Невроза и недъзи в духовния живот
Един от възгледите върху проблема за възникване на неврозата изтъква като корени на страданието: духовната слепота, игнорирането на духовните потребности и безбожието. “Нарастващият неудържимо ръст на неврозите в ХХ век е породен не само от стреса и научно-техническия прогрес с неговата информационна натовареност (както твърдят повечето специалисти), но преди всичко на “прогреса” на общочовешкото грехопадение. Не за първи път човешката история е наситена с войни и природни бедствия като наводнения и суша. Затова е трудно да направим съпоставка и да изтъкваме в каква степен нашето време е по-тревожно и по-неспокойно от епохата на царуването на Иван Грозни, например. Основна причина неврозата да се превърне в особено остър проблем на съвремието е нарастващото безверие, загубата на човешкия духовен фундамент, а с него на истинския смисъл на живота.” (В. К. Невярович) Оказва се, че неврозата се дължи не само на стреса и неприятностите, а преди всичко разкрива дълбинно разстройство на личността. Свети Теофан Затворник говори за човека, който не е в състояние да контролира действащи извън него сили: “Разумът е така помътен, мечтателен и отвлечен, понеже не се направлява от сърцето и не се контролира от волята; в резултат на това волята става своенравна и безсърдечна, защото не слуша разума и не се вглежда в сърцето; сърцето неудържимо, сляпо и лениво, защото не следва указанията на разума и не се отрезвява от силата на волята. Но освен че тези сили не си оказват взаимна помощ, те са поели във враждебни едно на друго направления, едната отрича другата, сякаш я поглъща и снижава...” Грехът като корен на всяко зло е близък на невротичното разстройство. Извършвайки се в дълбините на човешкия дух, той възбужда страстите, дезорганизира волята, извежда извън контрола на съзнанието емоциите и въображението. Затова светият отец посочва, че “вътрешният свят на човека-грешник е изпълнен със самовластие, безпорядък и разрушение”. Св. Теофан Затворник акцентира на това, че “естественото отношение на съставните части на човека трябва да бъде подчинено на закона на йерархията: по-малкото се подчинява на по-голямото, по-слабото на по-силното; тялото трябва да се подчинява на душата, душата на духа, а на духа е свойствено да пребивава в Бога. Човек трябва да пребивава у Бога с цялото си същество и съзнание. При това своята сила над душата духът черпи от Бога, силата на душата над тялото зависи от изпълващия я дух. Отпадането от Бога поражда объркване в целия състав на човека: духът се отделя от Бога, загубва своята сила и се подчинява на душата, а душата, като престава да се издига към духа, се подчинява на тялото. Човекът с цялото си същество и съзнание потъва в чувствеността”. Професор Д. Е. Мелихов смята, че в основата на много психически разстройства стои коренът на всички грехове гордостта. Неврозата в този смисъл не е изключение. Установено е, че това заболяване се развива във вид на конфликт на личността със самата себе си (интрапсихичен конфликт) или с другите хора (интерпсихичен). Неврозата е сблъсък между желаното и действителността. Колкото по-мощен е този конфликт, толкова по-остро протича болестта. “Вярата включва и смирение”, говори св. Варсануфий Велики. Демонът говори на св. Макарий Велики: “Ти постиш, аз съвсем няма да ям; ти спиш малко, а аз съвсем не спя, но ти можеш да се смириш пред другите, а аз не мога да се смиря дори пред Бога. Със смирението си ти ме побеждаваш!” В лекарската практика много често може да се срещне следният случай. Жена, страдаща от една от формите на невроза, многократно повтаряла: “Докторе, омръзна ми да боледувам и искам да се излекувам на всяка цена. За какъв конфликт между желано и действително може да става въпрос?” Моят отговор обикновено е следният: “Господ вижда твоята скръб и ако не бързаме да променяме моментното положение на нещата, то ще стане Неговата свята воля и така ще се изцерите.” В този смисъл трябва да се следва примерът на светците за отношение към неприятностите, които ги сполетявали (болест, скръб). Те благодарели на Бога и казвали: “Поради греховете ми е”. А в нашия случай искаме изцеление на всяка цена! Именно в това е конфликтът между желаното и действителното. Да се лекуваме, разбира се, трябва и е нужно. Но по-важно е да се смириш пред постигналите те страдания, да ги приемеш с благодарност към Бога. Господ не забравя и никога не ни изпитва свръх силите. Същото ни уверява и св. ап. Павел: “Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите” (1 Кор. 10:13). Затова се успокойте и не се отчайвайте. Неврозата е духовна болест. Справедливо е наричана понякога скрита форма на страстта. Грехът е духовната почва за възникване на невроза. В по-нататъшното развитие на болестта невротичните проявления зависят от особеностите на характера, условията на живот и възпитание, неврофизиологични предпоставки, а така също различни стресове и други обстоятелства, много от които остават неизвестни. Всичко това не може да се постави в една схема. При един човек се развива невроза, а при друг реакцията се ограничава със сътресение, но болест не възниква. Дълбинната същност на неврозата е тайна, известна само на Бога. От времето на нашите прародители човешката природа е повредена от греха. Затова човек, страдащ от невроза, не е по-добър или по-лош от останалите. Неврозата е само частен случай на