Максим,
Патриарх Български
130
години Сливенска митрополия
Днес,
когато честваме 130-годишнината от учредяването на Сливенската
митрополия, естествено е да насочим погледа си към миналото,
към историята, за да почерпим знание и поука.
Като празнуваме този
достоен юбилей, пак да си припомним, че всичките ни празници имат дълбок
смисъл и богато съдържание, когато прославяме Бога на любовта (1 Йоан. 4:16),
когато благодарим за Неговите милости, когато се прекланяме пред Неговия
Промисъл.
Както Българската православна
църква е неотделима част от едната, света, вселенска и апостолска Църква,
така и Сливенска епархия е неделима част от Българската православна църква.
Великата епископска
приемственост, която произтича от Основателя на Църквата Господ Иисус Христос
и се е приемала чрез светите апостоли и се е предавала чрез апостолските
мъже и на архиереите, е действена и жива до ден днешен.
Именно тази приемственост
осъществява единството на Православната църква, която е стълб и крепило на
истината (1 Тим. 3:15).
Вие сте честити, че
територията на днешната Сливенска епархия е познала евангелската проповед
още в първия християнски век.
Съгласно преданието,
Черноморското крайбрежие е било осветено от стъпките на св. ап. Андрей.
Макар че трудно може
с точност да се посочи откъде е минал Първозваният апостол, но известно е,
че всички български, макар и малки черноморски острови - а те са все на територията
на Сливенска епархия - носят имената на светци: Св. Йоан, Св. Петър, Св.
Тома, Св. Кирик и Юлита, Св. Анастасия. Свети имена носят и множество древни
топоними по морското крайбрежие - сякаш, за да свидетелстват безсмъртните
плодове и незаличимата памет на апостолската мисия.
Свидетелство за християнския
подвиг от апостолските времена по вашите земи е и подвигът на св. Зосима
от Аполония, загинал мъченически при император Траян в началото на II век.
Два века по-късно неговите благочестиви духовни потомци сменят езическото
име на града си и го преименуват на Созополис, което означава Град
на спасението.
Всъщност още от апостолските
времена и насетне християнството никога не е преставало да съществува по
тази земи, въпреки напъните на нашественици, които са завладявали полуострова.
Често пъти и самите нашественици също са приемали християнството, както това
ще стане по-късно със славяните и българите.
Главното събитие в историята
на славянобългарската държава - покръстването при св. княз Борис в 865 г.
- има най-пряко отношение към земите на днешната Сливенска епархия. По това
време в по-голямата си част те са били в рамките на Българската държава,
и то в зоната на най-интензивните контакти между двете съседни православни
царства, на пътя между техните столици Константинопол и Плиска, а по-късно
и Преслав.
При това най-велико
и славно време в нашата история се изграждат основите на православната славянобългарска
култура и цивилизация, която определя облика на Сливенска епархия и до ден
днешен.
Кулминацията в развитието
на сливенската духовност настъпва в ХIV столетие, когато тук просиява величествената
личност на преп. Теодосий Търновски, духовен попечител на Сливенската света
Гора. Намерени са и веществени останки от тази забележителна общност от монашески
обители, която като венец е прославяла околностите на града.
Свидетелства за величието
на Златния ХIV век на Сливен са не толкова материалните паметници, колкото
запазване чистота на Православната вяра, най-скъпото и най-велико духовно
съкровище.
В историята на вашия
град Сливен пише, че е бил не само религиозен и монашески център, но по това
време Сливен е бил и крепост на Православието.
Та не е ли такова свидетелство
мъченическият подвиг на свети Димитър Сливенски, пострадал на 30 януари 1841
г.! Не е ли такова свидетелство тихият и ежедневен подвиг на десетки и стотици
просветители, молитвеници, монаси, свещеници, учители, храмостроители, иконописци,
църковни настоятели, които принесоха в сърцата си Христовото евангелие и
го преподадоха чрез най-красноречивата проповед - чрез своя живот в Христа!
