Юбилей

    Максим, Патриарх Български

130 години Сливенска митрополия


Днес, когато честваме 130-годишнината от учредяването на Сливенската митрополия, естествено е да насочим погледа си към миналото, към историята, за да почерпим знание и поука.
Като празнуваме този достоен юбилей, пак да си припомним, че всичките ни празници имат дълбок смисъл и богато съдържание, когато прославяме Бога на любовта (1 Йоан. 4:16), когато благодарим за Неговите милости, когато се прекланяме пред Неговия Промисъл.
Както Българската православна църква е неотделима част от едната, света, вселенска и апостолска Църква, така и Сливенска епархия е неделима част от Българската православна църква.
Великата епископска приемственост, която произтича от Основателя на Църквата Господ Иисус Христос и се е приемала чрез светите апостоли и се е предавала чрез апостолските мъже и на архиереите, е действена и жива до ден днешен.
Именно тази приемственост осъществява единството на Православната църква, която е стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15).
Вие сте честити, че територията на днешната Сливенска епархия е познала евангелската проповед още в първия християнски век.
Съгласно преданието, Черноморското крайбрежие е било осветено от стъпките на св. ап. Андрей.
Макар че трудно може с точност да се посочи откъде е минал Първозваният апостол, но известно е, че всички български, макар и малки черноморски острови - а те са все на територията на Сливенска епархия - носят имената на светци: Св. Йоан, Св. Петър, Св. Тома, Св. Кирик и Юлита, Св. Анастасия. Свети имена носят и множество древни топоними по морското крайбрежие - сякаш, за да свидетелстват безсмъртните плодове и незаличимата памет на апостолската мисия.
Свидетелство за християнския подвиг от апостолските времена по вашите земи е и подвигът на св. Зосима от Аполония, загинал мъченически при император Траян в началото на II век. Два века по-късно неговите благочестиви духовни потомци сменят езическото име на града си и го преименуват на Созополис, което означава „Град на спасението”.
Всъщност още от апостолските времена и насетне християнството никога не е преставало да съществува по тази земи, въпреки напъните на нашественици, които са завладявали полуострова. Често пъти и самите нашественици също са приемали християнството, както това ще стане по-късно със славяните и българите.
Главното събитие в историята на славянобългарската държава - покръстването при св. княз Борис в 865 г. - има най-пряко отношение към земите на днешната Сливенска епархия. По това време в по-голямата си част те са били в рамките на Българската държава, и то в зоната на най-интензивните контакти между двете съседни православни царства, на пътя между техните столици Константинопол и Плиска, а по-късно и Преслав.
При това най-велико и славно време в нашата история се изграждат основите на православната славянобългарска култура и цивилизация, която определя облика на Сливенска епархия и до ден днешен.
Кулминацията в развитието на сливенската духовност настъпва в ХIV столетие, когато тук просиява величествената личност на преп. Теодосий Търновски, духовен попечител на Сливенската света Гора. Намерени са и веществени останки от тази забележителна общност от монашески обители, която като венец е прославяла околностите на града.
Свидетелства за величието на Златния ХIV век на Сливен са не толкова материалните паметници, колкото запазване чистота на Православната вяра, най-скъпото и най-велико духовно съкровище.
В историята на вашия град Сливен пише, че е бил не само религиозен и монашески център, но по това време Сливен е бил и крепост на Православието.
Та не е ли такова свидетелство мъченическият подвиг на свети Димитър Сливенски, пострадал на 30 януари 1841 г.! Не е ли такова свидетелство тихият и ежедневен подвиг на десетки и стотици просветители, молитвеници, монаси, свещеници, учители, храмостроители, иконописци, църковни настоятели, които принесоха в сърцата си Христовото евангелие и го преподадоха чрез най-красноречивата проповед - чрез своя живот в Христа!
Сливенската епархия е създадена след възстановяването на Българската екзархия 1870 година.
На 3 юни 1873 г. за първи път пристига първият Сливенски митрополит Серафим, който с богатия си опит, с жертвената си любов, с чистия си патриотизъм остави светла диря не само в Сливенска епархия, но и в българската църковна история.
Блаженопочиналият Сливенски митрополит Серафим е просветен архиерей. Той е превел и написал няколко книги, с които се обезсмъртява като църковен писател. Той е голям общественик. Става пръв председател на дружеството „Червеният кръст”, пръв кмет на гр. Сливен след Освобождението, пръв председател на музея. Но златният ореол от неговото служение е голямата му любвеобилност към пастири и пасоми, благият му характер и голямото му смирение.
Говори се за Сливен, че е „Градът на стоте войводи”, но в миналото на вашия епархийски център има много славни страници. С не по-малко основание той може да носи още по-славното име: „Градът на стоте будители”.
Начело на тези будители стои огненият стълб на Православието преп. Теодосий Търновски, а неговите следовници - знайни и незнайни - продължават делото му, непрестанно просвещаващо и пробуждащо душите в Христа, безценен храм и в националното ни освобождение.
Днес вие казвате, че сте приемници на една 130-годишна история. И това е истина. Това е една славна история на православното християнско благовестие сред повярвалите. Но още по-велика и славна истина е, че всъщност вие сте приемници на двехилядолетна човекоспасителна православна традиция, която през всички тези векове не е престанала да извършва своето основно призвание: да сочи пътя на всеки от нас към вечния живот, т. е. към Христа.
Тая свещена традиция достойно са следвали църковно-родолюбивите йерарси - Серафим, Гервасий, Иларион, Евлогий и Никодим, честният клир, боголюбивите монаси и монахини, благочестивите православни християни. На починалите вечна и блажена да е паметта им! Бог да ги прости! На нине здравстващия митроплит Йоаникий Господ здраве и благословен успех да дава в многоусърдното и доброплодно светителско служение за много още години!
„Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин.” (2 Кор. 13:13).
Сърдечно поздравяваме от името на Св. Синод и от моя страна Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий, боголюбивите пастири, честното монашество и верните църковни чеда на Сливенската епархия с благословения 130-годишен юбилей. С молитвени пожелания за здраве, усърдно следване църковно-народната традиция в православната вяра, предано родолюбие и душевно спасение.
На многая лета!