последствията от греха. Неврозата се отделя от числото на останалите психически и соматични заболявания с това, че се явява един вид фин нравствен барометър. Връзката й с духовната сфера е очевидна. И развитието на този недъг, в резултат на душевните терзания и угризения на съвестта, може да бъде стремително. Сложността при търсене на причините за възникване на неврозата произтича от това, че голяма част учени и практици се опитват да решат този сложен проблем самостоятелно без помощта на Бога, без вярата Христова. Духовността на пациента се пренебрегва като се подменя с образованост, ерудиция или не й се отдава никакво значение. Дейността на подобен род изследвания може да се сравни с бягане в кръг. Истински плодове този труд не принася. Много от последствията от духовното повреждане у човека, страдащ от невроза, са изтълкувани правилно. Например патологията в процеса на самопознание, “невротичния” строй на мисълта и особености в емоционалната сфера. Но винаги трябва да си даваме сметка, че тези качества най-напред са се разстроили на ниво духовност, а след това са се отразили на душевния живот на човека. Из “Неврозы открыв глаза на причины, увидим и врача” Превод Мария ИВАНОВА Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа! Разпространено е погрешното мнение, че като упражняваме Иисусовата молитва, ще разрешим психологическите си проблеми и внезапно ще се яви светлина, която ще разпръсне непрогледния мрак в душите ни. Във връзка с това е и коментарът, който направи старецът Паисий, когато чу оплакванията на един американец светогорски монах. Когато се срещнахме с този американец, той ми се зарадва като на дар небесен, защото с малкото английски, който знаех, успях да преведа на стареца Паисий един въпрос, който изгаряше от дълго време душата на този подвижник. Ето нашия разговор: Този човек е живял в Америка и е решил да стане православен, защото е вярвал, че Православието е истинската Църква. И не само това той направил и следващата крачка и приел монашество на Света Гора. Но не намерил това, което търсел. “Разумът ми казва завърши американецът-монах, че напразно се обърнах към Православието, защото не намерих това, което търсех. Следователно, Православието не е истината.” Старецът вместо да погледне американеца, погледна мен и с много болка ми каза: Разбра ли? Изненадах се. Какво да разбера? попитах. И аз самият очаквах с нетърпение отговора му, за да си отговоря на въпроса: защо Православието не бе осветило тази душа, която бе направила толкова жертви в пътя си към Църквата? Старецът вместо да ми отговори, пак ме попита: Виждал ли си ме някога, в подобни на този случаи, когато инославни стават православни и после монаси, да съм бил ентусиазиран? Не. И наистина, това винаги ми бе правило впечатление: сериозният вид, с който старецът посрещаше такива новини, без следа от ентусиазъм. Защото продължи старецът с много сериозен тон, идват и се кръщават не търсейки истината, която притежава Православието, а за да решат психологическите си проблеми. Мислят, че с кръщението, което ще приемат, излизайки от водата, по един магичен начин ще се освободят от объркването си и от безизходицата, в която се намират. Следователно не ги интересува истината. Затова и Христос не им дава лечението Си и Църквата Му не ги просвещава и не изпълва сърцата им, защото не търсят първо Него, а как да решат проблемите си и как да се почувстват добре. И после естествено стигат до извода: “След като монашеското ми пострижение не ми донесе това, което търсех, тогава Православието не е истината”. Превод Златина КАРАВЪЛЧЕВА
Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Установен факт е, че всеки десети страда от една или друга форма на невроза. Граничните нервно-психични разстройства, сред които неврозата заема значително място, са водещи в обширната група на психическите заболявания. По данни на Световната здравна организация около 10% от населението на индустриално развитите страни страда от невроза и за последните 65 години тяхното число е нараснало 24 пъти. Сред специалистите, занимаващи се с тази патология, се разпространява следната тъжна шега: вместо да питат пациента дали страда от невроза, те го питат от какъв вид невроза страда. Обезпокояваща статистика на фона на добиващата все по-голяма популярност практика на психоаналитиците. В страните, които имат опит в тази насока, днес се преосмисля ползата и вредата от психоанализата. Ние обаче подхождаме безкритично и я приемаме като панацея. Все пак психоаналитиците ни гарантират социална адаптивност и интеграция в обществото. Популярни и научни издания ни убеждават, че психичните заболявания от рода на неврозата се дължат на влиянието на външни фактори. Редом с бълващата информация по тези въпроси върви процес на игнориране на действителните причини за бума на подобни заболявания. Все повече съвременни учени, работещи в тази област, стигат до извода, че причината това заболяване да се разпространява толкова бързо, а все по-трудно и неуспешно да се лекува е пренебрегването на онази дълбинна същност на личността духовността. Това означава, че е назрял моментът, постиженията на науките, посветили се на изследвания на душевния живот, да включат понятия от областта на християнската антропология и аскетическия опит на светците.
Св. Йоан Лествичник
| |||||||||
|
| ||||||||
Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа! |