КНИГА ПРИТЧИ СОЛОМОНОВИ



1

[1:1]  Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,
[1:2]  за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;
[1:3]  за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;
[1:4]  да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост.
[1:5]  Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,
[1:6]  за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.
[1:7]  Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.
[1:8]  Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,
[1:9]  защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.
[1:10]  Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;
[1:11]  ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,
[1:12]  жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;
[1:13]  да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;
[1:14]  ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", -
[1:15]  синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,
[1:16]  защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:
[1:17]  не напразно се разпъва мрежа пред птици.
[1:18]  Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.
[1:19]  Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.
[1:20]  Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
[1:21]  проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч:
[1:22]  "докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?
[1:23]  Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.
[1:24]  Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;
[1:25]  и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.
[1:26]  Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,
[1:27]  кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.
[1:28]  Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят.
[1:29]  Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;
[1:30]  задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,
[1:31]  затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.
[1:32]  Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;
[1:33]  но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."

2

[2:1]  Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми,
[2:2]  тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление;
[2:3]  ако призоваваш знанието и викаш към разума;
[2:4]  ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, -
[2:5]  ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога.
[2:6]  Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум;
[2:7]  Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно;
[2:8]  Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии.
[2:9]  Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека.
[2:10]  Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти,
[2:11]  тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди,
[2:12]  за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа,
[2:13]  от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища;
[2:14]  от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала,
[2:15]  чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки;
[2:16]  за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си,
[2:17]  която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог.
[2:18]  Домът й води към смърт, и пътеките й - към мъртъвци;
[2:19]  никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота.
[2:20]  Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните;
[2:21]  защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея;
[2:22]  а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните - изкоренени от нея.

3

[3:1]  Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди;
[3:2]  защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир.
[3:3]  Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, -
[3:4]  и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците.
[3:5]  Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум.
[3:6]  Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки.
[3:7]  Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото:
[3:8]  това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости.
[3:9]  Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, -
[3:10]  и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст.
[3:11]  Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение;
[3:12]  защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.
[3:13]  Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, -
[3:14]  защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато:
[3:15]  тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея.
[3:16]  В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;)
[3:17]  пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни.
[3:18]  Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.
[3:19]  Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата;
[3:20]  чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса.
[3:21]  Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, -
[3:22]  и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.
[3:23]  Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне.
[3:24]  Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен.
[3:25]  Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци;
[3:26]  защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка.
[3:27]  Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори.
[3:28]  Не казвай на приятеля си: "иди си и дойди пак, и утре ще ти дам", кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.)
[3:29]  Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе.
[3:30]  Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло.
[3:31]  Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му;
[3:32]  защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение.
[3:33]  Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя.
[3:34]  Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.
[3:35]  Мъдрите ще наследят слава, а глупците - безславие.

4

[4:1]  Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите,
[4:2]  защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед.
[4:3]  Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си;
[4:4]  и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей.
[4:5]  Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми.
[4:6]  Не я оставяй, - и тя ще те пази; обичай я, - и тя ще те варди.
[4:7]  Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум.
[4:8]  Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш,
[4:9]  ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона.
[4:10]  Слушай, синко, и приеми думите ми, - и ще ти се умножат годините на живота.
[4:11]  Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки.
[4:12]  Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш.
[4:13]  Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот.
[4:14]  Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите;
[4:15]  остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини;
[4:16]  защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение;
[4:17]  защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж.
[4:18]  Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне.
[4:19]  А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат.
[4:20]  Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми;
[4:21]  да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си:
[4:22]  защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.
[4:23]  От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.
[4:24]  Отхвърли от себе си лъжливостта на устата, и лукавството на езика от себе си отдалечи.
[4:25]  Очите ти нека гледат право, и клепките ти да бъдат насочени право пред тебе.
[4:26]  Обмисли пътеката за ногата си, и всички твои пътища да бъдат яки.
[4:27]  Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото
[4:28]  (защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени.
[4:29]  Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).

5

[5:1]  Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми,
[5:2]  за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;)
[5:3]  защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло;
[5:4]  но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч;
[5:5]  нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до преизподнята.
[5:6]  Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота й, пътищата й са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш.
[5:7]  И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми.
[5:8]  Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата й,
[5:9]  за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител;
[5:10]  за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща.
[5:11]  И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, -
[5:12]  и ще кажеш: "защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение,
[5:13]  защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си:
[5:14]  безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!"
[5:15]  Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.
[5:16]  Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци - по стъгдите;
[5:17]  нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе.
[5:18]  Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост,
[5:19]  с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждай постоянно.
[5:20]  И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда?
[5:21]  Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки.
[5:22]  Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат:
[5:23]  той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.