    Сливенски митрополит Йоаникий

Празнични трепети


Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства, Ваше Преосвещенство, драги отци, братя и сестри,
От няколко дни клирът и православното изпълнение от Сливенска епархия изживяват духовна радост, чувстват празнични трепети, отправят благодарствени молитви към Всемилостивия Бог и молят Неговата помощ и закрила.
Тревогите и напрежението в ежедневието не могат да смутят нашето празнично настроение, нито да разколебаят нашето православно изповедание, нито пък да внесат униние в нашите души, защото знаем в Кого сме повярвали и сме твърдо убедени, че и вратата адови не ще надделеят на Божията църква (вж. Мат. 16:18).
Уверени в Божия благ Промисъл, в силата и крепкостта на Божията непобедима Десница, благодарим за стародавните дни и години и насочваме надежден поглед към Бога на любовта и щедростта.
Преди много векове основателите на този град едва ли са предвиждали неговото бъдеще, едва ли са предполагали неговото административно, духовно и културно израстване. „С благословението на праведните град се въздига”, казва премъдрият Соломон. Град се въздига. Но как? Само с богатство ли? Само с изкуство ли? Само с многолюдие ли? Град се въздига с благите думи на добрите хора, обединени в разбирателството, мира и любовта (вж. Притч. 11:11).
Аз няма да правя исторически обзор на този град и на тази епархия. На 3 октомври в Драматичния театър „Стефан Киров” се проведе научна конференция на тема „130 години Сливенска митрополия”. Докладчиците - тези добри специалисти, обстойно проследиха историческото развитие на Сливенска епархия. Ще спомена само два важни факта в един от докладите, които трябва да запомним.
През втората половина на ХVII век, в 1669 година, Йерусалимският патриарх Доситей посещава Пловдив, Станимака, Стара Загора, Ямбол и Сливен. А през следващия век (ХVIII) в 1720 година друг Йерусалимски патриарх - Хрисант, посещава Пловдив, Пазарджик Сливен, Ямбол и други градове. Тези важни събития с двамата йерусалимски патриарси ни дават надежда и упование, че са благословили този град, много преди той да бъде епархийски център.
Истинската украса на град Сливен е Божият храм. Той е център на духовността. Божият храм е светилник на вярата. Божият храм е крепило на надеждата. Затова Божият храм и светата Митрополия са две страни на една духовна сила - сила, която насочва към доброто, полезното и спасителното.
В центъра на Сливен се издигат и други важни институции: гимназия „Добри Чинтулов”, читалище „Зора” и драматичен театър „Стефан Киров”. Както храмът облагородява нравите, така гимназията просвещава ума, читалището събира знанието, а театърът привлича културната общественост.
Миналото е важно, защото е оценено. Миналото е скъпо, защото е поучително. Миналото е нужно, защото предупреждава.
Преди 130 години на този трон се възкачил Първият Сливенски митрополит Серафим, за да проповядва благоприятната Господня година (Лука 4:18), да обединява християните в един дух и в една мисъл (1 Кор. 1:10), та да бъдат тяло Христово, за да станат небесни граждани. Първият Сливенски митрополит живее в трудно време. Време, което изисква не само мъдрост и опит, но най-вече любов и жертвоготовност. Той е не само молитвеник за своето паство, той е и обществен деец. За кратко време ръководи този град. Неговите авторитет и далновидност успокоявали бурното житейско море, чиито яростни вълни искали да потопят православното паство в кръв и разруха.
Митрополит Серафим е първият председател на Червенокръсткото движение. Неговите милосърдие и състрадание го заставили и той приел с отговорност това трудно, но полезно ръководство. Той е и първият председател на музея в този град, макар и с друго име тогава.
Митрополит Серафим си е изградил неръкотворен паметник в съзнанието на своето паство. Този паметник сияе и днес и ни учи на родолюбие, на жертва и искреност.
Сливенският митрополит заедно с Община Сливен и други институции издигнаха и ръкотворен паметник, та у всеки, у който не е загаснала искра любородна, да минава край него с благоговение и почит.
И ние днес, след 130 години, смирено заставаме пред великата личност на Митрополит Серафим и благоговейно се прекланяме пред неговите големи дела за града и паството и се учим от него на ревностно служение.
И днес всеки, който работи за духовния и материалния просперитет на града и епархията, записва името си със златни букви в новата ни история и оставя светла диря за поколенията.
Затова днес, прекланяйки се пред паметта на достойния архипастир на Сливенска епархия, ние молим Бога да го упокои в светло и блажено място, да си почине от многото си архипастирски и обществени трудове и да получи неувяхващ венец на небесата.
Амин.


