padova, 1994.

[18] Charlesworth, J. H. Greek, Persian, Roman, Syrian, and Egyptian Influences in the Early Jewish Theology: A Study of the History of the Rechabites. - In: Hellenica et Judaica. Hommages ´ Valentin Nikiprowetzky. Éd. A. Caquot et M. Hadar. Leiden et Paris, 1986, 219-243; McKane, W. Jeremiah and the Rechabites. - Zeitschrift für alttestamentliche Wissenschaft, 100, 1988, Supplement, 106-123.

[19] Tasker, R. V. G. The Biblical Doctrine of the Wrath of God. London, 1951; Hanson, A. T. The Wrath of the Lamb. London, 1957; Pines, S. Wrath and Creatures of Wrath in Pahlavi, Jewish and New Testament Sources. - In: Irano-Judaica. Ed. by S. Shaked. Leiden, 1982.

[20] Josephus. Antiquitates Judaicae 15,395; Bellum Judaicum 5,210.

[21] Срв. Иванов, В. В. Вино. - В: Мифы народов мира. Энциклопедия. Гл. ред. С. А. Токарев. Т. 1. М., 1980, 236-237; Маразов, Ив. Траките и виното. Русе, 2000.

[22] Маринов, Д. Избрани произведения. Т. 1. Народна вяра и религиозни народни обичаи. С., 1981, с. 100.

[23] Азбука христианства. Словарь-справочник важнейших понятий и терминов христианского учения и обряда. Сост. А. Удовенко. М., 1997, с. 46.

[24] Koet, B. J. Why Did Paul Shave His Hair (Acts 18:18)? Nazirate and Temple in the Book of Acts. - In: The Centrality of Jerusalem: Historical Perspectives. Ed. by M. Poortuis and C. Safrai. Kampen, 1996, 114-127.

[25] Coogan, M. Op. cit., p. 800.

 

Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
               

Архимандрит Павел Стефанов



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!