6

[6:1]  Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,
[6:2]  ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.
[6:3]  Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;
[6:4]  не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,
[6:5]  спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.
[6:6]  Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.
[6:7]  Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;
[6:8]  но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)
[6:9]  Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?
[6:10]  Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:
[6:11]  и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)
[6:12]  Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,
[6:13]  намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;
[6:14]  в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.
[6:15]  Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление.
[6:16]  Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му:
[6:17]  очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,
[6:18]  сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,
[6:19]  лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.
[6:20]  Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;
[6:21]  вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.
[6:22]  Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе:
[6:23]  защото заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота,
[6:24]  за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.
[6:25]  Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,
[6:26]  защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.
[6:27]  Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?
[6:28]  Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?
[6:29]  Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина.
[6:30]  Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен;
[6:31]  хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.
[6:32]  Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:
[6:33]  бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,
[6:34]  защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,
[6:35]  няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.

7

[7:1]  Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)
[7:2]  Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.
[7:3]  Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.
[7:4]  Кажи на мъдростта: "ти ми си сестра!" и наречи разума твой сродник,
[7:5]  за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.
[7:6]  Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,
[7:7]  и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,
[7:8]  който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,
[7:9]  по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.
[7:10]  И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,
[7:11]  бъбрива и необуздана, нозете й се не спират вкъщи:
[7:12]  ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.
[7:13]  Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;
[7:14]  "мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;
[7:15]  затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих те;
[7:16]  с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;
[7:17]  спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;
[7:18]  дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,
[7:19]  защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;
[7:20]  кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние."
[7:21]  С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.
[7:22]  Веднага той тръгна подире й, както вол отива на клане (и както псе - на верига), както елен - на изстрел,
[7:23]  докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.
[7:24]  И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.
[7:25]  Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките й,
[7:26]  защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:
[7:27]  нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.

8

[8:1]  Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?
[8:2]  Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;
[8:3]  тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:
[8:4]  "към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!
[8:5]  Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, - на разум.
[8:6]  Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда;
[8:7]  защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми;
[8:8]  всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство;
[8:9]  те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.
[8:10]  Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато;
[8:11]  защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея.
[8:12]  Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание.
[8:13]  Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.
[8:14]  Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.
[8:15]  Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват;
[8:16]  чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.
[8:17]  Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;
[8:18]  у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда;
[8:19]  плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро.
[8:20]  Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,
[8:21]  за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)
[8:22]  Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
[8:23]  отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.
[8:24]  Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.
[8:25]  Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,
[8:26]  когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
[8:27]  Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,
[8:28]  когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,
[8:29]  когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, -
[8:30]  аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,
[8:31]  веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.
[8:32]  И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища!
[8:33]  Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.
[8:34]  Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми!
[8:35]  Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа;
[8:36]  а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат."

9

[9:1]  Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
[9:2]  закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
[9:3]  проводи слугите си да възвестят от градските височини:
[9:4]  "който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
[9:5]  "дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
[9:6]  оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."
[9:7]  Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.
[9:8]  Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
[9:9]  дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
[9:10]  Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
[9:11]  защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
[9:12]  (Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.)
[9:13]  Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира,
[9:14]  сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града,
[9:15]  за да вика минувачите, които си вървят право по пътя:
[9:16]  "който е глупав, да свърне тука", и на малоумния казва:
[9:17]  "крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен".
[9:18]  И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.) Притчи Соломонови.

10

[10:1]  Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга на майка си.
[10:2]  Неправедни съкровища не докарват полза, а правда от смърт избавя.
[10:3]  Господ не ще допусне да гладува душата на праведника, а богатството на нечестивците ще изтръгне.
[10:4]  Ленива ръка докарва сиромашия, а ръката на прилежните обогатява.
[10:5]  Който събира през лятото, е разумен син, а който спи през жетва, е безпътен син.
[10:6]  Благословия почива върху главата на праведника, а насилие затваря устата на беззаконните.
[10:7]  Споменът за праведника ще пребъде благословен, а името на нечестивците ще стане омразно.
[10:8]  Мъдрият по сърце възприема заповеди, а глупавият на уста ще се препъне.
[10:9]  Който ходи в непорочност, ходи безопасно; а който изкривява пътищата си, ще бъде наказан.
[10:10]  Който намигва с очи, докарва беда, а глупавият на уста ще се препъне.
[10:11]  Устата на праведника са извор на живот, а насилие затваря устата на беззаконните.
[10:12]  Омразата подига раздори, а любовта покрива всички грехове.
[10:13]  В устата на разумния има мъдрост, а за гърба на глупеца - пръчка.
[10:14]  Мъдрите спазват знанието, а устата на глупеца са близка гибел.
[10:15]  Имотът на богатия е негов укрепен град, съсипия за бедните е тяхната немотия.
[10:16]  Трудът на праведника води към живот, успехът на нечестивеца - към грях.
[10:17]  Който пази поука, той е в пътя към живота; а който отхвърля изобличение, лута се.
[10:18]  Който крие омраза, има лъжливи уста; а който разглася клевета, е глупав.
[10:19]  При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен.
[10:20]  Езикът на праведника е отбор сребро, а сърцето на нечестивите е нищожество.
[10:21]  Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум.
[10:22]  Благословението Господне - то обогатява, и не принася със себе си тъга.
[10:23]  За глупеца да върши нещо престъпно е като забава, а на разумния човек е свойствена мъдростта.
[10:24]  От което се нечестивец бои, то ще го и постигне, а желанието на праведниците ще се изпълни.
[10:25]  Както вихър минава, тъй и нечестивецът ще изчезне; а праведникът е върху вечни основи.
[10:26]  Каквото е оцет за зъби и дим за очи, това е и ленивецът за ония, които го пращат.
[10:27]  Страхът Господен придава дни, а годините на нечестивците ще се скратят.
[10:28]  Очакванието на праведниците е радост, а надеждата на нечестивците ще загине.
[10:29]  Пътят Господен е крепост за непорочния и страх за ония, които вършат беззаконие.
[10:30]  Праведникът не ще се поколебае вовеки, а нечестивците не ще живеят дълго на земята.
[10:31]  От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен.
[10:32]  Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

