... и рече старецът

    Св. Игнатий Брянчанинов

В зимната градина


През 1829 г. прекарах зимата в Площанския манастир. В неговата градина има уединена дървена келия, в която живях. При тихо време и в ясни слънчеви дни излизах навън, сядах на една пейка и наблюдавах ширналата се пред мен просторна градина... покрита със снежно покривало. Наоколо всичко е тихо - какъв величествен покой... Замисленият ми поглед сякаш прониква в някаква тайна.
Веднъж, както седях така, внезапно се вдигна завесата от моите душевни очи и пред мен се откри картината на природата. Книгата, която бе дадена за четене на първосъздадения Адам, съдържаща в себе си словата на Духа, подобно на Божественото Писание...
Какво учение само открих! За възкресението на мъртвите: учение силно, изобразено чрез реални действия. Ако не сме свикнали да виждаме оживлението в природата напролет, то ще ни се покаже чудесно и невероятно. Гледам оголените дървета и те с убедителност ми говорят: „Ние ще се покрием отново с листа, ще заблагоухаем, ще се украсим с цветове и плодове. Нима няма да оживеят и сухите човешки кости във времето на своята пролет?”
Наистина, те ще оживеят, ще се облекат в плът, в нов вид ще встъпят в нов живот и нов свят. Но както дърветата, не издържали на лютия студ, губят жизнените си сокове и изсъхват, и при настъпването на пролетта ги отсичат, за да се използват за отопление, т. е. изгарят ги, така и загърбилите живота по Бога, грешниците, ще бъдат събрани в последния ден, в началото на бъдещия вечен ден и ще бъдат хвърлени в неугасващ огън.
Ако може да се намери човек, който не знае за промените в природата, настъпващи при смяната на сезоните, и ако бъде заведен такъв човек в градината, величествено спокойна по време на зимния си сън, когато види там голите дървета, покрити със сняг и му се каже за разкошната премяна, в която ще се облекат те напролет, той само недоверчиво ще ви погледне и ще се усмихне, защото ще вземе вашите думи за невероятна басня.
Така и възкресението на мъртвите се струва невероятно за мъдреците, блуждаещи в мрака на земното мъдруване. Те не разбират, че Бог е всемогъщ, че многообразната Негова премъдрост може да бъде съзерцавана, но не и умопостигаема. За Бога всичко е възможно, няма нищо невъзможно за Него. По нашето плитко разбиране мислим, че което не сме свикнали да виждаме, то представлява невъзможно и невероятно дело. Делата Божии, които постоянно и равнодушно наблюдаваме, са дела дивни, чудеса велики и непостижими.
Природата ежегодно повтаря пред очите на хората учението за възкресението на мъртвите, живописва неговото преобразително, тайнствено действие.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Превод от руски
дякон Емил ПАРАЛИНГОВ
          

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!