ПОСЛАНИЕ НА ИЕРЕМИЯ *


* Това послание е преведено от гръцки.



1

[1:1]  Препис от посланието, що Иеремия изпрати до ония, които щяха да бъдат отведени пленници във Вавилон от вавилонския цар, за да им извести, каквото му бе заповядано от Бога.
[1:2]  Заради греховете, с които съгрешихте пред Бога, ще бъдете отведени пленници във Вавилон от Навуходоносора, вавилонски цар.
[1:3]  Като влезете във Вавилон, вие ще стоите там много години, и дълго време, дори до седем рода, а след това Аз ще ви изведа оттам с мир.
[1:4]  Сега ще видите във Вавилон богове сребърни, златни и дървени, на рамена носени, които внушават страх на езичниците.
[1:5]  Пазете се, да не заприличате и вие на другоплеменниците, и страхът пред тях да не обхване и вас. Като видите тълпата отпреде и отзаде им да се покланя пред тях, кажете си в ума: Тебе трябва да се покланяме, Владико!
[1:6]  Защото Моят Ангел е с вас, и той е защитник на вашите души.
[1:7]  Езикът на тия богове е издялан от художник, и те сами са обковани със злато и сребро; но те са лъжливи и не могат да говорят.
[1:8]  И като за девица, която обича украшения, езичниците взимат злато и правят венци върху главите на своите богове.
[1:9]  Бива и това, че жреците крадат от своите богове златото и среброто и го употребяват за себе си;
[1:10]  отделят от него и на блудниците под техния покрив; украсяват тия златни, сребърни и дървени богове с дрехи като люде.
[1:11]  Но те се не избавят от ръжда и молец, макар и да са облечени в пурпурна дреха.
[1:12]  В капището изтриват от лицето им праха, който по тях е твърде много.
[1:13]  Ето един, който има и скиптър като човек - съдия на страната, но той не може да умъртви виновния пред него.
[1:14]  Има меч в дясна ръка и секира, а сам себе си не може защити от войска и разбойници; оттук се познава, че те не са богове; и тъй, не бойте се от тях.
[1:15]  Защото, както строшен съд става безполезен за човека, тъй и техните богове.
[1:16]  Откак ги турят в капищата, очите им са пълни с прах от нозете на влизащите.
[1:17]  И както у оногова, който е оскърбил царя, се затварят входовете на жилището, кога го отвеждат на смърт, тъй техните капища пазят жреците им с врати, брави и завори, за да ги не ограбят разбойници;
[1:18]  жреците палят за тях свещници, и повече отколкото за себе си, а те ни едного от тях не могат да видят.
[1:19]  Те са като греда вкъщи; сърцата им, казват, ги ядат червеи земни и сяждат тях сами и дрехата им - а те не усещат.
[1:20]  Лицата им са черни от кадежа в капищата.
[1:21]  По тялото им и по главите им кацат прилепи, лястовици и други птици, лазят по тях и котки.
[1:22]  От това ще разберете, че те не са богове; затова не се бойте от тях.
[1:23]  Ако някой не очисти от ръжда златото, с което са обковани за украса, те няма да лъщят; и когато са ги изливали, те не са усещали.
[1:24]  За висока цена са купени, а дух у тях няма.
[1:25]  Бидейки безноги, биват носени на рамена, като показват с това своята нищожност пред людете; засрамват се и ония, които им служат;
[1:26]  защото, ако паднат наземи, те сами не могат да станат; също, ако някой ги постави прави, не могат сами да се движат и, ако някой ги наведе, не могат да се изправят; но турят отпреде им дарове, като пред мъртви.
[1:27]  Жреците продават жертвите им и злоупотребяват с тях; също и жените им солят част от тях и нищо не отделят ни за сиромах, ни за болен.
[1:28]  До жертвите им се допират жени нечисти и родилки. И тъй, след като узнахте от това, че те не са богове, не бойте се от тях.
[1:29]  Та как да ги наречем богове? Жени принасят жертви на тия сребърни, златни и дървени богове.
[1:30]  И в капищата им жреците седят с раздрани дрехи, с обръснати глави и бради и с непокрити глави:
[1:31]  реват те с писък пред своите богове, както други на помен за умрели.
[1:32]  Някои от техните дрехи жреците си вземат и обличат с тях жените и децата си.
[1:33]  Ако изпитват от някого зло или добро, - не могат да отплатят; не могат да поставят цар, ни да го свалят.
[1:34]  Също ни богатство, ни дори дребна медна монета те не могат да дадат. Ако някой им обещае оброк и го не даде, - не го изискват.
[1:35]  От смърт човека не избавят, нито слаб от силен отърват;
