Богословие

    Тълкувание на Исаия 9:1-6

Явяването на голямата Светлина


Бог много пъти и по много начини възвестява на Израил за идването на Месия като Избавител от първородния грях (срв. Евр. 1:1). Това възвестяване става постепенно, започва още в рая, когато Бог обещава на съгрешилите Адам и Ева Изкупител, Който ще се роди „от семето на жената” (Бит. 3:15).
Подготовката на Израил за приемането на Христос се извършва многостранно, но особено важна е ролята на св. пророци в делото на възпитаването на Израил. Светите пророци известяват и обрисуват образа на Месия векове преди Неговото въплъщение, рождение и обществено служение, и то толкова пълнокръвно, че човек се изпълва с благоговение пред Бога и Неговите раби старозаветните пророци.
Христовото Рождество както и необикновеността на Родения във Витлеемската пещера е предсказано по един завладяващ сърцата ни начин от св. прор. Исаия. Надали има християнин, който не познава класическото място в книгата на св. прор. Исаия 7:14: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (букв. Иммануел - евр. „с нас е Бог”). Но като че ли забравяме за

голямата Светлина - Божия Син

Когото същият пророк описва в началото на 9 гл. на своята книга.
Пророческото слово започва с изясняване на конкретния повод от историята на Израил, по който е изречено това утешително пророчество. Земята Завулонова и Нефталимова (ст. 1) е представена като унизена. Под Завулонова и Нефталимова земя безспорно се има предвид Северното Израилско царство, където е земята на тези две колена. Причината за унижението на Северното царство не е спомената, защото тя е била самопонятна за слушателите на св. прор. Исаия. Това е избухналата през 734 г. пр. Хр., т. нар. Сиро-Ефремска война, когато Израилският цар Факей (735-733) и царят на Дамаск Рецин нападат Юдея и цар Ахаз (733-727) с цел да го свалят от престола и на негово място да поставят неизвест-ния „син Тавеилов” (Ис. 7:6). Цар Ахаз е принуден да повика на помощ могъщия асирийски цар Теглатфеласар. Теглатфеласар опустошава голяма част от Северното царство, само столицата Самария не е превзета. Земята на Нефталимовото коляно е присъединена към неговото царство (4 Царств. 15:29). Така Северното царство е значително отслабено. В Стария Завет на староеврейски (т. нар. масоретски текст - МТ) този стих е краят на предходната глава. Но в нашата Библия (на Синодално издателство) той правилно е поставен в началото на 9 гл. Понеже както видяхме, той указва повода за изричането на утешителните слова. Утешението се изразява в изгряването на голяма светлина (ст. 2). Светлината е божествено свойство. В Свещеното Писание Сам Бог се нарича истинска Светлина (Пс. 26:1, Йоан 1 гл.). Светлина, която желае хората да са й причастни, да я приемат и следват. Затова и Бог ще спаси народа Си както от чуждоземните нашественици, така и Своя нов народ - християните, от тъмата на греха и на шеола (ада).
Времето на явяването на Светлината се изпълни и затова Бог възвестява време на радост (думата „simhah” означава радост въобще) и по-точно време на идваща от Бога радост, на радост поради Бога (глагола „gul” - евр. се използва най-вече в култовия език и означава радост пред лицето на Бога). Голямата радост, която ще настъпи, е обрисувана от св. прор. Исаия в две картини - картината на радост при жътва и радост, която настъпва при разделяне на завоюваната при победа плячка (ст. 3). Войниците, които не са наемани, след победа имат право на част от завладяното, освен ако не е определено цялата плячка да бъде предадена на заклятие и унищожена (т. нар. herem). Радостта обаче не е вследствие на победа при конкретна битка. Поводът на радостта е, че Бог е съкрушил чуждата власт и робство, чийто символ е железният жезъл. Освобождението ще се състои дори тогава, когато по човешки се смята, че то е невъзможно (за това говори изразът в ст. 4 „както в деня на Мадиам”), защото Поборник и Победител е Сам Яхве. Всичко, което принадлежи на враговете на Израил и което е изразено чрез синекдохите „войнишка обувка” и „войнишка дреха, обагрена с кръв”, ще бъде изгорено с огън (ст. 5).
Голямата и истинска радост е породена обаче от раждането на Младенец - Цар в царските двори. Цар, Който ще донесе жадуваното освобождение от греха и ада. Този Цар е въплътилият се Бог Слово, Господ Иисус Христос, Който заради нашето спасение стана във всичко подобен на нас освен в греха (Рим. 8:3). Неговото царуване е вечно и макар че Той понизи Себе Си и прие образа на Раб при раждането Си (Фил. 2:7-8), Той ни най-малко не загуби от Своето божествено достойнство и величие.
Имената, с които е наречен Този Младенец (ст. 6), изразяват Неговите свойства. Даването на име в древния Ориент означава път за познаването на този или на това, което е именувано.