Сливенските митрополити


СЕРАФИМ. Светското му име е Златан Груев. Роден е в гр. Пирдоп на 14.Х.1819 г. Първоначално образование получава в Пирдоп, а духовно в училището в гр. Свищов. Учителства в родния си град, а по-късно (1850 г.) в Пловдив. Наскоро след това е ръкоположен за енорийски свещеник в населената с българи пловдивска махала „Каршиака”. През 1869 г. приема монашеския чин и бива въведен в архимандритско достойнство, като е назначен за председател на църковната община в гр. Татар-Пазарджик, където работи до 1872 г. През 1873 г. е избран за Сливенски митрополит и ръкоположен в архиерейски сан. Почива на 11.VIII.1896 г. в гр. Сливен, където е и погребан.

ГЕРВАСИЙ. Светското му име е Генчо. Роден е през 1838 г. в Габрово. Основно образование получава в Габрово и Пирдоп. През 1854 г. заминава за Света Гора (където има брат) и постъпва послушник в Хилендарския манастир, където през 1858 г. става монах. През 1859 г. го ръкополагат в йеродяконски сан и го пращат да следва в духовно-монашеското гръцко училище в Карея (Атон). По-късно го ръкополагат в йеромонашески сан. През 1867 г. става игумен на Араповския манастир „Св. Неделя” (Асеновградско). През 1873 г. Пловдивският митрополит Панарет го поисква за свой викарен епископ. Ръкоположен, Гервасий остава да работи в Пловдив 10 години. През 1897 г. е избран за Сливенски митрополит. Умира през 1919 г. в Сливен.

ИЛАРИОН. Светското му име е Григорий К. Арабаджиев. Роден е на 8.II.1870 г. в гр. Севлиево, където получава основното си образование. През 1891 г. завършва Търновското духовно училище и учителства три години в класното училище в Севлиево. След това постъпва в Киевската духовна академия и я завършва през 1898 г. До 1903 г. е учител в Казанлъшкото педагогическо училище. През 1904 г. Сливенският митрополит Гервасий го ръкополага в йеродяконски, а през 1905 г. - в йеромонашески сан. След това е протосингел на Сливенската митрополия (1904-1909). Ректор е на Цариградската духовна семинария (1908-1909) и отново протосингел на Сливенската митрополия (1909-1917). От 1916 г. е лектор в Сливенската мъжка гимназия. На 25.ХI.1917 г. го ръкополагат за епископ (Велички), за да поеме новоотредената му длъжност викарен епископ на Сливенската митрополия (1917-1922). През 1922 г. епархията го избира за Сливенски митрополит. Почива в Сливен през 1939 г.

ЕВЛОГИЙ. Светското му име е Спиридон поп Антонов. Роден е на 3.III.1880 г. в град Враца. Прогимназиалното си образование завършва в родния град, а след това - Духовната семинария в София. През 1916 г. завършва Православния богословски факултет при Държавния университет в град Черновиц, Австрия. Три години по-късно получава йеромонашески сан. През това време последователно е чиновник в канцеларията на Светия Синод, учител в Свещеническото училище в Бачковския манастир, където с много грижи и внимание подготвя бъдещите църковни служители. След завършване на университета е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария. Тринадесет години - от 1 септември 1917 до 14 септември 1930 г. е във Врачанската митрополия - свещено-проповедник, секретар и протосингел. Като ректор на Пловдивската духовна семинария е ръкоположен в епископски сан с титлата „Смоленски”. От август 1936 г. е ректор на Софийската духовна семинария. За няколко месеца е секретар на Светия Синод до назначението му на 1 януари 1939 г. за викарий на Сливенския митрополит Иларион, а на 17 юни същата година Св. Синод го избира за Сливенски митрополит.