11

[11:1]  Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно.
[11:2]  Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.)
[11:3]  Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.
[11:4]  Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.
[11:5]  Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.
[11:6]  Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.
[11:7]  Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.
[11:8]  Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът.
[11:9]  Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.
[11:10]  Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.
[11:11]  С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.
[11:12]  Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.
[11:13]  Който ходи да клюкарствува, издава тайна, но верният човек таи работата.
[11:14]  Дето няма управа, народът отпада, а дето има много съветници, благоденствува.
[11:15]  Който поръчителствува за другиго, зло си докарва, а който мрази поръчителство, е в безопасност.
[11:16]  Добронравна жена придобива слава (за мъжа, а жена, която мрази правда, е връх на безчестие. Ленивците са немотни), а трудолюбивите придобиват богатство.
[11:17]  Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си.
[11:18]  Нечестивият върши нетрайна работа, а на оня, който сее правда, наградата е истинска.
[11:19]  Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си.
[11:20]  Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни.
[11:21]  Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси.
[11:22]  Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна.
[11:23]  Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв.
[11:24]  Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден.
[11:25]  Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен.
[11:26]  Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение.
[11:27]  Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира.
[11:28]  Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят.
[11:29]  Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце.
[11:30]  Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича.
[11:31]  Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.

12

[12:1]  Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е.
[12:2]  Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди.
[12:3]  Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен.
[12:4]  Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му.
[12:5]  Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство.
[12:6]  Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.
[12:7]  Злочестина докосне ли нечестивците, те изчезват, а домът на праведните си стои.
[12:8]  Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение.
[12:9]  По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб.
[12:10]  Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко.
[12:11]  Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.)
[12:12]  Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд.
[12:13]  Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.)
[12:14]  От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му.
[12:15]  Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър.
[12:16]  Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.
[12:17]  Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама.
[12:18]  Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.
[12:19]  Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език - само за миг.
[12:20]  В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците - радост.
[12:21]  На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини.
[12:22]  Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.
[12:23]  Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.
[12:24]  Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък.
[12:25]  Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.
[12:26]  Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда.
[12:27]  Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен.
[12:28]  В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.

13

[13:1]  Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
[13:2]  От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло.
[13:3]  Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
[13:4]  Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
[13:5]  Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
[13:6]  Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
[13:7]  Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.
[13:8]  С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.
[13:9]  Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)
[13:10]  От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват.
[13:11]  Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава.
[13:12]  Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот.
[13:13]  Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде.
[13:14]  (У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.)
[13:15]  Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
[13:16]  Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.
[13:17]  Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.
[13:18]  Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение.
[13:19]  Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
[13:20]  Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
[13:21]  Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
[13:22]  Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
[13:23]  Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
[13:24]  Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
[13:25]  Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
[13:26]  Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.

14

[14:1]  Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
[14:2]  Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
[14:3]  В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
[14:4]  Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
[14:5]  Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
[14:6]  Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
[14:7]  Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.
[14:8]  Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.
[14:9]  Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.
[14:10]  Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.
[14:11]  Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.
[14:12]  Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
[14:13]  И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.
[14:14]  Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият - от своите.
[14:15]  Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
[14:16]  Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
[14:17]  Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.
[14:18]  Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
[14:19]  Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника.
[14:20]  Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.
[14:21]  Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.
[14:22]  Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.
[14:23]  От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда.
[14:24]  Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
[14:25]  Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.
[14:26]  В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.
[14:27]  Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
[14:28]  В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.
[14:29]  У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.
[14:30]  Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.
[14:31]  Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
[14:32]  За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
[14:33]  Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.
[14:34]  Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.
[14:35]  Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.