Сливенската епархия
е създадена след възстановяването на Българската екзархия 1870 година.
На 3 юни 1873 г. за
първи път пристига първият Сливенски митрополит Серафим, който с богатия
си опит, с жертвената си любов, с чистия си патриотизъм остави светла диря
не само в Сливенска епархия, но и в българската църковна история.
Блаженопочиналият Сливенски
митрополит Серафим е просветен архиерей. Той е превел и написал няколко книги,
с които се обезсмъртява като църковен писател. Той е голям общественик. Става
пръв председател на дружеството Червеният кръст, пръв кмет на
гр. Сливен след Освобождението, пръв председател на музея. Но златният ореол
от неговото служение е голямата му любвеобилност към пастири и пасоми, благият
му характер и голямото му смирение.
Говори се за Сливен,
че е Градът на стоте войводи, но в миналото на вашия епархийски
център има много славни страници. С не по-малко основание той може да носи
още по-славното име: Градът на стоте будители.
Начело на тези будители
стои огненият стълб на Православието преп. Теодосий Търновски, а неговите
следовници - знайни и незнайни - продължават делото му, непрестанно просвещаващо
и пробуждащо душите в Христа, безценен храм и в националното ни освобождение.
Днес вие казвате, че
сте приемници на една 130-годишна история. И това е истина. Това е една славна
история на православното християнско благовестие сред повярвалите. Но още
по-велика и славна истина е, че всъщност вие сте приемници на двехилядолетна
човекоспасителна православна традиция, която през всички тези векове не е
престанала да извършва своето основно призвание: да сочи пътя на всеки от
нас към вечния живот, т. е. към Христа.
Тая свещена традиция
достойно са следвали църковно-родолюбивите йерарси - Серафим, Гервасий, Иларион,
Евлогий и Никодим, честният клир, боголюбивите монаси и монахини, благочестивите
православни християни. На починалите вечна и блажена да е паметта им! Бог
да ги прости! На нине здравстващия митроплит Йоаникий Господ здраве и благословен
успех да дава в многоусърдното и доброплодно светителско служение за много
още години!
Благодатта на
Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго
Духа да бъдат с всички вас. Амин. (2 Кор. 13:13).
Сърдечно поздравяваме
от името на Св. Синод и от моя страна Негово Високопреосвещенство Сливенския
митрополит Йоаникий, боголюбивите пастири, честното монашество и верните
църковни чеда на Сливенската епархия с благословения 130-годишен юбилей.
С молитвени пожелания за здраве, усърдно следване църковно-народната традиция
в православната вяра, предано родолюбие и душевно спасение.
На многая лета!
Сливенски митрополит Йоаникий
Празнични трепети
Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства, Ваше Преосвещенство, драги отци, братя и сестри,
От няколко дни клирът и православното изпълнение от Сливенска епархия изживяват духовна радост, чувстват празнични трепети, отправят благодарствени молитви към Всемилостивия Бог и молят Неговата помощ и закрила.
Тревогите и напрежението в ежедневието не могат да смутят нашето празнично настроение, нито да разколебаят нашето православно изповедание, нито пък да внесат униние в нашите души, защото знаем в Кого сме повярвали и сме твърдо убедени, че и вратата адови не ще надделеят на Божията църква (вж. Мат. 16:18).
Уверени в Божия благ Промисъл, в силата и крепкостта на Божията непобедима Десница, благодарим за стародавните дни и години и насочваме надежден поглед към Бога на любовта и щедростта.
Преди много векове основателите на този град едва ли са предвиждали неговото бъдеще, едва ли са предполагали неговото административно, духовно и културно израстване. С благословението на праведните град се въздига, казва премъдрият Соломон. Град се въздига. Но как? Само с богатство ли? Само с изкуство ли? Само с многолюдие ли? Град се въздига с благите думи на добрите хора, обединени в разбирателството, мира и любовта (вж. Притч. 11:11).
