Вяра, църква, общество

    Жан-Пол Ебер, в. "Льо Монд", 11 ноември 2003

Ще забранят ли и рибата?


Идеята е проста: да се забрани носенето на всички видове религиозни и политически знаци в училищата.
Най-сетне се намери едно простичко разрешение на сложния проблем, включващ страха от другия, незачитането на женските права, трудностите в обществения живот.
Разбира се, по този начин изцяло се пренебрегват свободата на самоопределение и свободата на вероизповедание - свободи, които иначе могат да бъдат ограничавани в името на човешките права на едни, но не и до степен на пълно обезличаване на други.
Това разрешение всъщност е толкова просто, че чак опростенческо, а и неприложимо. Какво на практика означава религиозен знак? На изобретателите на простата идея изглежда им се струва лесно да се определи: забрадката на мюсюлманите, кръста на християните и кипата на евреите.
Да видим обаче дали наистина това е всичко. Защото, до какъв предел точно забрадката трябва да прикрива лицето, за да се нарече тя мюсюлманска? И какъв точно обем от косата на мадам Ширак беше покрит от шалчето, с което тя се появи преди време пред папа Йоан-Павел II? Трябва ли и шалчето да се забрани?
Значи, на едни шалчета ще имаме право, но не и на други... Ами ако на шалчето е изобразен кръст? Забранено. Корона от тръни? Също. А снимка на сестра Емануел? Забранено, разбира се. И снимка на Че Гевара ще е забранена също (учителите ще си имат бая работа!), тъй като тя пък е политически знак. Какво да правим с Боб Марлей?
Кипата? Забранена. Добре, ама ако каскетът се посплеска хубаво, какъв текст от закона ще каже в кой момент той трябва да се счита за кипа? Масурите на ортодоксалните евреи? Забранени, естествено. Но прави кичури може. Но ако сме с масури просто защото сме с къдрава коса?
А черната шапка? Забранена. Червената? Трудно е да се каже: червеното е твърде политически цвят. Впрочем и зеленото. Трябва ли изобщо да споменаваме кафявото?
Кръстът? Не е толкова лесно. Латинският кръст е познат на всички. Забранено. Но гръцкият, който прилича на латинския, с него какво да правим? А руският? Как да постъпим, господа? А кръстът на св. Андрей? Все пак, един апостол е пострадал на този кръст. Какво, приема се или не? Ами кръстът на скаутите забранява ли се или не? Но скаутите всъщност религиозно движение ли са?
Малтийският кръст? Политически или религиозен? Има и други видове: кой ще решава?
Ще спорим ли за шестолъчната звезда? Забранена. А петолъчката? Политически знак, следователно би трябвало да се забрани. Добре, ама тя е и шерифска емблема...
Триъгълникът като масонски символ ще е забранен, но квадратът - не (поне аз не виждам причини). Петоъгълникът (пентагон) не минава, тъй като никой не се съмнява в политическото му значение. Какво ще правим с хексагона, който е символ на Републиканската партия?
Какво ще стане със символите на Червения кръст и на Червения полумесец?
В края на краищата, трябва ли да се ограничаваме само с видимите символи? Защо не кажем нещо и за звуковите? Ще може ли да се пее? Ще забранят ли и ругатните (особено ако са в религиозен контекст)?
Жестовете! - няма ли да кажем и за тях? Дланите допрени? Ето на - религиозен жест! Значи, забранено?
Навеждане и коленичене? Добре, ама ако коленичиш по някаква друга, нерелигиозна причина - например да си прибереш падналия под чина пергел? Внимавай, нещастнико, пергелът е масонски символ!
Сърп? Забранено. Фланелка „Мак Доналдс”? Разрешено. А чук? Забранено. Дърво? Също забранено (има го в логото на политически партии).
Трябва ли още да се увещаваме, че тази идея е простовата?
Представете си, че един ден, когато всички религиозни символи вече ще са забранени, някой ученик влезе в клас с окачен на шията медальон във формата на риба, както по времето на катакомбното християнство. Какво, и рибата ли ще бъде забранена?

Тоталирантност


Във Франция, страна със застрашително нарас- тващо ислямско присъствие, но с многобройни представители и на други религии и изповедания, в момента се обсъжда един странен закон. Ако се приеме, той ще забрани носенето на всякакви отличителни религиозни (а заедно с тях и политически) знаци и символи. На първо време в училищата. Но в широките обществени обсъждания все по-често се говори по принцип.
Повод за тези горещи разисквания са зачестилите религиозни конфликти сред учениците от горните класове в някои квартали с мултиетнически състав. Насилието там става ежедневие.
Въпросът за забраната на ислямските забрадки в училищата отдавна е на дневен ред, но сега той вече е поставен в по-широк контекст, редом с другите религии.
Напрежението се поддържа от постоянната заплаха за терористични, религиозно мотивирани атентати, идваща от ислямски екстремистки групировки. Но тази заплаха тегне не само в училищата. Тя е и в градския транспорт, по местата за отдих, на улицата. В крайна сметка, пламва цялото общество.
Затова сигурно не е случайно, че евентуалната забрана ще се разпростира и върху политическите знаци и символи. Засилваща се тенденция е религията все повече да се отъждествява с политика.
Лично застрашени от ислямското присъствие в страната, френските евреи съвсем наскоро взеха конкретни мерки за своята безопасност. Главният равин на Франция излезе с призив, мъжете да не носят традиционната кипа, но да я заменят с каскет. Иначе задължението, главата да е покрита, остава в сила.
Поговорката, че покрай сухото гори и суровото, се потвърждава и в този случай. Най-малкото от „уважение към другите” обсъжданият бъдещ закон касае и християните. Въпреки че те нямат общо с тегнещата омраза между евреи и мюсюлмани. (Впрочем, напоследък се случва свещеници в расо и с кръст в парижкото метро или на улицата да се натъкнат на неприкривана агресия от страна на ислямисти.)
Всичко това не е чисто френски проблем. Той е световен. Франция е просто един типичен частен случай, характеризиращ онова, което вече се случва или предстои да се случи навсякъде.
Става дума за новата култура на глобализма, която е заредена с дълбоко вътрешно противоречие: определяйки себе си като изцяло лаическа (неутрална в религиозно отношение), тя се оказва слаба да разреши собствените си религиозни проблеми. Усилията да се изолира религията в сферата на строго личния живот на хората, са безуспешни.
Другото противоречие е, че цивилизация, която е издигнала човешките права до свой най-свят идеал, сега започва да търси изход в ограничения и забрани. Долавя се едно дрезгаво тоталитарно звучене в пълен дисонанс с още незатихналата симфония на толерантността. Но няма нито дума, нито понятие „тоталирантност”. Ще трябва да се направи избор между двете и все по-налаганият термин „Нов световен ред” като че ли недвусмислено показва накъде клони изборът.
Ние в България сякаш сме още далеч от всичко това. Но България ще бъде все повече вкарвана в подобни - къде реални, къде измислени - проблеми. Такава е логиката на приобщаването: за да се уеднаквят норми, стандарти и ценности, трябва да се „уеднаквяват” и проблемите...
Така че, да бъдем готови. И ако някой ден ни се отнемат отличителните знаци, ще можем ли да засвидетелстваме пред света, че сме християни? Защото мюсюлманите и евреите непременно се обезличават религиозно без своите забрадки, препаски, кипи, тюбетейки, масури и пр.
Ние, които сме под благодатта, не би трябвало.
Разбира се, не става дума за отстъпление, а за постоянен избор между закона на духа и закона на буквата. Дано Бог ни просветлява с дара на духовното разсъждение. Но то е друга тема.

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
                     

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!