15

[15:1]  (Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда.
[15:2]  На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват.
[15:3]  Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите.
[15:4]  Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.
[15:5]  Глупав нехае към бащина си поука; а който слуша изобличения, благоразумен е. (В многото правда има голяма сила, а нечестивците ще бъдат изкоренени от земята.)
[15:6]  В къщата на праведника - обилни съкровища, а в печалбата на нечестивеца - разсипия.
[15:7]  На мъдри устата знание разнасят, но сърцето на глупавите не върши това.
[15:8]  На нечестиви жертвата е гнусота пред Господа, а на праведни молитвата е благоугодна Нему.
[15:9]  На нечестивец пътят е гнусота пред Господа, а който ходи по пътя на правдата, него Той обича.
[15:10]  Лошо е наказанието за оногова, който се отклонява от пътя, и който мрази изобличение, ще погине.
[15:11]  Преизподнята и Авадон са открити пред Господа, още повече - сърцата на синовете човешки.
[15:12]  Разпътният не обича ония, които го изобличават, и не ще иде при мъдрите.
[15:13]  Весело сърце прави лицето весело, а при сърдечна скръб духът отпада.
[15:14]  На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят.
[15:15]  На злочестника всички дни са тъжни; а комуто сърце е весело, у него е винаги пир.
[15:16]  По-добре малко, но със страх Господен, нежели голямо съкровище, и с него тревоги.
[15:17]  По-добре ястие от зеленчук, и с него любов, нежели угоен вол, и с него омраза.
[15:18]  Сприхав човек раздори подига, а търпелив разпри уталожва.
[15:19]  Пътят на мързеливия е като трънен плет, а пътят на праведните е гладък.
[15:20]  Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си.
[15:21]  За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път.
[15:22]  Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват.
[15:23]  Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о'време!
[15:24]  За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу.
[15:25]  Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи.
[15:26]  Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему.
[15:27]  Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее.
[15:28]  Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.)
[15:29]  Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните.
[15:30]  Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои.
[15:31]  Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва.
[15:32]  Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива.
[15:33]  Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.

16

[16:1]  Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа.
[16:2]  Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.
[16:3]  Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят.
[16:4]  Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден.
[16:5]  Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)
[16:6]  С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява.
[16:7]  Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него.
[16:8]  По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда.
[16:9]  Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.
[16:10]  В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд.
[16:11]  Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата.
[16:12]  Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава.
[16:13]  Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина.
[16:14]  Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя.
[16:15]  В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд.
[16:16]  Да придобиеш мъдрост е много по-добре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро.
[16:17]  Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.
[16:18]  Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост.
[16:19]  По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.
[16:20]  Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.
[16:21]  Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.
[16:22]  Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.
[16:23]  Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.
[16:24]  Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.
[16:25]  Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
[16:26]  Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.
[16:27]  Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън.
[16:28]  Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.
[16:29]  Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;
[16:30]  замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).
[16:31]  Седина в пътя на правдата е венец на слава.
[16:32]  Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.
[16:33]  Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.

17

[17:1]  По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
[17:2]  Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
[17:3]  Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва.
[17:4]  Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.
[17:5]  Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
[17:6]  Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
[17:7]  На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста.
[17:8]  Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
[17:9]  Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
[17:10]  На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
[17:11]  Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
[17:12]  По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
[17:13]  Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
[17:14]  Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
[17:15]  Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа.
[17:16]  За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
[17:17]  Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
[17:18]  Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
[17:19]  Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
[17:20]  Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
[17:21]  Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
[17:22]  Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
[17:23]  Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
[17:24]  Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
[17:25]  Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
[17:26]  Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
[17:27]  Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
[17:28]  И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.

18

[18:1]  Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.
[18:2]  Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
[18:3]  С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.
[18:4]  Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
[18:5]  Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.
[18:6]  Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.
[18:7]  Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.
[18:8]  (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)
[18:9]  Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.
[18:10]  Нехайният в работата си е брат на разсипника.
[18:11]  Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.
[18:12]  Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.
[18:13]  Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.
[18:14]  Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.
[18:15]  Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух - кой може го подкрепи?
[18:16]  Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.
[18:17]  Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.
[18:18]  Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.
[18:19]  Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.
[18:20]  Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.
[18:21]  От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.
[18:22]  Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.
[18:23]  Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.)
[18:24]  Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.
[18:25]  Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбив; бива приятел по-привързан и от брат.

19

[19:1]  По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав.
[19:2]  Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се.
[19:3]  Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.
[19:4]  Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му.
[19:5]  Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси.
[19:6]  Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.
[19:7]  Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но - и това няма.
[19:8]  Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.
[19:9]  Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине.
[19:10]  На глупец не прилича разкош, още повече на роб - да господарува над князе.
[19:11]  Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.
[19:12]  Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му - като роса по трева.
[19:13]  Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук.
[19:14]  Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена - от Господа.
[19:15]  Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.
[19:16]  Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.
[19:17]  Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.
[19:18]  Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.
[19:19]  Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.
[19:20]  Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.
[19:21]  В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.
[19:22]  Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.
[19:23]  Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.
[19:24]  Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.
[19:25]  Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.
[19:26]  Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен.
[19:27]  Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума.
[19:28]  Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда.
[19:29]  Готови са за кощунници съдилища, и удари за тялото на глупците.

20

[20:1]  Виното е присмехулко, сикерът - размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
[20:2]  Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
[20:3]  Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
[20:4]  Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото - и няма нищо.
[20:5]  Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
[20:6]  Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
[20:7]  Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
[20:8]  Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
[20:9]  Кой може каза: "очистих сърцето си, чист съм от греха си"?
[20:10]  Нееднакви теглилки, нееднаква мярка - едното и другото са гнусота пред Господа.
[20:11]  Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
[20:12]  Ухо, което слуша, и око, което гледа, - и едното и другото е Господ създал.
[20:13]  Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
[20:14]  "Лошо е, лошо е", казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
[20:15]  Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
[20:16]  Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
[20:17]  Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле - устата му се с камъчета напълват.
[20:18]  Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води' война.
[20:19]  Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
[20:20]  Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
[20:21]  Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
[20:22]  Не казвай: "ще отвърна за злото"; остави' на Господа, и Той ще те запази.
[20:23]  Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
[20:24]  Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
[20:25]  Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
[20:26]  Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
[20:27]  Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
[20:28]  Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
[20:29]  Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци - седината.
[20:30]  Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.