Аз няма да правя исторически обзор на този град и на тази епархия. На 3 октомври в Драматичния театър Стефан Киров се проведе научна конференция на тема 130 години Сливенска митрополия. Докладчиците - тези добри специалисти, обстойно проследиха историческото развитие на Сливенска епархия. Ще спомена само два важни факта в един от докладите, които трябва да запомним.
През втората половина на ХVII век, в 1669 година, Йерусалимският патриарх Доситей посещава Пловдив, Станимака, Стара Загора, Ямбол и Сливен. А през следващия век (ХVIII) в 1720 година друг Йерусалимски патриарх - Хрисант, посещава Пловдив, Пазарджик Сливен, Ямбол и други градове. Тези важни събития с двамата йерусалимски патриарси ни дават надежда и упование, че са благословили този град, много преди той да бъде епархийски център.
Истинската украса на град Сливен е Божият храм. Той е център на духовността. Божият храм е светилник на вярата. Божият храм е крепило на надеждата. Затова Божият храм и светата Митрополия са две страни на една духовна сила - сила, която насочва към доброто, полезното и спасителното.
В центъра на Сливен се издигат и други важни институции: гимназия Добри Чинтулов, читалище Зора и драматичен театър Стефан Киров. Както храмът облагородява нравите, така гимназията просвещава ума, читалището събира знанието, а театърът привлича културната общественост.
Миналото е важно, защото е оценено. Миналото е скъпо, защото е поучително. Миналото е нужно, защото предупреждава.
Преди 130 години на този трон се възкачил Първият Сливенски митрополит Серафим, за да проповядва благоприятната Господня година (Лука 4:18), да обединява християните в един дух и в една мисъл (1 Кор. 1:10), та да бъдат тяло Христово, за да станат небесни граждани. Първият Сливенски митрополит живее в трудно време. Време, което изисква не само мъдрост и опит, но най-вече любов и жертвоготовност. Той е не само молитвеник за своето паство, той е и обществен деец. За кратко време ръководи този град. Неговите авторитет и далновидност успокоявали бурното житейско море, чиито яростни вълни искали да потопят православното паство в кръв и разруха.
Митрополит Серафим е първият председател на Червенокръсткото движение. Неговите милосърдие и състрадание го заставили и той приел с отговорност това трудно, но полезно ръководство. Той е и първият председател на музея в този град, макар и с друго име тогава.
Митрополит Серафим си е изградил неръкотворен паметник в съзнанието на своето паство. Този паметник сияе и днес и ни учи на родолюбие, на жертва и искреност.
Сливенският митрополит заедно с Община Сливен и други институции издигнаха и ръкотворен паметник, та у всеки, у който не е загаснала искра любородна, да минава край него с благоговение и почит.
И ние днес, след 130 години, смирено заставаме пред великата личност на Митрополит Серафим и благоговейно се прекланяме пред неговите големи дела за града и паството и се учим от него на ревностно служение.
И днес всеки, който работи за духовния и материалния просперитет на града и епархията, записва името си със златни букви в новата ни история и оставя светла диря за поколенията.
Затова днес, прекланяйки се пред паметта на достойния архипастир на Сливенска епархия, ние молим Бога да го упокои в светло и блажено място, да си почине от многото си архипастирски и обществени трудове и да получи неувяхващ венец на небесата.
Амин.
Сливенските
митрополити
СЕРАФИМ.
Светското му име е Златан Груев. Роден е в гр. Пирдоп
на 14.Х.1819 г. Първоначално образование получава в Пирдоп,
а духовно в училището в гр. Свищов. Учителства в родния
си град, а по-късно (1850 г.) в Пловдив. Наскоро след
това е ръкоположен за енорийски свещеник в населената
с българи пловдивска махала Каршиака. През
1869 г. приема монашеския чин и бива въведен в архимандритско
достойнство, като е назначен за председател на църковната
община в гр. Татар-Пазарджик, където работи до 1872 г.
