Св. Юстин Попович

Православието
като философия на живота

Съдържание:

Книгата се издава с разрешението и благословението на Черногорския митрополит Амфилохий, най-близкото духовно чедо и наследник на отец Юстин.

Манастир "Св. Георги Зограф", Света Гора, Атон

 


Библиотека

 

ISBN: 0-7897-0367-X

Твърди корици

120 страници



ПРЕДГОВОР КЪМ СРЪБСКОТО ИЗДАНИЕ

        Това е една рядка книга от рядък писател. Авторът Юстин (Благой) Попович се родил на Благовещение, 1894 г. във Враня от баша Спиридон и майка Анастасия. Своето образование той получил в Богословската академия "Св. Сава" в Белград, в Оксфордския университет и накрая в Атина, където защитава докторска степен по богословие. Познал рано суетата и преходността на земния живот, той се замонашил рано. Като монах Юстин се отдал изцяло на богословието, поради което не желаел да приеме епископското достойнство, което му предлагали. Работил повече от година като учител по богословие (Карловци, Призрен, Битоля) докато най-накрая намерил мястото на своето призвание професор по богословие в Белградския университет. След края на Втората световна война бил принуден да напусне катедрата си и столицата и да се оттегли в един малък манастир, където и сега като молитвеник и постник, продължава неуморно духовната си и книжовна дейност.

        Първият труд на Юстин Попович бил посветен на Достоевски. Студията била писана в Оксфорд на английски език, а по-късно преведена и отпечатана на сръбски. Тя била истинска духовна и литературна сензация. По преценката на специалисти този труд е една най-добрите студии въобще за гениалния руски писател.

        С йеромонах д-р Ириней Джорджевич, по-късно епископ Далматински, Юстин Попович дълги години работел като редактор в "Християнски живот". Сътрудничил и на "Християнска Мисъл", едно наистина елитарно религиозно-философско списание. Тогава се появили два големи тома на неговия капитален труд "Догматика на православната Църква", която го направила прочут в целия православен свят.

        Но по наше мнение, този най-нов труд на Юстин Попович "Светосавието като философия на живота" надминава всичко, което този велик духовник е написал досега - като национално съзнание и църковност, като простота и ярка словесност, и, най-важното, като твърда християнска убеденост и младежки плам, който привлича неудържимо.

Юстин е безпощаден в критиката си към Европа, защото "няма съмнение, казва той, цяла Европа е минирана с вулканични противоречия, които ако не бъдат разрешени, може скоро да експлоадират и окончателно да унищожат европейската култура". Но след подробнен и остър анализ на европейската култура и измислените сурогати на християнството (хуманизъм, позитивизъм, еволюционизъм и др.) авторът всъщност не предвижда унищожаване на тази култура, но по-скоро плаче над нейния гроб.

        Какво следва от това? Че учението на св. Сава - светосавието е за сърбите, но не само за тях. То не е друго, а православие, предадено чрез сръбския опит, изявявано в богоугодни личности и най-напред в св. Сава Неман. Терминът "Светосавие" е създаден в наше време от младите професори и студенти от Белградския богословски факултет и вече се е наложил в употреба при сърбите. Но в тази Юстинова книга Светосавието за първи път се представя систематично като пълна и завършена философия на живота. "Св. Сава е най-мъдрият и най-голям сръбски философ."

        Забележително е, че тези лекции са били адресирани към сръбската образована младеж и студенти, и че са четени по време на немската окупация - време на незапомнено мъчение на сръбския народ от страна на пет външни врагове и два вътрешни. Както Готлиб Фихте по време на страданията (макар и леки) и униженията на немския народ от страна на Наполеон, оправдавал и окуражавал своя народ със своите знаменити "Беседи към немския народ", така и Юстин с тези свои беседи един единствен докато е траела Втората световна война през цялото време е повдигал духа и националната гордост на сръбската младеж като наследница и ностелка на най-светлата и най-възвишена философия на живота в целия свят. Тия беседи на сръбския духовник, пълни със сърдечна свежест, интелектуална сила и изключителна смелост, ще бъдат винаги добре дошли за сръбската научна младеж, никога не ще остареят. Те ще бъдат духовна храна и за бъдещите поколения, пътепоказател и защита от всяко объркване и негативност; като дъждобран и като чадър ще предпазват народната душа от страх и отчаяние по време на тежки бури и от злоупотреби на свободата когато слънцето грее в мирни времена.

      Сръбският народ все още живее в конвулсиите на мъка и болка, но живее, ще живее и ще пребъде. Нека тази рядка книга от рядък писател да му помогне да живее по-пълноценен, по-светъл и по-силен живот.

Америка, 1953 г.

Еп. Николай