21

[21:1]  Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска.
[21:2]  Всички пътища на човека са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата.
[21:3]  Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва.
[21:4]  Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях.
[21:5]  Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия.
[21:6]  Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта.
[21:7]  Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата.
[21:8]  Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави.
[21:9]  По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща.
[21:10]  Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му.
[21:11]  Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание.
[21:12]  Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие.
[21:13]  Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят.
[21:14]  Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха - силна ярост.
[21:15]  Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло.
[21:16]  Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците.
[21:17]  Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее.
[21:18]  Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият - за простодушния.
[21:19]  По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена.
[21:20]  Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява.
[21:21]  Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.
[21:22]  Мъдрият влиза в града на силните и събаря крепостта, на която са се надявали.
[21:23]  Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди.
[21:24]  Горделивият злодей - името му е кощунник - действува в пламъка на гордостта.
[21:25]  Гладът на мързеливеца ще го убие, защото ръцете му се отказват да работят;
[21:26]  той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.
[21:27]  Жертвата на нечестивите е гнусота, най-вече кога я принасят с лукавство.
[21:28]  Лъжесвидетелят ще загине, а човек, който говори, каквото знае, ще говори винаги.
[21:29]  Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си.
[21:30]  Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж - насрещу Господа.
[21:31]  Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.

22

[22:1]  По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.
[22:2]  Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.
[22:3]  Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
[22:4]  Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.
[22:5]  По пътя на коварния - тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.
[22:6]  Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.
[22:7]  Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.
[22:8]  Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)
[22:9]  Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)
[22:10]  Изпъди кощунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.
[22:11]  Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.
[22:12]  Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестъпник Той събаря.
[22:13]  Ленивецът казва: "лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!"
[22:14]  Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея.
[22:15]  Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.
[22:16]  Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, - ще осиромашее.
[22:17]  Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;
[22:18]  защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.
[22:19]  За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.
[22:20]  Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,
[22:21]  за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат.
[22:22]  Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, -
[22:23]  защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.
[22:24]  Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек,
[22:25]  за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.
[22:26]  Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:
[22:27]  ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?
[22:28]  Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.
[22:29]  Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.

23

[23:1]  Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти,
[23:2]  и тури преграда на гърлото си, ако си лаком.
[23:3]  Не се прелъстяй от вкусните му гозби: те са примамлива храна.
[23:4]  Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли.
[23:5]  Ще устремиш очи към него, и - вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето.
[23:6]  Не яж хляб у завистлив човек и не се прелъстяй от вкусните му гозби;
[23:7]  защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той; "яж и пий", ти казва, но сърцето му не е с тебе.
[23:8]  Залъка, който си изял, ще изблюваш, и хубавите си думи напразно ще изхабиш.
[23:9]  В ушите на глупав не говори, защото той ще презре разумните твои думи.
[23:10]  Не премествай стара межда и в нива на сираци не влизай;
[23:11]  защото техният Закрилник е силен; Той ще се намеси в делото им против тебе.
[23:12]  Насочи сърцето си към учение и ушите си - към умни думи.
[23:13]  Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре;
[23:14]  ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята.
[23:15]  Синко, ако твоето сърце бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва;
[23:16]  ще се радват и моите вътрешности, кога твоите уста говорят право.
[23:17]  Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да пребъдва през всички дни в страх Господен;
[23:18]  защото има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.
[23:19]  Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път.
[23:20]  Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат, -
[23:21]  защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи.
[23:22]  Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и кога тя остарее.
[23:23]  Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум.
[23:24]  Бащата на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се.
[23:25]  Нека се радва баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила.
[23:26]  Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, -
[23:27]  защото блудницата е дълбока пропаст, и чужда жена - тесен кладенец;
[23:28]  тя като разбойник причаква и умножава законопрестъпниците между човеците.
[23:29]  У кого - ах? у кого - ох? у кого - караница? у кого - скръб? у кого - рани без причина? у кого - зачервени очи?
[23:30]  У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино.
[23:31]  Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее;
[23:32]  отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида;
[23:33]  очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно;
[23:34]  и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта.
[23:35]  (И ще кажеш:) "Биха ме, не ме боля; тласкаха ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото."

