СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИАКОВА



1

[1:1]  Иаков, раб на Бога и на Господа Иисуса Христа, праща поздрав на дванайсетте колена, които живеят пръснато.
[1:2]  Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
[1:3]  като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение;
[1:4]  търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.
[1:5]  Ако ли някому от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, - и ще му се даде.
[1:6]  Но да проси с вяра и никак да не се съмнява; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и размятана от вятъра;
[1:7]  такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа.
[1:8]  Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден.
[1:9]  Униженият брат да се хвали със своята висота,
[1:10]  а богатият - със своето унижение, защото той ще премине, както цвят у трева:
[1:11]  изгря слънце с жегата си и изсуши тревата, и цветът й олетя, и хубостта на нейния изглед изчезна; тъй ще увехне и богатият в своите пътища.
[1:12]  Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.
[1:13]  Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого,
[1:14]  но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот;
[1:15]  след това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт.
[1:16]  Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя.
[1:17]  Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна.
[1:18]  Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като начатък на създанията Му.
[1:19]  И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв,
[1:20]  защото човешкият гняв не върши Божия правда.
[1:21]  Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви.
[1:22]  Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
[1:23]  Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало:
[1:24]  погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил.
[1:25]  Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си.
[1:26]  Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
[1:27]  Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.

2

[2:1]  Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие.
[2:2]  Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи,
[2:3]  и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми,
[2:4]  то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли?
[2:5]  Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат?
[2:6]  А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища?
[2:7]  Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате?
[2:8]  Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите.
[2:9]  Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници.
[2:10]  Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко.
[2:11]  Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона.
[2:12]  Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата.
[2:13]  Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.
[2:14]  Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?
[2:15]  Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,
[2:16]  а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза?
[2:17]  Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
[2:18]  Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
[2:19]  Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.
[2:20]  Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
[2:21]  Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?
[2:22]  Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?
[2:23]  И изпълни се Писанието, което казва: "повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание", и той бъде наречен приятел Божий.
[2:24]  Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?
[2:25]  Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?
[2:26]  Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.

3

[3:1]  Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим,
[3:2]  защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.
[3:3]  Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
[3:4]  Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;
[3:5]  тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;
[3:6]  и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
[3:7]  защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,
[3:8]  а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
[3:9]  С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.
[3:10]  Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
[3:11]  Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
[3:12]  Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.
[3:13]  Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.
[3:14]  Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:
[3:15]  това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;
[3:16]  защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.
[3:17]  А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
[3:18]  Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.

4

[4:1]  Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви?
[4:2]  Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите.
[4:3]  Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия.
[4:4]  Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога.
[4:5]  Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"?
[4:6]  Но по-голяма благодат дава; затова е казано: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".
[4:7]  И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас.
[4:8]  Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни.
[4:9]  Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга.
[4:10]  Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне.
[4:11]  Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия.
[4:12]  Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго?
[4:13]  Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим",
[4:14]  вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва.
[4:15]  Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова",
[4:16]  сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава.
[4:17]  И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.

5

[5:1]  Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас.
[5:2]  Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха.
[5:3]  Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни.
[5:4]  Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота.
[5:5]  Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение.
[5:6]  Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи.
[5:7]  И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен.
[5:8]  Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило.
[5:9]  Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.
[5:10]  За пример на злострадание и дълготърпение вземете, братя мои, пророците, които говориха в името Господне.
[5:11]  Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен.
[5:12]  А преди всичко, братя мои, не се кълнете ни в небе, ни в земя, нито с друга някоя клетва; думата ви да бъде: да, да, и не, не, за да не паднете под осъждане.
[5:13]  Страда ли зле някой между вас, нека се моли; весел ли е някой, нека пее псалми.
[5:14]  Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне.
[5:15]  И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят.
[5:16]  Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника.
[5:17]  Илия беше подобострастен нам човек, и с молитва се помоли да няма дъжд: и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.
[5:18]  И пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята произведе своя плод.
[5:19]  Ако някой между вас, братя, се отклони от истината, и друг го обърне,
[5:20]  нека тоя знае, че, който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.