През 1873 г. е избран за Сливенски митрополит и ръкоположен
в архиерейски сан. Почива на 11.VIII.1896 г. в гр. Сливен,
където е и погребан.
ГЕРВАСИЙ.
Светското му име е Генчо. Роден е през 1838 г. в Габрово.
Основно образование получава в Габрово и Пирдоп. През
1854 г. заминава за Света Гора (където има брат) и
постъпва послушник в Хилендарския манастир, където
през 1858 г. става монах. През 1859 г. го ръкополагат
в йеродяконски сан и го пращат да следва в духовно-монашеското
гръцко училище в Карея (Атон). По-късно го ръкополагат
в йеромонашески сан. През 1867 г. става игумен на Араповския
манастир Св. Неделя (Асеновградско). През
1873 г. Пловдивският митрополит Панарет го поисква
за свой викарен епископ. Ръкоположен, Гервасий остава
да работи в Пловдив 10 години. През 1897 г. е избран
за Сливенски митрополит. Умира през 1919 г. в Сливен.
ИЛАРИОН.
Светското му име е Григорий К. Арабаджиев. Роден е
на 8.II.1870 г. в гр. Севлиево, където получава основното
си образование. През 1891 г. завършва Търновското духовно
училище и учителства три години в класното училище
в Севлиево. След това постъпва в Киевската духовна
академия и я завършва през 1898 г. До 1903 г. е учител
в Казанлъшкото педагогическо училище. През 1904 г.
Сливенският митрополит Гервасий го ръкополага в йеродяконски,
а през 1905 г. - в йеромонашески сан. След това е протосингел
на Сливенската митрополия (1904-1909). Ректор е на
Цариградската духовна семинария (1908-1909) и отново
протосингел на Сливенската митрополия (1909-1917).
От 1916 г. е лектор в Сливенската мъжка гимназия. На
25.ХI.1917 г. го ръкополагат за епископ (Велички),
за да поеме новоотредената му длъжност викарен епископ
на Сливенската митрополия (1917-1922). През 1922 г.
епархията го избира за Сливенски митрополит. Почива
в Сливен през 1939 г.
ЕВЛОГИЙ. Светското
му име е Спиридон поп Антонов. Роден е на 3.III.1880
г. в град Враца. Прогимназиалното си образование завършва
в родния град, а след това - Духовната семинария в
София. През 1916 г. завършва Православния богословски
факултет при Държавния университет в град Черновиц,
Австрия. Три години по-късно получава йеромонашески
сан. През това време последователно е чиновник в канцеларията
на Светия Синод, учител в Свещеническото училище в
Бачковския манастир, където с много грижи и внимание
подготвя бъдещите църковни служители. След завършване
на университета е учител-възпитател в Пловдивската
духовна семинария. Тринадесет години - от 1 септември
1917 до 14 септември 1930 г. е във Врачанската митрополия
- свещено-проповедник, секретар и протосингел. Като
ректор на Пловдивската духовна семинария е ръкоположен
в епископски сан с титлата Смоленски. От
август 1936 г. е ректор на Софийската духовна семинария.
За няколко месеца е секретар на Светия Синод до назначението
му на 1 януари 1939 г. за викарий на Сливенския митрополит
Иларион, а на 17 юни същата година Св. Синод го избира
за Сливенски митрополит.
НИКОДИМ. Митрополит
Никодим е роден в гр. Русе в благочестиво и родолюбиво
семейство, свързано здраво с православната вяра. Завършва
с отличие Софийската духовна семинария и заминава за
Оксфорд, където се проявява като усърден в знанията
и много способен студент. Завършва отново с отличие
и получава степента бакалавър по богословие.