24

[24:1]  Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях,
[24:2]  защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят.
[24:3]  С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва,
[24:4]  и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот.
[24:5]  Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си,
[24:6]  затова с обмисляне води' войната си, и успех ще има при много съвещания.
[24:7]  Мъдростта е твърде висока за глупавия; той не ще отвори уста при портите.
[24:8]  Който тъкми да стори зло, наричат го зломишленик.
[24:9]  Каквото глупост намисли, е грях, и кощунникът е гнусота за човеците.
[24:10]  Ако в злочест ден си се показал слаб, скудна ти е силата.
[24:11]  Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване.
[24:12]  Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му.
[24:13]  Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти:
[24:14]  такова е за душата ти и познанието на мъдростта. Ако си я намерил, има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.
[24:15]  Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошавай мястото на покоя му,
[24:16]  защото седем пъти ще падне праведник - и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел.
[24:17]  Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне.
[24:18]  Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си.
[24:19]  Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци,
[24:20]  защото злият няма бъднина, - светилото на нечестивците ще угасне.
[24:21]  Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се не събирай,
[24:22]  защото неочаквано ще дойде нещастие за тях, - и бедата от тях двамата кой ще предузнае?
[24:23]  Казано е също от мъдрите: не е добро да има в съдилището лицеприятие.
[24:24]  Който казва на виновния: "прав си", него народите ще проклинат, него племената ще мразят;
[24:25]  а които изобличават, ще бъдат обичани, и върху тях ще дойде благословение.
[24:26]  В уста целува оня, който отговаря с верни думи,
[24:27]  Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай.
[24:28]  Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си?
[24:29]  Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му.
[24:30]  Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек;
[24:31]  и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила.
[24:32]  И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих:
[24:33]  "малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, -
[24:34]  и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти - като въоръжен човек."

25

[25:1]  И това са притчи Соломонови, които ги събраха човеците на иудейския цар Езекия.
[25:2]  Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна, а слава за царете е да изследват работите.
[25:3]  Както небето във висината и земята в дълбината, тъй и сърцето на царете е неизследимо.
[25:4]  Отдели примеса от среброто, и ще излезе съд за златаря;
[25:5]  отдалечи неправедния от царя, и престолът му ще се укрепи с правда.
[25:6]  Не се големей пред лицето на царя и не заставай на мястото на големците;
[25:7]  защото по-добре е кога ти кажат: "дойди тука по-нависоко", отколкото кога те понижат пред велможата, когото са видели очите ти.
[25:8]  Не бързай да влизаш в тъжба: инак, какво ще правиш при свършека, кога твоят съперник те посрами?
[25:9]  Съди се със съперника си, но чужди тайни не откривай,
[25:10]  за да те не укори оня, който чуе това, и тогава безчестието ти не ще отбегне от тебе. (Любов и дружба освобождават; заварди ги за себе си, за да не станеш достоен за похула; запази пътищата си добре уредени.)
[25:11]  Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички.
[25:12]  Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.
[25:13]  Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща: той докарва утеха за душата на своя господар.
[25:14]  Каквото са облаци и ветрове без дъжд, такова е човек, който се хвали с лъжливи подаръци.
[25:15]  Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши.
[25:16]  Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш.
[25:17]  Не ходи често в къщата на приятеля си, за да му не досадиш и да те не намрази.
[25:18]  Каквото е чук, меч и остра стрела, такова е човек, който лъжесвидетелствува против ближния си.
[25:19]  Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е надеждата на безнадежден (човек) в злочест ден.
[25:20]  Каквото е оня, който съблича дрехата си в студен ден, каквото е оцет на рана, такова е оня, който пее песни на едно натъжено сърце. (Както молец поврежда дрехата и червей - дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце.)
[25:21]  Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода;
[25:22]  защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде.
[25:23]  Северен вятър дъжд причинява, а таен език - недоволни лица.
[25:24]  По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото със свадлива жена в широка къща.
[25:25]  Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна.
[25:26]  Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец.
[25:27]  Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава.
[25:28]  Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.

26

[26:1]  Както сняг лятно време и дъжд по жътва, тъй и чест не прилича на глупец.
[26:2]  Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети, - тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне.
[26:3]  Бич - за кон, юзда - за осел, а тояга - за глупци.
[26:4]  Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему;
[26:5]  не отговаряй на глупеца според глупостта му *, за да се не помисли за мъдър.
[26:6]  Който дава устна поръка на глупец, подрязва нозете си, търпи неприятност.
[26:7]  Както кривят нозете у хромия, тъй и притчата куца в устата на глупци.
[26:8]  Каквото е оня, който туря в прашка безценен камък, такова е и оня, който дава чест на глупец.
[26:9]  Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци.
[26:10]  Силният върши всичко произволно: и глупеца надарява, и всеки минувач награждава.
[26:11]  Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост.
[26:12]  Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.
[26:13]  Ленивецът казва: "лъв на пътя! лъв по стъгдите!"
[26:14]  Врата се върти на куките си, а ленивец - на леглото си.
[26:15]  Ленивец потапя ръка в блюдото, и тежко му е да я подигне до устата си.
[26:16]  Ленивец се мисли за по-мъдър от седмина, които смислено отговарят.
[26:17]  Който минувайки се намесва в чужда свада, хваща куче за уши.
[26:18]  Както престорилият се на луд хвърля огън, стрели и смърт,
[26:19]  тъй е и човек, който коварно уврежда приятеля си и после казва: "аз се само пошегувах".
[26:20]  Дето няма вече дърва, огънят угасва, и дето няма шепотник, раздорът утихва.
[26:21]  Въглищата - за жар, и дървата - за огън, а свадлив човек - крамоли да разпалва.
[26:22]  Думите на шепотника са като сладкиши и влизат вътре в утробата.
[26:23]  Каквото е глинен съд, гледжосан с нечисто сребро, такова са огнени уста и злобно сърце.
[26:24]  С уста си врагът се преструва, а в сърце си коварство крои.
[26:25]  Кога говори дори с нежен глас, не му вярвай, защото в сърцето му има седем гнусотии.
[26:26]  Ако омразата му се прикрива насаме, злобата му ще се открие в събранието народно.
[26:27]  Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне.
[26:28]  Лъжлив език мрази ония, които е наранил, и уста ласкателни готвят падение.

