­ Първият и вече доста остарял проблем си остава злощастният разкол, който все повече се обособява като явление привнесено отвън в Църквата, но продължава да пречи на вътрешноцърковния живот. За преодоляването му св. ни Църква прави възможните усилия, но за окончателното му преодоляване е необходима добрата воля и от страна както на разколниците, така и на държавните институции.

    ­ Смятате ли, че синодалната администрация на Българската православна църква се нуждае от преустройство и в какъв аспект?

    ­ Заемам поста на главен секретар отскоро и краткият ми стаж на тази длъжност не ми дава възможност в момента да дам изчерпателен отговор. Трябва да мине още известно време, за да се запозная с подробностите.

    Така или иначе, въпросът за кадрите на Църквата е особено важен. Светият Синод като висш ръководен орган на БПЦ трябва да има администрация, която да отговаря на важните му и отговорни функции.

    По-тревожно е състоянието в манастирите ни. Смущаващо е, че въпреки благоприятната промяна на външната ситуация, когато вече никой не пречи и не преследва желаещите да приемат духовен сан, в последните години те не са така много. Всеизвестно е, че православна църква без силно и образовано монашество не е в състояние успешно да осъществява своята спасителна мисия в света. Независимо че се възстанови втора семинария и се откриха няколко висши богословски факултета, чувства се силна нужда от свещенослужители и добри църковни администратори.

    ­ Вие идвате на новото си служение от друго, не по-малко отговорно. Доскоро бяхте представител на Българската православна църква в нейното подворие в Москва. Бихте ли споделили, какъв е положителният опит, натрупан от Руската православна църква?

    ­ Това е една изключително жива, динамична църква, която води многостранен вътрешен живот, а заедно с това поддържа и широки междуцърковни отношения. Руската църква дейно участва в обществения живот и е съпричастна на неговите радости и болки. Например има вече много сиропиталища и болници на църковна издръжка. Църквата също така тясно взаимодейства с армията и флота. В затворите и в наказателните колонии свещенослужителите свободно и с успех разпространяват словото Божие и помагат на хората да се върнат към нормалния живот приемайки нравствените ценности на православната вяра.

    Онова, което е особено ценно, че в своите начинания Руската православна църква среща подкрепата на повечето държавни институции. Изобщо, отношенията между Църква и Държава в Русия са твърде задоволителни.

    ­ Всичко ли е така положително в църковния живот на съвременна Русия? ­ Действително, забелязват се и някои отрицателни страни. За радост, те са по-малко от положителните, но са преодолими.

    С бързото възраждане на духовния живот в Руската църква прииждат много нови хора, т. нар. неофити. Недостатъчната им подготовка им пречи да се осъществят като добри свещенослужители и християни. Дори и добре подготвени богословски, те често пъти нямат достатъчно натрупан духовен опит.

    Има и немалко такива, които гледат на свещенослужението само като източник на препитание, а не като високо и отговорно призвание. Такива хора снижават нивото.

    Към вярата се обърнаха и мнозина от съвременната руска интелигенция. Това е радващо, но води със себе си и някои проблеми. В тези среди често пъти вярата се възприема малко по светски ­ повече чрез разума, отколкото със сърцето.

    Така сред православната интелигенция се е обособило течението на новообновленците ­ радетели за формално и механично възстановяване на църковната практика от “апостолските времена”. Например те отричат иконостаса, настояват за въвеждане на новоруски език в богослужението, за църковни реформи и т.н.

    От друга страна, църковният мир бива смущаван от някои разколнически настроения, въпреки че те не са така многобройни.

    Но всичко това с течение на времето ще бъде преодоляно. Силата на православната духовност и благодатта ще доведат непременно до желаната духовна зрялост.

    ­ Какво, според вас, може да се заимства от руския църковен опит и да се приложи в Българската православна църква?

    ­ Бихме могли да се поучим от много положителни примери, но е важно нищо да не се пренася механично. Чуждият опит първо трябва да се осмисли и да се приложи зряло, съобразявайки се с нашата реалност, с нашите особености.

    По-конкретно бих споменал за отварянето на Църквата ни към медиите и широката общественост. В това отношение Руската православна църква е постигнала много.

    Всеизвестно е, че нашият Учител Христос не се е затварял в изолация от обществото, а е проповядвал открито сред грешници, митари и фарисеи. Така са постъпвали и св. апостоли. Разпространявали Божието слово навред по света. А нас, без общуване, кой би ни разбрал?

    Вярно е, че много от мощните средства за информация не всякога проявяват разбиране към проблемите, стоящи пред Църквата. Това важи и за Русия. Но нашето постоянство и добро разположение със сигурност ще дадат добри резултати.