Документът удостоверяващ това и дипломата му са връчени
лично от кралица Виктория - Нейно величество кралицата
на Англия. Последователно е бил протосингел на Пловдивската
митрополия, началник на културно-просветния отдел на
Светия Синод, главен секретар на Светия Синод, ректор
на Пловдивската семинария, на която длъжност през 1947
г. го сварва и изборът му за Сливенски митрополит.
Почива на 23 януари 1980 г.
Съвременно
състояние на Сливенска епархия
На
28 февруари 1870 г. великият везир Али паша връчил на
българската общност в Цариград един екземпляр от султанския
ферман, с който е учредена Българската екзархия. В чл.
10 на този ферман са описани и българските епархии, включени
в диоцеза на новоучредената Екзархия. Там е записано,
че се обособява Сливенска епархия с център гр. Сливен.
През 1871 г. на Първия църковно-народен събор в Цариград
е бил изработен и приет Екзархийският устав и за Сливенски
митрополит е определен архимандрит Серафим, по това време
председател на Татар-Пазарджишката църковна община. Ръкоположен
за епископ, той пристига в Сливен в битността си на Сливенски
митрополит на 3 юни 1873 г. Веднага след встъпването
в длъжност митрополит Серафим издава две окръжни писма.
Едното от 6-и, а другото от 12 юни, с които дава наставления
за избор на епархийски съветници и насрочва първото заседание
на епархийския съвет да се проведе на 1 юли, 1873 г.
Така се слага началото на църковно-административната
дейност на Сливенска митрополия.
Съгласно сега действащия
Устав на Българската православна църква Сливенска епархия е разделена на
седем духовни околии - Сливенска, където е седалището на митрополита, и архиерейски
наместничества в градовете: Бургас, Ямбол, Тополовград, Айтос, Котел и Малко
Търново. Устройството на Сливенска епархия, съгласно изискванията на Устава
на БПЦ, изцяло е подчинено на демократичните принципи, които са залегнали
в обществените и ведомствени взаимоотношения между институциите.
По територия Сливенска
епархия е една от средните за България епархии. Нейният диоцез обхваща 424
населени места, в които живее християнско население и 49 населени места с
чисто мюсюлманско население, или общо 473 населени места, от които 24 градове
и 449 села и паланки. Границите на епархията са: на запад от селата Боров
дол и Новачево по билото на Стара планина, селата Тича и Ябланово, Котелска
община, на изток до гр. Обзор, от там по източната Черноморска граница до
с. Резово, на юг по границата с Република Турция до с. Радовец, Тополовградска
община, и от там край ТЕЦ Марица-Изток по посока Сливен до с.
Злати войвода, Бинкос и Бяла. По сегашното териториално деление на България
Сливенска епархия се простира на 4 области: Сливенска, Бургаска, Ямболска
и част от Хасковска, а населените места са включени в 20 общини.
В епархията има 239
православни храма и 8 параклиса, разпределени на 190 енории. През последните
12 години са построени 3 нови храма и 22 параклиса. В строеж са още около
15 храмове и параклиси. В епархията има и 7 манастира. От тях 4 са мъжки
(с 6-ма монаси) и 3 девически с (6 монахини). Храмовете, параклисите и манастирите
се обслужват от 90 енорийски свещеници. От тях щатни са 69 на възраст от
25 до 60 години и 18 - пенсионери на възраст над 65 години. По образование
свещениците са: с висше богословско образование - 44; със средно богословско
образование - 46. Към днешна дата в епархията има вакантни над 50 енории,
но поради икономическата стагнация и недостига на финансови средства за изплащане
на месечните заплати на свещениците, те не могат да бъдат заети, а се обслужват
като допълнителна енория от щатните свещенослужители.
Всички църковни поделения
в епархията са самостоятелни юридически лица и са на самоиздръжка. Техните
бюджети се утвърждават от Сливенския епархийски духовен съвет, а бюджетът
на Митрополията се утвърждава от Св. Синод на Българската православна църква.
Вълкан ЯНЕВ
|