* Според превода на 70-те: "не възразявай на глупеца срещу глупостта му".


27

[27:1]  Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.
[27:2]  Нека те хвали друг, а не устата ти, - чужд, а не езикът ти.
[27:3]  Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.
[27:4]  Лют е гневът, неукротима - яростта; но кой ще устои против ревнивостта?
[27:5]  По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.
[27:6]  Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.
[27:7]  Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.
[27:8]  Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.
[27:9]  Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.
[27:10]  Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.
[27:11]  Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, - и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.
[27:12]  Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.
[27:13]  Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
[27:14]  Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.
[27:15]  Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:
[27:16]  който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само' се обажда.
[27:17]  Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.
[27:18]  Който варди смоковницата, ще яде плодовете й, и който пази господаря си, поче'тен ще бъде.
[27:19]  Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.
[27:20]  Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)
[27:21]  Каквото е пота за сребро, горнило - за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)
[27:22]  Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.
[27:23]  Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;
[27:24]  защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?
[27:25]  Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.
[27:26]  Овците са тебе за облекло, и козлите - за купуване ниви.
[27:27]  И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.

28

[28:1]  Нечестивецът бяга, когато никой го не гони; а праведникът е смел като лъв.
[28:2]  Кога страната отстъпи от закона, тогава в нея има много началници; а при разумен и вещ мъж тя е дълговечна.
[28:3]  Човек сиромах и притеснител на слабите е също като проливен дъжд, който завлича храните.
[28:4]  Отстъпниците от закона хвалят нечестивците, а които пазят закона, негодуват против тях.
[28:5]  Лошите люде не разбират от справедливост, а ония, които търсят Господа, всичко разбират.
[28:6]  По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели оня, който криви своите пътища, макар и да е богат.
[28:7]  Който пази закона, е разумен син, а който се събира с разсипници, посрамя баща си.
[28:8]  Който умножава имота си чрез корист и лихва, той го събира за добротвореца на бедните.
[28:9]  Който отклонява ухото си да не слуша закона, на такъв и молитвата е гнусота.
[28:10]  Който отклонява праведните в пътя на злото, сам ще падне в ямата си, а непорочните ще наследят добро.
[28:11]  Богат човек се има за мъдрец, обаче умен сиромах ще го изобличи.
[28:12]  Кога праведници тържествуват, голяма слава е, но кога нечестивци се въздигат, човеците се крият.
[28:13]  Който скрива престъпленията си, не ще има успех; а който се съзнава и ги оставя, ще бъде помилуван.
[28:14]  Блажен е оня човек, който винаги пребъдва в благоговение; а който ожесточава сърцето си, ще падне в беда.
[28:15]  Каквото е рикащ лъв и гладна мечка, такова е нечестив властник над беден народ.
[28:16]  Неразумен управник върши много притеснения, а който мрази корист, ще има дълги дни.
[28:17]  Човек, виновен за проливане човешка кръв, ще бяга до гроб, за да го някой не хване.
[28:18]  Който ходи непорочно, ще бъде невредим; а който ходи по криви пътища, ще падне на един от тях.
[28:19]  Който си работи земята, ще се насища с хляб, а който подражава на празните, ще се насити с беднотия.
[28:20]  Верен човек ще бъде много благославян, а който бърза да забогатее, няма да остане ненаказан.
[28:21]  Не е добро да си лицеприятен: такъв човек и за късче хляб ще извърши неправда.
[28:22]  Завистлив човек бърза към богатство и не мисли, че сиромашията ще го настигне.
[28:23]  Който изобличава човека, ще намери отпосле по-голяма благосклонност, нежели оня, който с език ласкае.
[28:24]  Който окрадва баща си и майка си и казва: "това не е грях", той е съучастник на грабители.
[28:25]  Горделивият разпаля крамола, а който се надява Господу, ще добрува.
[28:26]  Който се надява на себе си, е глупав; а който постъпва мъдро, ще бъде спасен.
[28:27]  Който дава на сиромах, няма да осиромашее; а който закрива очи от него, ще бъде много проклеван.
[28:28]  Кога нечестивци се въздигат, човеците се крият, а кога падат, праведниците се умножават.

