Светилници незагасващи през вековете са манастирите край гр. Драгоман. По течението на р. Нишава, източно от Калотина, на планинските възвишения се откриват двата старовековни манастира ­ Чепърленският “Св. Петка” и на няколко километра източно от него ­ Разбоишкият манастир.

        Църквата на Чепърленския манастир е възстановена през 1998 г. с благословението на Негово Светейшество патриарх Максим и обновена от Негово Високопреподобие архимандрит Николай, протосингел на Софийската св. Митрополия. Камбанарията е обвита в зеленина. Камбаната й оглася околните възвишения. В църквата кандилата горяха. Изпяхме тропара на св. Петка и други песнопения. Нека по молитвите на св. Петка духовният живот в светата обител скоро да се възроди за доброто на целия български народ.

        Продължихме към Разбоишкия манастир по горския път, придвижвайки се по билото на хълма, и отново навлязохме в гората. Изведнъж пред нас се откриха манастирските сгради. Варосаната в бяло църква се открояваше отвъд реката високо. Посрещнаха ни двете сестри на манастира: преподобната монахиня Зиновия, дошла в манастира през 1947 г., жизнена, приветлива, и нейната сподвижница, послушницата Трепка, овдовяла преди три години презвитера от гр. Бяла, Пазарджишко. Те ни разказаха преданието за строежа на храма в скалите.

        Определено било място за църквата долу при другите постройки. Струпали строителните материали и основните греди за строежа. В деня, когато трябвало да издигнат дървената конструкция, гредите изчезнали. А нощта била тиха и нямало външни хора. Намерили гредите струпани на кръст горе при скалите. Свалили ги, но на следната нощ пак изчезнали и отново ги открили на същото място в същото положение. Разбрали, че става чудо. Св. Богородица, в чест на която се строи храмът, сама пожелала той да бъде високо горе на скалите, отвъд реката. Така приели нейната воля и построили църквата на това място.

        Игуменията нареди на манастирския чирак да ни заведе до храма. Минахме по дървен мост над бистрите бързи води на реката и поехме по една зигзагообразна пътека, после право нагоре по каменна стълба и задъхани се намерихме на открита площадка пред входа на църквата. Притворът е нов, от 1944 г., осветен от бившия Неврокопски митрополит Пимен, тогава викариен на Софийска митрополия. В храма кандилата пламтяха и цветя красяха иконите. Стенописите обаче бяха заличени от недоброжелателна ръка през атеистичния период. Само на две места издраскани полета напомняха за някогашната живопис от времето на цар Иван-Александър. Запалихме свещи и изпяхме няколко песнопения към Господа Иисуса Христа и св. Богородица.

        В манастира ни поканиха в игуменарницата, украсена с много икони. На стената бе окачен и портретът на отец Матей Преображенски ­ Миткалото. Известно време бил в манастира и окуражавал въстаниците с мъдри, благочестиви и родолюбиви наставления.

        На връщане продължихме източно от магистралата, водеща към границата, и влязохме в Дервента, за да посетим някогашния скит-манастир “Рождество Богородично” от XIV в. През годините на робството бил изгорен, а днес е обновен от Емил Добрев, нашия водач, и от Лидия и Любомир Найденови и бай Бори от Драгоман, работил безплатно на строежа. Осветен е от Негово Светейшество патриарх Максим през 1977 г. на храмовия празник.

        Новата летопис разказва, че през 1977 г. благочестиви люде възстановили храма при побития оброчен кръст, свидетелстващ за някогашния манастир. Възстановили църквата, вероятно в изпълнение на синодалното постановление да се издирват всички разрушени през турското робство скитове, църкви и манастири в цялата страна. Общинската власт от Драгоман обаче издействала войници от военното поделение да го разрушат, а мястото в падината под храма, което се знаело, че е манастирско, обявила за продан. Народът от околността убеждавал купувача да се откаже, да не заграбва църковна земя. Той не се вслушал, взел мястото и си построил вила. През двора на вилата минавала пътеката, която по традиция народът използвал, за да отиде до разрушения храм и да пали свещ и да отправя молитви към Бога и св. Богородица. Новият собственик се сърдел и забранявал. Това не спряло хората, но и новият собственик останал непреклонен. За урок бил сполетян от ред нещастия. С покайно съзнание и за опрощение на греховете неговите наследници даром върнали мястото заедно с построената вила на Църквата.

        По новопрокарания път ние отидохме до храма. Запалихме свещи, а окачената високо на един бор голяма камбана мелодично огласи цялата околност. Почувствахме благодатната сила на това свято място и си спомнихме народната мъдрост: “Не се гаси туй, що не гасне!” Вечна и блажена да бъде паметта на подвижниците черноризци, подвизавали се на това свято място...

        Петропавловският манастир, наричан още “Петров кръст”, е на връх Чепън ­ на големия каменист хълм източно от магистралата срещу Драгоман. Храмът бил построен на най-високата му част. Предполага се, че тук имало езическо капище от II в. пр. Р. Хр. Това бе повод да си припомним чудесата със събарянето и изпотрошаването на езическите капища на Атонския бряг, когато св. Богородица стъпила там. Оттогава Атон станал Света Гора ­ света планина, благодатно осенявана от Небесната царица със силата на св. Кръст.

        Трябва човек да се изкачи на хълма, за да почувства в свещен трепет благодатната сила, излъчваща се от някогашния храм, сега в развалини.

        Манастирът датира от времето на цар Иван Асен II. С благословение на Софийската св. Митрополия Емил Добрев, Лидия и Любомир Найденови и благочестивите жители на града са поели грижата за възстановяване на храма и манастира на старото му място.

        Това лято със специален булдозер от Кремиковци по следите на стар коларски път са трасирали нов до самия връх. С джип стигнахме до върха. Чудна панорама се откри пред погледа ­ София и планините на север и на юг. Сред развалините на храма се очертава абсидата с голям каменен кръст, надписът на който не може да се разчете. Отделни букви ни напомниха възхвалата на св. Кръст “Слава, Господи, кресту Тоему честному!” Подобен кръст, но още по-голям, е забит встрани от развалините на храма. И на него се разчитат ясно инициалите ИС ХС НИ КА ­ Иисус Христос побеждава. Личат очертанията на каменните зидове на някогашни постройки. На северния склон има затрупано аязмо. Преди двайсетина години при определяне мястото за телевизионна кула като най-подходящ е избран самият връх на хълма. Но за голяма изненада на специалистите нямало никакъв сигнал и се наложило да поставят телевизионната кула на запад, далеч от града. Това още повече засилило убеждението, че това място е свято и от него може да се разглася само Христовото благовестие.

        Далеч над западните хълмове слънцето в грамадно пурпурночервено кълбо залязваше. Спомних си думите на вечерния Давидов псалом: “Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен; Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра” (Пс. 103:1-2).

        Да пожелаем молитвено в скоро време някогашният Петропавловски манастир над Драгоман да се облече в прежното си величие. Да се издигне храмът като бял гълъб на връх Чепън. Св. кръст да засияе на висока камбанария, а мелодичният глас на камбаните да отеква далеч и да призовава благочестивите българи на молитва за слава Божия.