НИКОДИМ. Митрополит Никодим е роден в гр. Русе в благочестиво и родолюбиво семейство, свързано здраво с православната вяра. Завършва с отличие Софийската духовна семинария и заминава за Оксфорд, където се проявява като усърден в знанията и много способен студент. Завършва отново с отличие и получава степента „бакалавър по богословие”. Документът удостоверяващ това и дипломата му са връчени лично от кралица Виктория - Нейно величество кралицата на Англия. Последователно е бил протосингел на Пловдивската митрополия, началник на културно-просветния отдел на Светия Синод, главен секретар на Светия Синод, ректор на Пловдивската семинария, на която длъжност през 1947 г. го сварва и изборът му за Сливенски митрополит. Почива на 23 януари 1980 г.


Съвременно състояние на Сливенска епархия


На 28 февруари 1870 г. великият везир Али паша връчил на българската общност в Цариград един екземпляр от султанския ферман, с който е учредена Българската екзархия. В чл. 10 на този ферман са описани и българските епархии, включени в диоцеза на новоучредената Екзархия. Там е записано, че се обособява Сливенска епархия с център гр. Сливен. През 1871 г. на Първия църковно-народен събор в Цариград е бил изработен и приет Екзархийският устав и за Сливенски митрополит е определен архимандрит Серафим, по това време председател на Татар-Пазарджишката църковна община. Ръкоположен за епископ, той пристига в Сливен в битността си на Сливенски митрополит на 3 юни 1873 г. Веднага след встъпването в длъжност митрополит Серафим издава две окръжни писма. Едното от 6-и, а другото от 12 юни, с които дава наставления за избор на епархийски съветници и насрочва първото заседание на епархийския съвет да се проведе на 1 юли, 1873 г. Така се слага началото на църковно-административната дейност на Сливенска митрополия.
Съгласно сега действащия Устав на Българската православна църква Сливенска епархия е разделена на седем духовни околии - Сливенска, където е седалището на митрополита, и архиерейски наместничества в градовете: Бургас, Ямбол, Тополовград, Айтос, Котел и Малко Търново. Устройството на Сливенска епархия, съгласно изискванията на Устава на БПЦ, изцяло е подчинено на демократичните принципи, които са залегнали в обществените и ведомствени взаимоотношения между институциите.
По територия Сливенска епархия е една от средните за България епархии. Нейният диоцез обхваща 424 населени места, в които живее християнско население и 49 населени места с чисто мюсюлманско население, или общо 473 населени места, от които 24 градове и 449 села и паланки. Границите на епархията са: на запад от селата Боров дол и Новачево по билото на Стара планина, селата Тича и Ябланово, Котелска община, на изток до гр. Обзор, от там по източната Черноморска граница до с. Резово, на юг по границата с Република Турция до с. Радовец, Тополовградска община, и от там край ТЕЦ „Марица-Изток” по посока Сливен до с. Злати войвода, Бинкос и Бяла. По сегашното териториално деление на България Сливенска епархия се простира на 4 области: Сливенска, Бургаска, Ямболска и част от Хасковска, а населените места са включени в 20 общини.
В епархията има 239 православни храма и 8 параклиса, разпределени на 190 енории. През последните 12 години са построени 3 нови храма и 22 параклиса. В строеж са още около 15 храмове и параклиси. В епархията има и 7 манастира. От тях 4 са мъжки (с 6-ма монаси) и 3 девически с (6 монахини). Храмовете, параклисите и манастирите се обслужват от 90 енорийски свещеници. От тях щатни са 69 на възраст от 25 до 60 години и 18 - пенсионери на възраст над 65 години. По образование свещениците са: с висше богословско образование - 44; със средно богословско образование - 46. Към днешна дата в епархията има вакантни над 50 енории, но поради икономическата стагнация и недостига на финансови средства за изплащане на месечните заплати на свещениците, те не могат да бъдат заети, а се обслужват като допълнителна енория от щатните свещенослужители.
Всички църковни поделения в епархията са самостоятелни юридически лица и са на самоиздръжка. Техните бюджети се утвърждават от Сливенския епархийски духовен съвет, а бюджетът на Митрополията се утвърждава от Св. Синод на Българската православна църква.
Вълкан ЯНЕВ


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
                     

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!