Храмът на Христос Спасителя

        Храмът на Христос Спасителя в Москва е построен в чест на победата на Русия във войната с Наполеон. На 25 декември 1812 г. император Александър I подписва манифест, в който се казва: “За съхраняване вечна паметта на безпримерното усърдие, вярност и любов към вярата и Отечеството, които в тези трудни времена прояви руският народ, и за ознаменуване на нашата благодарност за промисъла Божий, спасил Русия от грозящата я гибел, възнамеряваме в първопрестолния град Москва да издигнем църква на името на Христос Спасителя.”

        Автор на първия проект е архитект Александър Витберг. На 12 октомври 1817 г., пет години след отстъплението на французите от Москва, тържествено се полагат основите на храма. Но първоначално избраната местност се оказва неподходяща. Затова на 10 април 1832 г. император Николай I приема нов проект за храма, съставен от архитект Константин Тон. Императорът лично избрал мястото за строежа ­ на брега на река Москва, близо до Кремъл ­ и в 1837 г. учредява специална комисия за построяване на новия храм. Алексиевският манастир и църквата “Вси светии”, намиращи се на мястото, където смятали да построят храма, били преместени в Красное село. На 10 септември 1839 г. тържествено се полагат основите на храма от Московския митрополит Филарет.

        Величественият храм строят в продължение на 40 години. Работата по издигането му се осъществява при управлението на руските императори Александър I , Николай I, Александър II, Александър III, по благословението на причисления към лика на светците Московски и Коломенски митрополит Филарет (Дроздов) и Дмитровски епископ Леонид (Краснопевков).

        През 1860 г. храмът се открива в цялата си величественост пред московчани. На 13 декември 1880 г. новият храм е провъзгласен за катедрален и е назначено духовенство на щат. През 1881 г. завършва работата по вътрешното изписване. На 26 май 1883 г., Възнесение Господне, с особена тържественост в присъствието на императора Александър III и императорското семейство е извършено освещаване на храма от Московския митрополит Йоаникий в съслужение с духовенството при храма. Скоро след това са осветени страничните олтари, посветени на св. Николай Чудотворец и св. благоверен княз Александър Невски.

        Над осъществяването на проекта на Тон се трудят най-добрите архитекти, строители и художници по онова време. “никалната стенопис се създава в продължение на 12 години и половина от художници на Руската художествена академия: В. Суриков, барон Т. Неф, Н. Кошелев, Г. Семирадски, И. Краски, В. П. Верешчагин, П. Плешанов, В. Марков.

        През август 1917 г. в храма на Христос Спасителя се открива поместен събор на Руската православна църква. Именно тук се е състояло избирането на Московския митрополит Тихон за патриарх на цяла Русия, а скоро след това бил извършен молебен за убитите по време на октомврийския преврат през 1917 г.

        След революцията храмът е лишен от държавна поддръжка, затова в началото на 1918 г. се създава братство, което поема грижата за него. Ръководител на братството е прославеният в лика на светците свещеномъченик протопрезвитер Александър Хотовицкий.

        Но още в първите години на своето управление съветската власт демонстрира своята враждебна непримиримост към Православната църква.

        През 1925 г. се пристъпва към подготовка на “общественото мнение” за разрушаването на православната светиня и за построяването върху нея на символа на една безбожна епоха ­ Двореца на Съветите. Проектът на една от най-големите архитектурни утопии на нашия век предвиждал над града да бъде издигната огромна (415 м висока) кула, увенчана с фигурата на “вожда на световния пролетариат”. По този повод Луначарски пише: “Тази кула е от типа на вавилонската... Това смело, здраво, стъпаловидно устремяване не е извисяване към небето с молба, а по-скоро е щурм на висините от низината.”

        Храмът на Христос Спасителя е обречен на унищожение, както и цяла Русия ­ създаването на новия символ се свързвало с разрушаването на всичко старо. На 5 декември 1931 г. взривове изпратили в небитието величествения храм-паметник. Преди това той е безпощадно ограбен. Злато, бронз, мед, цветен и бял мрамор, мозайки от полускъпоценни камъни, огледално стъкло ­ всичко е откраднато и използвано без всякакво притеснение от властта за собствени нужди. Великолепният олтар споделя същата съдба, като една малка част от стенописите му е запазена и се съхранява днес в музеи.

        Но на мястото на храма така и не била издигната “вавилонската” кула на Двореца на Съветите, защото осъществяването на проекта се оказало невъзможно. На мястото на изкопа с диаметър 130 метра бил устроен открит басейн “Москва”. Това става през 1958-1960 г.

        В края на 1980 г. се ражда обществено движение за възраждане на храма на Христос Спасителя. След 1991 г. новата власт демонстрира своята подкрепа на идеята за възстановяване на храма. През юли 1992 г. президентът на Русия издава указ за създаване на фонд за възраждане на Москва. Сред първите обекти е храмът на Христос Спасителя.

        На 31 май 1994 г. правителството на Русия със съгласието на Московската патриаршия приема постановление, с което поставя началото на възстановяването на храма. На 7 януари 1995 г. на храмовия празник ­ Рождество Христово ­ цялото московско духовенство начело със Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Алексий II, съпроводени от множество богомолци, в литийно шествие се отправят от Успенската катедрала към мястото, където предстояло да бъде издигнат главният храм на Русия. Патриарх Алексий II в присъствието на председателя на правителството на Русия В. Черномирдин извършва тържествен молебен с полагане камък и паметна капсула във основата на възстановявания храм. Ускорените темпове на строителство дават възможност още на 23 април същата година в храма да бъде извършена пасхална вечерня от Руския патриарх в съслужение с многочислено духовенство. Това първо патриаршеско служение след полагане основите на храма, тъй като все още липсвали стени и сводове, се извършило под открито небе. През 1996 г. храмът вече се издигал в центъра на Москва. На 13 март са осветени камбаните, а на 28 март московчани стават свидетели на още едно вълнуващо събитие ­ Руският патриарх освещава кръста на възродената светиня, който бил издигнат на купола. Размерите му са 9,6 на 6 м, а тежи повече от три тона.

 

         Възкресение Христово на 1996 година московчани ще запомнят със знаменателно събитие. След 65-годишно прекъсване храмът на Христос Спасителя отвори врати пред вярващите. Отслужена е пасхална вечерня от Руския патриарх в съслужение с цялото московско духовенство.

        В своето слово патриарх Алексий II отбелязва: “Възсъздаването на храма е символ на възкресението на Русия, знак на надежда за по-добри времена за народа, оставил Бога, но отново намерил пътя към Него.”    

        През декември 1999 г. напълно е завършено изписването на храма. На 31 декември 1999 г. Светейшият Московски и на цяла Русия патриарх Алексий II извършва малко освещение на храма.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         http://www.pravoslavie.ru

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!