29

[29:1]  Човек, който, бидейки изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще се съкруши, и не ще има за него изцеление.
[29:2]  Кога праведниците се умножават, народът се весели, а кога нечестивият господарува, народът пъшка.
[29:3]  Човек, който обича мъдрост, радва баща си; а който се събира с блудници, имот разпилява.
[29:4]  Цар с правосъдие уякчава земята си, а който обича подаръци, разсипва я.
[29:5]  Човек, който ласкае приятеля си, залага примка за нозете му.
[29:6]  Грехът на лошия човек е примка за него, а праведникът се весели и се радва.
[29:7]  Праведникът грижливо вниква в тъжбата на бедните, а нечестивецът не разследва делото.
[29:8]  Развратните човеци бунтуват града, а мъдрите усмиряват бунта.
[29:9]  Умен човек, като се съди с глупав човек, сърди ли се, или се смее, - няма покой.
[29:10]  Кръвожадните човеци мразят непорочния, а праведните се грижат за неговия живот.
[29:11]  Глупавият излива всичкия си гняв, а мъдрият го сдържа.
[29:12]  Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви.
[29:13]  Сиромах и лихвар се срещат един с друг; но Господ дава и на двамата светлина на очите.
[29:14]  Ако царят съди бедните по правда, престолът му ще се заякчи завинаги.
[29:15]  Пръчка и мъмрене дават мъдрост; но момче, оставено без грижа, посрамя майка си.
[29:16]  Кога се умножават нечестивците, умножава се беззаконието; но праведниците ще видят тяхното падение.
[29:17]  Наказвай сина си, и той ще ти даде покой и ще достави радост на душата ти.
[29:18]  Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е.
[29:19]  Роб с думи няма да се научи, защото, и да ги разбира, не слуша.
[29:20]  Видял ли си човек недомислен в думите си? Повече се надявай на глупец, нежели нему.
[29:21]  Ако ласкаво държиш роб от детинство, отпосле ще поиска да ти стане син.
[29:22]  Гневлив човек подига крамоли, а сприхав много греши.
[29:23]  Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест.
[29:24]  Който се поделя с крадец, мрази душата си; слуша клетви, ала не обажда.
[29:25]  Страхът пред човеците поставя примка; а който се надява Господу, ще бъде в безопасност.
[29:26]  Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа.
[29:27]  Неправеден човек е гнусота за праведниците, а гнусота за нечестивеца е оня, който ходи по правия път.

30

[30:1]  Думи на Иакеевия син Агура. Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила и Укала:
[30:2]  Наистина, аз съм по-невежа от кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки,
[30:3]  не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите.
[30:4]  Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?
[30:5]  Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.
[30:6]  Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.
[30:7]  За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра:
[30:8]  суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, - храни ме с насъщния хляб,
[30:9]  да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: "кой е Господ?" и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.
[30:10]  Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват.
[30:11]  Има род, който кълне баща си и не благославя майка си.
[30:12]  Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си.
[30:13]  Има род - о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му!
[30:14]  Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите - ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотните между людете.
[30:15]  Ненаситността има две дъщери: "давай, давай!" Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат "стига!" -
[30:16]  преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: "стига!"
[30:17]  Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!
[30:18]  Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам:
[30:19]  път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица.
[30:20]  Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: "нищо лошо не съм сторила".
[30:21]  От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи:
[30:22]  от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб,
[30:23]  от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си.
[30:24]  Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите:
[30:25]  мравките - народ несилен, но лете си приготвят храната;
[30:26]  хирогрилите - народ слаб, но правят къщите си на скала;
[30:27]  скакалците цар нямат, но излизат всички стройно;
[30:28]  паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.
[30:29]  Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат:
[30:30]  лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого;
[30:31]  конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ.
[30:32]  Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;
[30:33]  защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.

31

[31:1]  Думи на цар Лемуила. Поука, с която го е поучила майка му:
[31:2]  Какво, синко, какво, сине на утробата ми? какво, сине на оброците ми?
[31:3]  Не давай на жени силите си, нито пътищата си на ония от тях, които царе погубват.
[31:4]  Не е за царе, Лемуиле, не е за царе вино да пият, нито за князе - сикер,
[31:5]  за да не би, като се опият, да забравят закона и да изкривяват съдбата на угнетените.
[31:6]  Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа;
[31:7]  нека той пийне и забрави сиромашията си и да си не спомня вече за страданието си.
[31:8]  Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци.
[31:9]  Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния.
[31:10]  Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;
[31:11]  сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;
[31:12]  тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.
[31:13]  Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.
[31:14]  Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.
[31:15]  Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.
[31:16]  Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.
[31:17]  Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си.
[31:18]  Тя чувствува, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем.
[31:19]  Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното.
[31:20]  Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.
[31:21]  Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи.
[31:22]  Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.
[31:23]  Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.
[31:24]  Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.
[31:25]  Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.
[31:26]  С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й.
[31:27]  Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.
[31:28]  Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали:
[31:29]  "много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички".
[31:30]  Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.
[31:31]  Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!