Свети Прокопий се родил в 990 г. в село Хотуни до град Коуржим, Средна Чехия, в семейството на дребен благородник. От ранна младост той желаел да се посвети и служи на Бога. За да не огорчи своите родители и да изпълни желанието им, той се оженил и от брака си имал син. Но след смъртта на жена си решил да изпълни първоначалното си желание и се усамотил в горите над долината на река Сазава. За подслон му служела пещера, в която прониквала светлина само от една пукнатина. Първоначално започнал да изкоренява част от гората и да обработва земята, в която засаждал житни и зеленчукови растения, от плодовете на които да се изхранва.
В Църквата по това време богослужението се извършвало на латински и на славянски език. Св. Прокопий се ориентирал към славянския език; той намирал, че е по-правилно да се служи на славянски език, защото това е езикът, завещан от светите братя Кирил и Методий. Изучавал славянски език във Вишехрад и в манастир в Унгария, където по това време се служело на славянски. В същото време в Моравия бил ръкоположен за свещеник.
Около 1030 г. чешкият княз Олдржих (1012-1037) при лов в горите около река Сазава открил св. Прокопий. Пред княза той споделил, че с болка вижда как славянските богослужения западат и има желание да основе манастир, в който да се служи на славянски език. Князът се отнесъл с разбиране към молбата му и обещал да помогне за това. Така през 1032 г. се започнал строежът на общежителен манастир, който бил първият такъв в Средна Европа, в него е трябвало да се служи на славянски език. Св. Прокопий събрал около себе си и други славянски свещеници. Монасите в него служели по църковните часове на славянски език. В манастира имало училище, в което учител бил св. Прокопий. Сам той превел на славянски език Псалтира, Евангелието и всички други необходими на монасите бого-служебни книги. Освен това в училището се изучавало пение, рисуване, скулптура и строителство. Животът в манастира бил устроен по прочутите „Правила за монасите”, съставени от св. Василий Велики и св. Григорий Богослов. Св. Прокопий с любов и строгост ръководел своите монаси. Всякога весел и внимателен, спазвал пост и се хранел само с това, което произвеждал. След смъртта на княз Олдржих синът му Бржетислав (1037-1055) утвърдил за игумен на манастира св. Прокопий. В продължение на 20 години той бил такъв до смъртта си на 25 март 1053 г.
След старателно проучване на неговия живот и с благословението на папа Инокентий III на 4 юни 1204 г. св. Прокопий Сазавски бил канонизиран за първи светец на Чехия и името му вписано в календара на Църквата, която оттогава празнува неговата памет на този ден и в деня на смъртта му 25 март. Въпреки изминалите столетия култът към св. Прокопий се увеличава и отбелязва в народната памет като Прокоповден. Няколко години по-късно папа Григорий VII решил, че не е правилно Църквата да се разделя на славянско и латинско богослужение и предписал на крал Бржетислав III (1093-1097) да се сложи край на славянското богослужение в манастира. За целта игуменът и монасите били прокудени и доведените от Бржевнов бенедиктински монаси въвели богослужението на латински език. До 1097 г. Сазавският манастир поддържал своята традиция и в него се служело на славянски език. След което се сложил край на славянското богослужение.
Във връзка с 950 г. от смъртта на св. Прокопий Сазавски през м. октомври на настоящата година в град Бенешов беше проведена тридневна международна научна конференция на тема „Свети Прокопий, Чехия и Средна Европа”, на която беше отбелязано делото на светеца за развитието на културата и християнството в чешките земи и на най-стария общежителен манастир в Средна Европа. Между другото се твърди, че именно св. Прокопий Сазавски е превел на славянски език евангелието, върху което са полагали ръката си френските крале при коронацията им в гр. Реймс.
Православната църква в Чехия прославя св. Прокопий Сазавски с тропара: „В тебе, отче, било изявено и спасено, което било по образ Божий сътворено, защото понесъл на себе си кръста и последвал Христа, чрез своя подвиг учил си всички да превъзмогнат кратковременното тяло и да се грижат за безсмъртната си душа. Затова, многопочитани Прокопие, твоят дух се радва с ангелите”.
Ставр. иконом Димитър МАКЕДОНОВ

E-книги