Първото име - Чуден Съветник

изразява не само интелектуалните способности на царствения Отрок, но и мъдростта да ръководи и управлява, т. е. Неговата практическа мъдрост. Чудотворенето пък трябва да се схваща като способност за извършване на „велики дела”, които само Бог извършва в историята на Израил, в историята на спасението на човешкия род. Само Яхве може да се окачестви като Бог, „Който върши чудеса” (Пс. 76:15). Младенецът е истински човек и истински Бог, тъй като Бог Слово приема в Своята Личност човешко естество. Той извършва великото дело на изкуплението.

Второто име е Бог силен

(евр. el gibor) думата „силен” е заимствана от военното дело. С думата gibor се окачествява този, който е силен по време на война, на битка. Тъй като Младенецът ще е носител на мир, това име изразява Неговото всемогъщество и власт над всичко. Той е и Отец на вечността, тъй като Божият Син е съвечен на Бог Отец и като на истински Бог на Него принадлежи минало, настояще и бъдеще.
Родилият се е наречен и

Княз на мира

Мирът трябва да се разбира не като състояние на отсъствие на война, но като Божий дар, като примиряване на съгрешилото човечество с Бога чрез Христовата жертва на Голгота, ето защо и мирът не ще има край. Царуването на Христос също е вечно, така ще бъде утвърден престолът на цар Давид. Младенецът е истинският, в същинския смисъл на думата Помазаник, Който е обещан на св. цар Давид от Бога. Помазаникът (гр. Христос) притежава в пълнота даровете на Св. Дух (Ис. 61:1-3), т. е. Той е божествена Личност за разлика от всички други свещеници, царе и пророци, които са помазвани в старозаветно време, за да бъдат посредници между Бога и хората и да им даде Бог сили и мъдрост за изпълнение на тяхното служение.
Господ Иисус Христос като Пророк възвестява настъпването на благоприятната Господня година - Новия Завет (Ис. 61:2), като Първосвещеник предаде Себе Си като чиста и непорочна жертва за нашите грехове, а като истински Цар е Глава на Църквата Си и вечно ще царува в царството Си. Неговото царуване трябва да започне още тук на земята в нашите сърца, за да имаме дял с Него в царството Му.
Христос ще царува със съд и правда. Той единствен е праведен и извършва праведен съд, а и окончателната присъда в съдния ден (Мат. 25:31-46). Извършването на правда и съд е едно от задълженията на царя в древния Ориент и най-вече в древния Израил, където царят трябва да извършва съд и правда, които са заповядани от Яхве. Правдата и съдът обаче са божествени свойства, затова и праведен и правосъден може да бъде само Бог.
Делото на изкуплението се извършва от Господ Иисус Христос, за което свидетелства и изразът: „Ревността на Господа Саваота ще извърши това” (ст. 7).
Бог е описван на доста места в Стария Завет като Бог ревнител (Изх. 20:5). Той ревнува Своя народ Израил, когато последният отпадне от истинското служение на единия Бог и започне да служи на езическите идоли, които са „сребро и злато, дело на човешки ръце” (Пс. 134:15). Бог ревнува неверния Израил, което ревнуване се изразява в бащинска грижа за съхраняването и разпространяването на старозаветната вяра в чистота и в подготвянето на Израил за идването на Изкупителя Христос и Неговото обществено служение. Често пъти Божията ревност и Божията сила (евр. Gebura) са тясно свързани помежду си. Именно Божията ревност е тази, която ни явява Бог като Бог всесилен, като Бог, Който побеждава. Особено важна за нас е Божията победа на кръста над греха и смъртта. На тази победа и ние трябва да станем причастни с Божия помощ през земния ни живот.
Старозаветното човечество трепетно е очаквало явяването на дивната Божия Светлина, на тази Светлина, за Която св. апостол и евангелист Йоан Богослов пише в предговора на своето Евангелие, че мракът не я е обзел (Йоан 1:5). Явяването на тази несътворена Светлина, Която е съществувала още преди свят да бъде, е предречено от св. прор. Исаия. Тя е и Чудният Съветник, Младенецът - Цар Господ Иисус Христос.
Църквата трепетно очаква Деня на Христовото Рождество и в тези предпразнични дни ни подготвя, за да станат нашите сърца Витлеемски пещери, където да се роди Христос и да ни осияе със Своята невечерна и преобразяваща светлина, и така да ни направи подобни на Него.



Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Анна МАРИНОВА            

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!