[1:36]  на сляп човек зрение не ще възвърнат; на човек в нужда не ще помогнат;
[1:37]  към вдовица не ще покажат състрадание и на сирак не ще направят добро.
[1:38]  Тия дървени и обковани със сребро и злато богове са като планински камъни, - и които им служат, ще се посрамят.
[1:39]  Та как може да се помисли или каже, че те са богове?
[1:40]  При това и самите халдейци ги не зачитат: кога видят ням, който не може да говори, довеждат го при Ваала и молят да проговори, като че Ваал може да чувствува.
[1:41]  И като забележат това, не могат да ги оставят, защото са неразумни.
[1:42]  Жените, превързани с тръстикови връзки, седят на улиците, палейки кадиво от маслинени трици.
[1:43]  И кога някоя от тях, увлечена от минувача, преспи с него - укорява другарката си, че не се е удостоила със същото, като нея, и че превръзката й не е скъсана.
[1:44]  Всичко, което се върши у тях, е лъжливо. Затова как може да се мисли или говори, че те са богове?
[1:45]  Направени са те от художници и златари; нищо друго не стават, освен това, каквото художниците са искали да ги направят.
[1:46]  И които ги правят, не са дълговечни;
[1:47]  та как направените от тях могат да бъдат богове? Те оставиха след себе си лъжа и срам на своите потомци.
[1:48]  Кога ги сполети война и бедствия, жреците се съветват помежду си, де да се скрият с тях.
[1:49]  Та как да се не разбере, че ония, които сами се не спасяват ни от войни, ни от бедствия, не са богове?
[1:50]  Понеже те са дървени и обковани със злато и сребро, може да се познае, че те са лъжа; на всички народи и царе ще стане ясно, че те не са богове, а работа на човешки ръце, и в тях няма никакво божествено действие.
[1:51]  Та кой след това не ще разбере, че те не са богове?
[1:52]  Цар на страната те не поставят, дъжд на людете не дават;
[1:53]  съд не отсъждат, обиден не защищават, понеже са безсилни
[1:54]  като врани, които се намират между небе и земя. Защото и тогава, кога пламне капището на боговете дървени или обковани със злато и сребро, жреците им ще избягат и ще се спасят, - а те сами, като греди посред, ще изгорят.
[1:55]  Ни на цар, ни на врагове те не могат се опря. Та как може да се приеме или помисли, че те са богове?
[1:56]  Ни от крадци, ни от грабители не могат опази себе си тия богове, дървени и обковани със сребро и злато:
[1:57]  като ги надминават по сила, те свалят златото, среброто и дрехите, които са на тях, и отиват си с плячката, а тия не могат сами на себе си да помогнат.
[1:58]  Затова, по-добре е цар, който показва храброст, или полезен вкъщи съд, който стопанинът употребява, нежели лъжливи богове; или по-добре е врата вкъщи, която пази в нея имота, нежели лъжливи богове, или по-добре е дървен стълб в царски палат, нежели лъжливи богове.
[1:59]  Слънце, месечина и звезди, бидейки светли и пращани за потреба, са благопослушни.
[1:60]  Тъй и светкавицата всеки път, кога се явява, се вижда ясно; тъй и вятърът на всяка страна вее.
[1:61]  И облаците, кога им Бог заповяда да минат над цяла вселена, изпълнят заповедта.
[1:62]  Също огънят, който се праща отгоре да изтреби планини и гори, извършва отреденото; а тия не приличат на тях ни по вид, ни по сила.
[1:63]  Та как може да се помисли или каже, че те са богове, когато не са силни ни съд да съдят, ни добро да правят на людете?
[1:64]  И тъй, като знаете, че те не са богове, не бойте се от тях.
[1:65]  Царе те не ще прокълнат, нито благословят;
[1:66]  личби не ще покажат на небето и пред народите; не ще осветлят като слънцето и не ще озарят като месечината.
[1:67]  Зверовете са по-добри от тях: като избягнат под заслон, могат да си помогнат.
[1:68]  И тъй, от нищо ние не виждаме, че те са богове; затуй не бойте се от тях.
[1:69]  Както плашило в градина нищо не овардя, тъй и техните дървени, обковани със злато и сребро богове.
[1:70]  Също тъй техните дървени, обковани със злато и сребро богове, са като трънов храст в градина, върху който кацат всякакви птици, тъй и на труп, хвърлен в тъмнина.
[1:71]  От пурпура и багреницата, които се скапват на тях, вие може да разумеете, че те не са богове; та най-после и те сами ще бъдат сядени и ще бъдат за позор в страната.
[1:72]  И тъй, по-добре е човек праведен, който няма идоли, защото той е далеч от позор.